"Здравейте, Алена! Понякога се питам за неща, които само Вие можете да обясните дали са суеверия, или съдържат истина и трябва да се съобразяваме с тях. Преди време бях изпратила и други въпроси, свързани с пъзела на ежедневието, а днес те са следните:"
Вярно ли е, че когато някой член на семейството пътува, в дома не трябва да се чисти, да се мете, докато той не пристигне?
Алена: Суеверие! Но полезно и икономично. Очевидно някоя мързелива булка го е измислила. Ако пътуването е месец, година или повече, като се върне пътуващият, ще продава сливи за смет. Ако някой спазва това суеверие, явно обича да живее сред мръсотия, прахоляци, висящи навсякъде паяжини. В суеверията обичайно отсъства логическата причина за появата им. В това логика има, мързеливият си угажда на мързела и привлича съмишленици. Това суеверие няма завършек. Не бива да се чисти, защото какво? На пътуващия ще му се случи нещо лошо, или с метенето го измитат от къщата. Или прахосмукачката засмуква неговата енергия и пътуващият не може да си разпознае дома. Не са го доизмислили това суеверие.
Вярно ли е, че не трябва да слагаме в устата си хапка храна, набучена на върха на ножа?
Алена: Суеверие! Отново не е ясно какво ще се случи, ако хапката е на върха на ножа. Ако режеш и опитваш нещо малко, за да разбереш какво е на вкус и е на върха на ножа, няма проблем да го опиташ, но за да си гарантираш липса на порязване, можеш да го вземеш с пръсти и да си го хапнеш. Знам ли, може някой да си е порязал езика, ако е бил прекалено лаком, и суеверието е готово. Освен това можеш да бучнеш нещо на ножа, ако си в планината или около печката. В ресторант няма как да се случи, имайки предвид, че не се храниш с готварски нож, джобно ножче или туристически или войнишки нож.
Откъде идва вярването/суеверието, че ако жената остави дамската си чанта на земята, това е на бедност?
Предполагам, че преди 40-50 години подовете са били мръсни и на това се дължи „логиката“ на суеверието. Единственото разумно обяснение.
Алена: Това е родно българско суеверие. Обиколила съм света и знам, че единствено в България чантата не бива да се оставя на земята, навсякъде е обратното. Единственото, което може да е родило това суеверие, облечено в мантрата, че оставена на пода чанта е на безпаричие… е мръсотията. Уж чисто, но мръсно — не върви да си слагаш чантата на пода. Днес хигиената е по-добра, но не навсякъде. Споделеното от етнографката също е суеверие. В Япония чистотата е култ. Слагай чантата си където ти е удобно. Ако някой ти я вдига — кажи му да не я пипа.
Когато падне на земята храна, трябва ли бързо да я вдигнем, почистим и да я изядем, или тя е „за мъртвите“?
Алена: Суеверие! „Нехигиенично“ е относително. Душата казва — мръсно е. Стомахът — нищо ѝ няма. Каква е мярката за бързина? Защо да е за мъртвите? На душите храна не им трябва. Ако някой реши, че е знак — първата събота носи храна на гроба и готово. Не се изхвърля храна — дава се на животни. Опакована храна може да се вдигне от земята.
Когато изхвърляме дрехи в контейнери, трябва ли да ги перем в солена вода?
Алена: Химическо чистене — само ако дрехата е носена. Ако е чиста — не. Ако ухае на парфюм — кратко пране е достатъчно. Нови дрехи с етикет — директно в контейнера. Солена вода не е нужна.
Вярно ли е, че когато тръгваме нанякъде, не е добре да се връщаме за нещо забравено?
Алена: Може да се връщаш, няма проблем. Често е знак от Съдбата, че нещо те пази — забавянето може да предотврати инцидент. Всеки народ има своите правила. Японската поговорка не е универсална.
Как е правилно да говорим за починал човек?
Алена: „Светла му памет“ — правилно е. Душата е в ефирните нива. „Лека му пръст“ е погрешно — тялото е в гроба, душата е другаде. „Бог да го прости“ е пожелание, но прошката я отсъжда Вселенският съд, не Бог. Адът е в Слънцето — там душите се изпепеляват.
Добре ли е на гроб да се сложи плоча, която го покрива, и тежи ли на починалия?
Алена: Не тежи. Тялото е мъртва материя. Хората сами решават оформлението. Проблем има само ако в един гроб се погребват хора, които приживе са се мразили — тогава кармичната мъст продължава и в ефирното ниво.
Вярно ли е, че не е добре да слагаме изпраните дрехи на простора късно вечер?
Алена: Има истина. Мракът е царството на Злото, дрехите могат да попият негативи. Ако просторът е затворен — няма проблем. На открито вечер — избягвай.
Не се притеснявай от отношението на колегите. Българската среда е пълна с хаос, омраза и неблагодарност. Не търси признание от хора, които не знаят какво е. Върши си работата, бъди отговорна и делова, и стой на дистанция от тези, които те нараняват. Силна си — ще се справиш. Наблюдавай ги и сама ще видиш кармичните им последици.
