Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 19 октомври 2025, 00:00
Децата индиго – винаги сред нас
Напоследък темите и книгите, които тълкуват що е това дете индиго ни заливат като вълните на неочаквано информационно цунами. Прочетох много внимателно това, което успях да намеря за децата индиго. Примерите на какво са способни малки деца са ясни, но тълкуванията и изводите на авторите са неясни, по някой път повърхностни, показващи ни, че изследователите не са запознати с незримия свят и с написаното биха могли да шокират родителите на тези деца. Оттук крачките са две. Първата е родителите да започнат да търсят в своите деца свръхдарби. Втората възможност, която е по-вероятната и често срещана, е да се притеснят, че с психиката и ума на детето има проблем и да тръгнат по лекари. От само себе си се разбира, че тези лекари са психиатри, за повечето от които да предпишат “подходящите” лекарства е толкова лесно, сякаш предписват витаминчета. В моята практика съм се сблъсквала с множество такива случаи. Но не мислете, че проблемът с предписването на лекарства за психиатрични проблеми е практика само в България. Той е практика и навсякъде другаде по света, което естествено е принуждавало разумните родители да мълчат за различията на своите деца. Те пък от един момент нататък също мълчат, за да не си навредят сами.
Ако мислите, че децата индиго са се появили сега като предвестници на някаква нова епоха ще ви разочаровам. Тях ги е имало винаги, откакто човекът се е появил на тази земя, и ще ги има, докато човешките поселения обитават нашата планета.
Да вземем за пример появата на Светата инквизиция през XII век. Зад първоначалната идея за борба с ересите, мнимото християнство, общението с Дявола на врачки, вещици и ясновидци в един момент, в началота на Ренесанса под нейната угроза са попаднали всички различни и прогресивни хора, носители на ново знание за човечеството. Според изследователи Инквизицията е измъчвала и изгорила на клада повече от 10 милиона души в Европа, което според мен е чиста проба геноцид на всичко различно от разбиранията на западнохристиянската църква за нормално. Последната изгорена на клада жертва на Инквизицията е в Испания през 1826 г.
В началото на новото хилядолетие папа Йоан-Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди животи през периода на Инквизицията.
Нормално е само от тази позиция семействата, в които са се родили такива деца, да не тръбят за техните различия. Обществената памет е много силна и все още различните, тези, които сега започваме да наричаме деца индиго, са трудно приемани.
Нека ви дам и още един пример. Както много пъти съм казвала, в България под всяка керемидка дреме ясновидка. Тези хора със стотици ни заливат от вестникарски реклами и телевизионния екран. Те също някога са били деца. Някои от тях може би и индиго, ако спазим модното наименование.
Когато бях съвсем малка, моите родители бяха също притеснени за мен заради различията ми от другите деца. Добре че беше леля Ванга, която ги успокои и им забрани да ме водят по изследвания. Ако бяха тръгнали по този път, отдавна да бях станала опитно зайче на психиатрите.
Положителното за мен е, че тръгвайки от западните общества и бааавно пътувайки към нас, днес хората започват да приемат много по-лесно от предходните поколения различните хора, които в някаква степен могат да общуват с незримия свят.
От прочетеното от мен разбирам, че под деца индиго се приемат хора със свръхестествени способности, които могат да виждат в миналото и бъдещето и имат качества силно различаващи ги от средностатистическия човек. Повечето от тези деца, съгласно приведените примери, имат отворено трето око и не са дали повод според вселенските и кармичните закони то да бъда затворено, защото са готови да ТВОРЯТ ДОБРО, но не и да са спасители на човечеството.
Не приемам тълкуванията на учените за децата индиго, разделени на групи: хуманисти, концептуалисти, художници и живеещи във всички измерения, защото в тези групи влизат и всички свръхнадарени деца, а тази свръхнадареност се свежда до умението им да съхраняват в подсъзнанието си своите знания от минали прераждания, които използват умело през целия си настоящ живот. Знам само, че тези деца не са заплаха и няма защо някой да ги разпознава. За техните невероятни възможности ще говорят те самите с изявите си пред обществото.
Също така не съм склонна да приема и че децата индиго, поставени в тези четири групи, ще спасят света, защото спасяването на света и на планетата Земя е отговорност на настоящите, а не на бъдещите поколения. Ако се оставим на надеждата, че иде нов Спасител, може да се окажем пред разруха, която да заличи изцяло живота на Земята. Отговорностите ни са сега и на всеки от нас.
Децата индиго или децата с нетипични за обществото дарби са били винаги около нас. Те са естествена и неделима част от всяко общество. Някои от тях имат качества в определена тясна област на познанието, ако щете, да лекуват чрез енергията на собственото си биополе. За други незримият и зримият свят са едно общо цяло което в детската си възраст те не могат да разделят. Важното е техните родители да не гледат на тях като на психически болни деца, които трябва да бъдат лекувани, нито да отиват в другата крайност – че децата им са едва ли не спасителите на човечеството. Да не забравяме, че третото око на едно дете както може да бъде затворено непосредствено след неговото раждане, така може да бъде затворено и на 6-8-годишна възраст. Ако родителите са възприели детето си като нещо различно, след тази възраст сривът ще е неизбежен. Така че без излишна емоция нека приемем тези деца, чиято душа е като на всички нас, като естествена част от обществото и ги оставим сами да покажат каква ще е областта на тяхната изява, след като станат зрели хора.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki