Суеверието като оправдание

31 авг. 2025 Светлана Тилкова - Алена Любопитно 415  Коментарите са изключени за Суеверието като оправдание

---

Здравейте, Алена! Понякога се питам за неща, които само Вие можете да обясните дали са суеверия, или съдържат истина и трябва да се съобразяваме с тях. Преди време бях изпратила и други въпроси, свързани с пъзела на ежедневието, а днес те са следните:

● Вярно ли е, че когато някой член на семейството пътува, в дома не трябва да се чисти, да се мете, докато той не пристигне?

Алена: Суеверие! Но полезно и икономично. Очевидно някоя мързелива булка го е измислила. Ако пътуването е месец, година или повече, като се върне пътуващият, ще продава сливи за смет. Ако някой спазва това суеверие, явно обича да живее сред мръсотия, прахоляци, висящи навсякъде паяжини.

В суеверията обичайно отсъства логическата причина за появата им. В това логика има, мързеливият си угажда на мързела и привлича съмишленици. Това суеверие няма завършек. Не бива да се чисти, защото какво? На пътуващия ще му се случи нещо лошо, или с метенето го измитат от къщата. Или прахосмукачката засмуква неговата енергия и пътуващият не може да си разпознае дома. Не са го доизмислили това суеверие.

 

● Вярно ли е, че не трябва да слагаме в устата си хапка храна, набучена на върха на ножа?

Алена: Суеверие! Отново не е ясно какво ще се случи, ако хапката е на върха на ножа. Ако режеш и опитваш нещо малко, за да разбереш какво е на вкус и е на върха на ножа, няма проблем да го опиташ, но за да си гарантираш липса на порязване, можеш да го вземеш с пръсти и да си го хапнеш. Знам ли, може някой да си е порязал езика, ако е бил прекалено лаком, и суеверието е готово. Освен това можеш да бучнеш нещо на ножа, ако си в планината или около печката. В ресторант няма как да се случи, имайки предвид, че не се храниш с готварски нож, джобно ножче или туристически или войнишки нож.

 

● Откъде идва вярването/суеверието, че ако жената остави дамската си чанта на земята, това е на бедност? Преди доста години слушах една жена етнограф, която каза, че японците мислят точно обратното – на богатство е, защото Земята е тази, която храни човека, и ако си оставиш чантата на земята, тя ти я пълни с блага. Реших, че това е много логично, и настроих съзнанието на тази вълна. Но винаги когато си оставям чантата на земята, някой около мен ще ми я вдигне загрижено или ще ми каже да не го правя.

Алена: Това е родно българско суеверие. Обиколила съм света и знам, че единствено в България чантата не бива да се оставя на земята, навсякъде е обратното. Единственото, което може да е родило това суеверие, облечено в мантрата, че оставена на пода чанта е на безпаричие, щото парите обичали уважението, а не търкалянето по пода, е мръсотията, която преди 40-50 години беше характерна за подовете на кое ли не от обществените заведения, включително тези за духовна храна. Уж чисто, но мръсно, не върви да си слагаш чантата на пода. В днешно време хигиената е на по-високо ниво, но не и в по-народните заведения. За мен проблемът е мръсотията. Не знаеш какво ще ти се налепи по чантата, когато е на земята.

Споделеното от тази етнографка също е суеверие, но да сравняваш хигиената на каквото и да било в Япония и в България е крайно неуместно, казвам го от личен опит. В Япония чистотата е култ.

В чужбина, на конгреси, в заведения дамските чанти или са на земята, или зад гърба на дамата, или закачени на стола. Но отново чистотата е повече от приеманото за нормално у нас. А и етикетът го изисква и счита за правилно.

Слагай където искаш дамската си чанта. Когато ти я вдигат от земята, казваш да не я пипат, защото вътре има жив гущер например, а и защото нямат право да се намесват в твоите виждания.

 

● Когато падне на земята храна, трябва ли бързо да я вдигнем, почистим и да я изядем, или тя е „за мъртвите“ и да я изхвърлим? Най-малкото мисля, че е нехигиенично да се употребява.

Алена: Суеверие! Понятието „нехигиенично“ е много относително. Душата ти казва – мръсно е, полепнало с боклуци, стомахът ти казва, не я слушай, нищо ѝ няма, не е стояла три минути на земята, чак толкова боклуци не са се налепили по маслото, че да не става за ядене.

Какво означава бързо или бавно да я вдигнем? Каква е мярката за бързина? Поради каква причина падналата на земята храна да е за мъртвите? На душите храна не им трябва, а ако искат нещо, ще го кажат в съня на своя близък, а няма да му блъскат храната от ръката. Ако някой реши, че падналата храна е знак от забравени починали близки, тогава в първата събота след случката се носи на гроба храна. Така спокойствието ще възтържествува и гузната съвест ще бъде успокоена. Не е необходимо да се изхвърля храна, дава се на птичките или на кокошките. От земята, при това не от всяко място, може да се вдигне опакована храна.

● Когато изхвърляме дрехи в предназначените за това контейнери, ако не ги занесем на химическо чистене, необходимо ли е да ги изперем в солена вода, за да ги изчистим от своята енергия?

Алена: Химическото чистене е нужно, ако дрехата е носена и иска пране, дори и да не е зацапвана, което е отговорност към този, който ще я вземе и носи.

Ако дрехата е чиста, нова, много пъти съм пълнила торби с нови дрехи с етикетите, тогава няма нужда от пране.

Когато дрехата е чиста, но се усеща ароматът на парфюм, е достатъчно да минат през вода и изсушаване, може и в пералнята, след това ги оставяш в контейнера сгънати и добре опаковани.

 

● Вярно ли е, че когато тръгваме нанякъде, не е хубаво да се връщаме за нещо забравено? Пак се сещам за японците, които имали поговорка „Върни се, за да тръгнеш“ и считали, че връщането е на късмет.

Алена: Работила съм и все още работя с японци и азиатци от другите държави на континента много години, била съм почти петилетка в Сингапур, пак азиатска държава, което не означава, че трябва да спазваме техни възприятия за правилно или неправилно. Всеки народ има своята душевност, която е създала правила, а те, вменени в множество съзнания, създават мисъл-форма за добро и зло, когато се направи или не се направи нещо. Няма проблем да се върнеш за забравено нещо, което може да е важно и да ти провали и деня, и работата, и срещите, когато липсва. Можем да възприемем връщането за нещо забравено като знак от незримото, който ни спасява от проблем. Тръгнали сме, върнали сме се, забавили сме се и там, където е трябвало да минем по-рано, сме избегнали катастрофа. Спомни си за Рашо от Садовец, трябвало да се качи на „Титаник“, но се запил в кръчмите на Саутхемптън и корабът тръгнал. Съдбата е била на негова страна.

 

● Когато споменаваме починал човек как е най-редно да кажем: „Светла му памет“, „Лека му пръст“ или?

Алена: Винаги предпочитам да споменавам починалите хора със „Светла му памет“, защото това е правилното. Човекът вече не е на нашата планета, обитава ефирните нива и новото си място за живот, където душата се пречиства, „преживява“ отново отминалия си живот във физическо тяло, разбира и осъзнава къде са ѝ грешките и се подготвя за новото си прераждане.

„Лека му пръст“ препогребва мъртвия, но в гроба е само физическото тяло, мъртва материя без усещания, душата е другаде, а пръстта тежи еднакво и за много грешния, и за праведния съгласно законите на Кармата и Вселенския съд. На душата пръстта не тежи.

„Бог да го прости“ е пожелание и надежда грешките и греховете на починалия да бъдат опростени. Това обаче не е задължение на Твореца. Душата на починалия се изправя пред Вселенския съд, който отсъжда и осъжда, а в някои случаи присъдата е унищожение на душата. Разказвала съм, че адът е в Слънцето. Там милост няма. Страдание и изпепеляване. Ако живите можеха за част от секундата да изпитат страданието на изпепеляваната душа, престъпленията от всякакъв характер щяха да станат рядкост и случайност.

 

● Добре ли е на гроб да се сложи плоча, която да го покрива, и това да изключва засаждането на цветя на гроба и грижата за тях? Тази плоча няма ли да „тежи“ на починалия?

Алена: На починалия нищо не му тежи. Всеки сам избира как да оформи гробното място на свои близки. Някои садят цветя, други покриват гроба с бели камъчета, трети го покриват с каменна плоча. Проблем има не заради начина на оформяне на гробното място, погребаното тяло е мъртва материя, нищо не усеща и чака на пръст да стане. Проблем има, но вече между душите на починалите и положените в едно гробно място, ако приживе тези хора не са били в добри отношения, мразели са се, вредели са си. Тази кармична мъст се пренася и в ефирното пространство на новото им обиталище, ако са погребани в един гроб. Същата кармична мъст се вихри и когато в един гроб се поставя ковчег върху ковчег, и такива истории съм тълкувала в „Кармичният кръг“.

 

● Вярно ли е, че не е добре да слагаме изпраните дрехи на простора късно вечерта? Когато децата бяха много малки, бабите ми ми го повтаряха. Мисля си за това как човекът е търсил през вековете начини да се предпазва от тъмните сили.

Алена: Има истина в изискването. Все пак Мракът е царството на Злото. Не се знае каква енергия ще попият дрехите на външен или градински простор. Аз се съобразявам с това правило, наследено от предходните поколения. Както във всяко друго, и тук изборът е свободен. Ако просторът е в затворена тераса проблем няма, ако през деня е отворена и дрехите съхнат, а след смрачаване се затваря и останат на въжетата за през нощта.

Не бива да се притесняваш от отношението на твоите колеги. В България във всички сфери на живота е пълна каша, която оплита отровната нишка на омраза между хора, дори и при тези, които винаги са били добронамерени и работливи. Клеймото на „нищожества“ за цялото население на България, дори и неизречено, е лепнато от политическия ни „елит“, често случайни хора, възприели се за избрани. Алчността властва навсякъде. Не се изненадвай, че някой си измива ръцете с теб, не си само ти жертва, мнозина са. Извинение не чакай, а си върши работата, бъди отговорна, не общувай с колегите си без причина – прави го само делово и това е спасението ти. Силна си, ще се справиш, наблюдавай тези, които са те обидили, и ще видиш и осъзнаеш кармичните им наказания, защото ти си само една от техните жертви на обидно поведение. Не си струва да обръщаш внимание на това! Няма защо заради нечия злина и неблагодарност да товариш твоята психика.

---