Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 21 октомври 2025, 00:00
Довиждане Европа, здравей България
Не издигам в култ Европа, към която географски принадлежим, нито принизявам България. Без да изпадам в малтусиански пристрастия, за пореден път се убеждавам, че ние сме такива, каквито искаме да бъдем, заради това, което сме, и разделителната линия между Европа и нас надали някога ще може да бъде преодоляна.
През втората половина на септември съчетахме деловата работа в Бон с развлечения във Виена, Мюнхен, Париж. Мисля, че съм го заслужила, след като от 4 януари 2010 г. до 13 септември съм работила без отпуска и без почивни дни.
Преди време бях написала, че вместо да се сближаваме с Европа като работа, отговорност, морал ако щете, България се отдалечава. Ние сме в Европа, но всъщност сме извън нея. И това мое мнение след настоящото ни пътуване става все по-категорично. Жалко, защото все повече от най-кадърните млади българи ще бягат от родината си не толкова заради липса на работа и ниски доходи, а заради абсурдната атмосфера на живот в България, която пречи да се почувстваш доволен от собствената си реализация. У нас въздухът е толкова нагнетен от омраза между хората, че с нож можеш да го режеш.
В Европа малко говорят за България. В Германия можеш да чуеш новини за премиера Борисов, когото там видимо уважават, особено в Бавария. Тази “свободна република”, както баварците я наричат, с която България е емоционално и кръвно свързана вече 1300 години. В Париж са заети нарцистично със себе си. Не знам дали сте шофирали в Париж, но хаоса бих го сравнила с този в София, но в по-голям мащаб. Да не говорим, че всички табелки са на френски, а упътващи табели от града за магистралите няма. А толкова скъпи магистрали като френските мисля, че в цяла Европа не съществуват. И мръсотията в покрайнините на Париж е същата като софийската. Което обаче не ни приближава до Париж и Франция.
Първата по-значима новина, след като се прибрах от Европа в България, беше, че здравният министър Анна-Мария Борисова си е подала оставката. Веднага се намериха хора, които да ми кажат, че не съм “познала”, защото съм била направила изключително положителен хороскоп за тази жена. Злорадстваха си тези хора, а пък на мен ми стана тъжно, защото въпреки изненадващо и за мен положителния й образ бях написала ясни и категорични предупреждения, неспазването на които й гарантира провал на министерския пост. Сега ще ви цитирам: “Тя е изявен индивидуалист. Не обича да се подчинява на никого. Присъща й е неразбираема и дразнеща околните сдържаност. Не е изключение да допуска грешката и да се обгражда с хора, някои от които зад лицемерна искреност в неочакван момент й нанасят удар. Съдбовният й път изисква да живее извън България или често да пътува зад граница. Спазването на това изискване ще бъде категорично полезно за нея и ще й спести провалите. Предупреждавам да не налага волята си чрез сила и заради заемания пост.” (“Кармичният кръг”, брой 6, 2010). Припомнете си заради кое от тези предупреждения министър Борисова се наложи да подаде оставка. Ще ви подскажа – заради първото, второто и последното. Ако исках да бъда крайна, изводите ми щяха да бъдат по-различни. Но след първоначалния хороскоп на правителството, в който част от министрите вече са сменени съгласно моите астрологични прогнози, е правилно да се подчертават положителните качества и да се дава шанс на съответните хора. Казано на жаргон, мога “да размажа” с негативите му всеки издигнат за някакъв висок пост. Идеални хора няма, а и злорадстването ми е чуждо. Опитвам се да бъда полезна с ясното съзнание, че очевидно в България няма хем почтени, хем кадърни, хем опитни хора, та се налага на министър-председателя да ги търси по кръстопътищата. Много бързо сякаш забравихме тъжното му изявление, че преди да се спре на г-жа Борисова, е прегледал документите на един куп кандидати и във всичките е имало някакви сенчести неизвестни. Дотук за бившата министърка. Имаше шанс – проигра го, за сметка обаче на нас, българите, и премиера.
Видимо е дошло предизборно време. Толкова много протести май сякаш от Жан-Виденово време не сме видели. И всеки иска пари. А дали е дал или само е крал, това си остава за народния фолклор. Държавата е в сериозна криза. Такава, в каквато са и много други държави, но трябва да сме радостни все пак, че нямаме 300-милиардни задължения като Гърция. Финансовият министър се превърна в огромно зло, което дразни и пречи на мнозина. Моето мнение е, че той си е точно на мястото и слава Богу, че сме във валутен борд. Иначе досега печатницата за левчета да беше вдигнала инфлацията до тавана. И вместо всички да се стегнем и преодолеем кризата, сякаш дошли от нищото протести започнаха да опитват да дестабилизират и да дискредитират максимално управляващата партия, за да може на следващите местни избори резултатите да бъдат в полза на тези, които знаят как да крадат и заради които пак всички ние плащаме допълнителния дефицит от 2 милиарда лева, скрит от предходното правителство. Очевидно парите в държавата са повече от кът. И ще продължат да бъдат кът още не малко време, защото няма откъде да дойдат в количеството, необходимо на държавата. Сивият сектор работи с пълна сила. И същите тия работници ходят на всяко първо число да си искат социалните помощи за безработица от държавата. Откъде накъде аз, а и всички, които плащат осигуровки и данъци, трябва да плащаме за работещите в сивата икономика? Защо моите здравни осигуровки не се трупат в моя сметка и аз да разполагам така както искам с тях, когато е необходимо, а са данък, с който покривам “безплатната” здравна помощ за стотици хиляди дълголетно безработни цигани? Ако си спомняте, преди 20 години съществуваха Строителни войски и голяма част от това население беше заето с работа, защото имаше и строителна квалификация. Сякаш нарочно тази част от българското общество беше маргинализирана. Ето за това трябва да се протестира. Но… сакън, както казват комшиите. Циганите са ромски електорат и са много необходими при избори. Не отказват да гласуват за този, който им даде повечко.
По мое мнение ежедневните протести на някой за нещо са опит да бъдат блокирани усилията на правителството да спре изтичането на неизработени, но документално оправдани пари, било за здраве, било за образование, било за какво ли не.
И свещениците протестираха. Естествено пак в София. Искат на всяка цена да наложат вероучението в училище. В първия момент не можах да реша за себе си дали тези хора са извън времето и пространството или и те се включват в масовката. Техният протест ми се стори циничен, най-малкото защото поне в последните 20 години Българската православна църква е куха откъм съдържание и ги чуваме само когато се борят за пари. И аз съм православна християнка, но не заради нашата църква, която отдавна се е дискредитирала в очите ми, ако щете и защото вярата на мнозина свещеници се е изродила във фанатизъм, а въпреки нея. Живеем в XXI век, което не попречи на една видна българска богословка да напише, че ако има НЛО, той е Сатаната. На такова верую ли искат да учат децата ни? В същото време Ватиканът е разпространил становището, че съществуването на разумни същества някъде във Вселената не противоречи на Божия промисъл. Е, как да обясниш на едно дете което много се рови и чете в интернет, че нашият Иисус не е различен от техния Иисус. Богът е един, но тези, които са призвани да му служат, очевидно са различни и сравнението не е в полза на българското православно християнство. И заради сравнението на НЛО със Сатаната се сещам за погрома над Александрийската библиотека през 415 г. от н. е., събрала знанието на света в близо 1 милион пергамента. Дива, жестока и недостойна за учението, което твърди, че изповядва, тълпа бедняци, подтиквана от своите епископи, пребива с камъни и одира жива с черупки от раковини, като най-активни, са жените от тълпата, тогавашния директор на библиотеката – Ипатия, която е имала лошия шанс да бъде хем жена, хем блестящ философ, астроном и математик. Не знам дали нашето православие застава зад думите на тази своя богословка, но фанатизмът е притеснителен. А фанатизъм има там, където вярата се е превърнала в скривалище за липсата на информираност, знание и мисловно развитие.
Защо тогава се учудваме, че всякакви секти намират отлична хранителна среда в България. Според мен религията трябва да започне да учи децата на морал, лоялност, почтеност и да направи усилието да им вмени, че кражбата, измамата, лъжата не са нормална част от нашето ежедневие. Така поне е при католицизма.
И ще ви дам пример. На 18, 19 и 20 септември бяхме в Мюнхен. На 18-и се откри юбилейният Октоберфест. Биреният празник навърши 200 години. Парадът на 19-и беше грандиозен. Невероятна красота от каляски, коне и представители на всички производители на бира в Германия, който продължи без прекъсване почти 5 часа. Естествено имаше и отрицателните рекорди. Според новините само в първата нощ повече от 1000 препили до безпомощност човека са били хоспитализирани.
В дните на престоя ни вечеряхме в ресторанта към хотела. Когато на 20-и оставях ключовете на рецепцията, дежурната служителка ми каза, че за мен има плик от ресторанта. След малко дойде и управителят, който ми се извини, че са ми надвзели последната вечер 10.60 евро и ми ги връщат. Надява се случката да не остави неприятно впечатление в нас и догодина отново да сме техни гости. А нито аз, нито близките ми бяхме разбрали, че има грешка в сметката.
Същата изненада ме очакваше в Бон на конференцията по астрология. В деня на закриването на конференцията управителката на рецепцията ме помоли да отида с нея. Чудех се какво става, а то се оказа, че са ми надвзели 6 евро. Върнаха ми ги с много извинения за създаденото неудобство и надежда, че не сме се разочаровали. Имайки предвид цените в конгресния център, тези 6 евро бяха все едно дребни стотинки. Но те ми ги върнаха.
Запитах се дали в наш ресторант или хотел на някой му се е случвало да му върнат надвзети пари. На мен – не. Но, знам ли? Вероятно в България такива грешки са невъзможни. Ако на вас, скъпи читатели, ви се е случвало, пишете ми.
Трите дни, прекарани в Париж, като настроение оставиха у мен същото усещане както и при предходното ми пребиваване. Освен хаоса, за който вече казах, бистрата, магазините, усещането за спокойствие и свобода са си същите. Но само хубаво няма. Новото, с което се сблъскахме, бяха тълпи румънски цигани, които просеха пред всички туристически обекти, най-вече около Айфеловата кула, Трокадеро и Сакре кьор. А полицаи, които да ги разпъждат, нямаше, поради което румънските просяци нагло притесняваха туристите. Е, как да не подкрепиш Саркози. Само дето Брюксел го смачка, че лишавал хората от правото на пътуване. Очевидно за Брюксел просяците са по-ценни от милионите туристи, оставящи парите си във Франция. Български цигани нямаше. Явно нашите не лъжат, като казват, че работят, но са нарочени заради другите.
Мечтая си понякога ние, българите, да си дадем отговора защо сме толкова различни от държавите, към които се стремим. Защо все приемаме престъпното за нормално, чакаме някой да ни изведе от блатото, но не му помагаме, а му пречим, сякаш мазохизмът ни е станал втора природа. Толкова малко според мен ни е нужно, за да започнем с промяната.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki