Новите дрехи на Мани

28 февр. 2018 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 3012  2

---

Историята на последното човечество е изобилна на експерименти, било като духовни учения, превърнали се в религии или унищожени като секти, било като интелектуални прозрения за маймунския произход на човешкото същество, било като селекция за създаването на идеалния човек, останалите са излишни. Какво ли не са правили хората, откак свят светува, в опитите си да тласнат своите събратя по път на развитие, явил им се като Божие откровение или интелектуално проникновение, но винаги се е стигало до унищожението на стотици хиляди, дори милиони човешки същества.

В кръговрата на преражданията все се намира някоя преродена Душа, която подсъзнателно да си спомни какви ги е творила в свой минал живот. Отново преродена, отново е готова за експерименти с човешкия род. Такива са Мани и д-р Мани. На някои от вас имената им нищо не говорят. Близо хиляда и седемстотин години делят живота на единия и другия. И двамата са се опитали да тласнат хората в неестествена посока на тяхната еволюция и ако Мани е изгубил своя шанс, то безумията на д-р Мани, въпреки професионалния му провал, като унищожителна зараза завземат все нови пространства сред човешката популация.

Мани (214-276 г.), създателят на манихейството, е роден в Месопотамия. Като младеж Мани получил откровение. Били му разкрити божествените тайни и ред на живота, които залегнали в основата на манихейската религия. Мани твърди, че е Утешителят, обещан в Новия завет, Последният пророк и Печатът на пророците. Манихейството се разпространява много бързо в Персия заради подкрепата на цар Шапур I, който построява дори дворец на Мани. Смъртта на персийският цар Шапур I през 272 г. слага край на преклонението пред манихейството. Мани изпада в немилост и по заповед на цар Вахрам I е одран жив, кожата му е напълнена със слама и окачена пред градските порти за назидание.

Манихейството е религия, чийто основен принцип е дуализмът. Противоборството между Доброто и Злото, които са равнопоставени, между Добрия Бог и Злия Бог.
Манихейството е основата, върху която се заражда богомилството в България по времето на хан Борак, останал в историята като княз Борис-Михаил. За богомилството съм ви разказвала много. Все още съм сред малцината, за които богомилите не са духовниците доб­ротворци, а са вредители, донесли със своето учение много зло и на християни, и на мюсюлмани, и на България като кармична разплата за това, че богомилството се е родило на нейна територия.

В историята идеята за кръстоносните походи, заради които са текли реки от кръв и на християни е останала с авторството на папа Урбан ІІ. Истината е, че идеята за кръстоносните поклоннически походи е родена и проповядвана от катарите и албигойците във Франция, които са всъщност българските богомили, избягали от България след 950 г., папата само я взаимства.

Мани не успя да промени света преди седемнадесет века и да вмени на хората напълно неверни разбирания за Божественото начало, разделяйки го на равнопоставени Добро и Зло. Богомилите също не успяха и слава Богу. Ако тяхното разбиране за живота беше вярно, човечеството днес нямаше да съществува, защото Злото, избликващо от човешката душевност, е винаги по-изобретателно, по-бързо, по-непоколебимо от добрината, заложена в човека. Вселенският ред е друг.

Всички живи същества независимо от степента на тяхното развитие се раждат в полето на Доброто, което е разделено на две части – Духовното начало и Светлината, олицетворявани от Създателя, и Материалното начало и Мрака, които са владение на Демона на Мрака. Те са от страната на Доброто и всяко разумно същество има в себе си процент духовност и материалност, които изграждат неговата личност. Злото или Сатаната се захранва от енергията на злостта, завистта, мъчението, унищожението, която излъчват милиардите същества на по-ниско ниво на развитие във Вселената. Злото не създава живот, а единствено консумира енергията, вредна за естественото развитие на живота. Злото помага на Доброто, но в никой случай не е равнопоставено на него, защото, пак казвам, Злото може да унищожи живот, но няма силата на Твореца да съзидава. Злото е вторично, Доброто – първично.
В началото на 20-и век се ражда Джон Мани, впоследствие известен психолог и сексолог, който е автор на джендър теорията. Според нея децата се раждат неутрални като пол, а половата идентичност се формира във възрастта 5-8 години в зависимост от възпитанието в семейството, училището и обществото. Според тази теория биологичният пол няма никакво значение и в резултат на подходящо възпитание на детето се дава право да избере своя джендър, или както се превежда на български – социален пол. За потвърждаването на тази абсурдна, противоестествена теория д-р Мани наблюдава дълги години двама близнаци – момчета, едното от които заради медицински увредени гениталии е целенасочено възпитавано като момиче, за да бъде доказано, че половото пренасочване е възможно, като редовно на това дете му е бил инжектиран естроген (женски хормон). Въпреки твърденията за успеха на д-р Мани експериментът претърпява пълен крах, а неговият пациент, възпитаван от момче да се превърне в момиче и впоследствие да избере своя социален пол като жена, се самоубива на 38-годишна възраст след три предходни неуспешни опита. Д-р Мани се проваля с отхвърлящата изначалното естество на живота на човеците теория, но става идол на движението ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални), както и на всички онези, които отричат биологичния пол.

В джендър философията човекът се ражда със своя биологичен пол, като мъж или жена, но неговата психика (психе – душа) е безполова, поради което всеки е свободен да избере своя социален пол и се припознае като жена в мъжко тяло или обратното…

Къде е грешката на д-р Мани. По-скоро първият въпрос би трябвало да бъде: Кой каза на д-р Мани, че Душата няма пол. Отговор вече няма как да ни даде. Сигурна съм обаче, че д-р Мани, който от 2006 г. обитава незримия свят, е научил истината.

В мига на кончината Душата се отделя от тялото. Тя е безплътна, ефирна, но с формата и пола на тялото на починалия човек. Душата няма физически усещания. Сексуалните влечения на мъжкото или женското тяло са й чужди, както и усещането за болка, но изпитва силна любов, силна омраза и неистово желание за мъст.

Мигът на смъртта полага началото на пребиваването на Душата до четиридесетия ден от кончината на Земята около нас, а след това в ниските околоземни енергийни нива до определено ниво на пречистване. Колко ще е неговата продължителност, за всяка Душа е различно. Когато Душата е видяла своите грешки, осъзнала ги е и се е пречистила, тя излита във висшите астрални нива. Формата й отново е ефирна, но вече е променена и не е свързана с последното й физическо прераждане.

На висшите астрални нива Душата преминава в еманацията на вечния Дух. Той няма пол, а видът му е ефирно искрящо сияние. В този си вид Духът продължава да живее столетия, дори хилядолетия, докато се подготви за своето следващо прераждане, въпреки че може да получи разрешение за него след седмици, месеци, няколко години.

Кога и къде ще е новото прераждане, зависи от допуснатите и все още непоправени грешки, натрупаната негативна или позитивна карма, както и задачите в бъдещото въплъщение.
Ако Духът вече има право, му се разрешава да избере планетата, на която да се прероди. Ако говорим за нас, хората, това обикновено е планета на по-високо ниво на развитие.
Ако все още цикълът на прераждания на Земята не е приключил, тогава се избира континентът и държавата, където най-добре ще учи уроците си и ще изпълни новите си задачи.

Духът знае, че в своето следващо прераждане ще обитава женско или мъжко тяло, поради което в проявлението си като Душа той вече има съответния тип женско или мъжко съзнание.

Душата няма пол във физическия смисъл, но когато се въплъщава в края на четвъртия месец от бременността в плода, тя има съзнанието на мъж или жена. Тази е причината заради недоглеждане на плода в утробата на бъдещата майка Душата да избере погрешното тяло – вместо женско – мъжко, или обратно.

Днес теорията на д-р Мани продължава да заразява света и на много места, преди всичко в християнските деноминации, успява да намери плодородна почва и разширява жизненото си пространство. И докато неговият предшественик Мани разпространява своите прозрения сред зрели хора, привържениците на джендър философията, отричаща биологичния пол и възхваляваща социалния, много по-умно насочват своите усилия към най-малките. В детските градини вече има програми за джендър толерантност, има опити и в училищата да нахлуят с войнстващата идеология, която чрез книги, филми, играчки ще принуждава нормалните хора да приемат психическото разстройство на джендър коректността. Болестта ще се превърне в мярка за нормалност. Докога ще е така, не мога да отговоря, защото поне за България този процес е все още в начална фаза и коренчето му лесно може да се изтръгне. В Канада, САЩ и Европа след 50 години вече е твърде напреднал.

Надявам се не толкова разумът, колкото инстинктът за самосъхранение да надделее и както манихейството, така и джендъризмът да отиде в историята на човечеството. Ако, разбира се, на настоящото човечество му се иска да продължи да съществува.

---

• манихейство