Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 03 ноември 2025, 00:00
На кого е нужен премиерът Борисов?
Този въпрос спонтанно избликна в главата ми след поредното питане на една приятелка, работеща в сферата на политиката, която искаше да й кажа кога ще има предсрочни избори, защото в държавата всичко се било обърнало с краката нагоре.
Обърнало се е! Даже още много лупинги ще прави, докато обществото ни успее да стъпи на здрава основа в социален и най-вече в морален план. Ако успее, разбира се, защото не съм краен оптимист.
Отговорих на тази моя позната, че основание за предсрочни избори няма. Не остана доволна, въпреки че тя по никакъв начин не се облагодетелства от работата, която върши, и би трябвало случващото се в държавата да я обнадеждава, а не потиска.
След Виденовата зима спокойствието при управлението на Костов, впоследствие на царя и най-накрая на тройната коалиция сякаш ни успа. Да, ще каже някой, но ни приеха в Европейския съюз и шенгенските визи отпаднаха. Вярно е, приеха ни, но не защото заслужавахме, а защото територията на България е необходима на ЕС. За вливането в европейското семейство трябва да благодарим на Аспарух и владетелите след него, че са избрали и отстояли земите ни, а не на съвременните ни достойнства.
През предходните 10 години сивотата и далавераджийството в българския обществен живот задоволяваха и правителство, и население. За корупция не говорим, защото, както много пъти съм казвала, в България корупция няма. Далаверата, родена от шуробаджанащината, изключва всякакъв вид корупция.
Четири години си битуваше правителството на тройната коалиция с непоклатимото убеждение, че на парламентарните избори през 2009 г. ГЕРБ ще вземе гласове, но не би могла да състави самостоятелно правителство. Но… дали Съдбата, дали спазените предупреждения в техния хороскоп промениха блатясалото статукво. ГЕРБ състави самостоятелно правителство и заради придобиването на цялата власт получи и съдейки по последиците, вероятно блокира начините за лично и партийно облагодетелстване, оставащи винаги в тайна за обществото. В началото все още с любопитство гледахме какво и как ще предприеме новият премиер Борисов. Днес, във втората година на тяхното управление отношението към това правителство все повече се ожесточава. И ще продължава! Логично развитие, ако си припомним как безхаберието на правителствата в изминалите 20 години, докато са облагодетелствали себе си и кръгове от фирми, осигуряващи им лично благополучие и пари за купуването на гласове по време на избори, е позволило на много места в България държавността въобще да не съществува. Всеки да прави каквото си иска. Стига да иска. Най-вече да заграби земя, да си построи незаконно къще с убеждението, че малко парични знаци ще заглушат колебанието на държавния чиновник. Очевидно, че не навсякъде рушветът е взиман, след като сега се установяват толкова много постройки без разрешителни. Съществуването им е подигравка с държавността. Ето на такива хора премиер като Борисов е ненужен.
Почти преди една година на 1 януари 2010 г. бях написала в интервю, което може да прочетете в сайта на “Кармичният кръг”, следните изречения, свързани с политическия живот на България през 2010 година: “Ако бъдат допуснати протести заради намалелите доходи на населението, трудно ще бъде възстановено спокойствието в държавата. Поводът ще е в проявата на низшето егоистично начало в тези хора, които няма да разберат причините, довели до финансовите им проблеми, и няма да се подчинят на никакви закони освен на своите собствени първични импулси, които са унищожение и себеунищожение, за да бъдат наказани управляващите.”
За съжаление времето потвърди думите ми.
Категорична съм, че протестите на кого ли не, но най-вече на лекари, на учени от БАН, на студенти и преподаватели в Софийския университет, че даже и на свещеници са точно такива. Защо лекарите не протестираха в толкова краен вид при предишните правителства?! Нима тогава заплащането им беше по-високо? Не е било. Както каза финансовият министър Дянков – при настоящото правителство парите за здраве са най-много. Проблемът е, че сега се иска да се знае как и за какво се харчат. И това ако не е повод за протест.
При цялото ми уважение към лекарската професия и заради паметта на моите родители, без съмнение протестите са провокирани, защото са удобни за дестабилизацията в държавата, а и защото на някои лекари им стана трудно да печелят от пациентите. Вратичките за измама и лично облагодетелстване чрез здравните пътеки започват да се затварят.
През 2002 г., без да съм болна, за малко да ме включат в една от най-скъпите клинични пътеки, която обещаваше да донесе на лекаря добри приходи, а мен със сигурност щяха да разболеят. Добре че друг лекар, на възрастта на татко, ми даде съвет как да постъпя. Каза ми, че ако в рамките на седмица си хапвам пържоли и червено вино, всичко ще се оправи. Спазих съвета му и още на третия ден бях в пълна кондиция. Ако бях послушала съвета на първия прегледал ме лекар, трябваше даже да прекарам известно време в болница. На такива лекари премиер като Борисов не е нужен и даже без някой да ги насъсква, те пак ще протестират. А колко ли ненужни операции са направени само за да си вземе лекарският екип хонорара. В лекарското поприще пари лесно се печелят без някой да намира за неморален съществуващия конфликт на интереси, при който лекарят преглежда в частния си кабинет, но лечението е за сметка на държавата. На такива хора премиер като Борисов не е нужен.
Учените от БАН и те протестират. Питам се: имат ли достойнство тези хора. Нормалното беше, вместо да надуват свирки по улиците, да оборят аргументирано крайното изявление на министър Дянков, че през последните 30 години учените от БАН не са дали на България и на света никакво голямо научно откритие. Трябваше да направят един списък за всичките си открития и да го оповестят чрез медиите. И така да кажат: не сте прав г-н министър, ние работим добре. Извинете ни се и финансирайте БАН по достойнство. Ако някой е видял подобен списък, аз не съм. Очевидно свирките пред Министерския съвет целят да заглушат нечия несвършена работа и съвест. На такива хора премиер като Борисов не е нужен.
Шокирана съм от случващото се в стария Несебър. Що за първично същество трябва да си, за да започнеш да правиш подписка за изваждането на стария град от списъка на ЮНЕСКО. И да се гавриш с българското знаме, обръщайки го като на война. Очевидно тези тарикати, вдигнали си незаконни постройки в безвремието на предходните правителства с надеждата, че с годините статуквото им ще бъде узаконено, са и безродници. И заради скъсаните знамена на стария град, и заради поруганото национално знаме държавата не само трябва да покаже своята сила, но е длъжна да бъде и жестока. Но няма да бъде. Нали живеем в демокрация, която незнайно защо нашето общество разбира като анархия и беззаконие. Ето на такива хора премиер като Борисов не е необходим. Даже е вреден!
А на мен премиер като Борисов ми е нужен. Аз искам да живея като европейка, каквато съм, а не да ме причисляват към крадливата и престъпна пасмина българи, от които Европа е пропищяла. Искам от обществото ни да се освободи от паяжината на далавераджийството и шуробаджанащината, заради които ЮНЕСКО може да ни причисли към антикултурното наследство на света. Като лъч надежда приемам последните социологически изследвания, при които се оказва, че нараства одобрението за действията на правителството сред населението. Дай Боже и на народа да е нужен премиер като Борисов. Въпреки многобройните му грешки.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki