Еликсирът на безсмъртието

24 авг. 2013 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 3786  5

---

Здравейте, Алена! Бях безкрайно очарован от историята на известния граф Сен Жермен. Смята се, че е бил невероятен алхимик и е можел да превърне оловото в злато, както и че е бил безсмъртен. Знаел рецептата за еликсир на младостта, който превърнал жена на средна възраст в девойка за няколко дни. Но ако правилно съм разбрал, самият граф твърдял, че този еликсир просто забавя стареенето. Владеел е, общо взето, всички европейски, а може би и други езици и макар да се е радвал на обожанието на всички дами, той е бил сексуален въздържател. Бил е гениален във всички изкуства. Разказвал е исторически факти за Древна Гърция, сякаш е бил там и реално. Няма доказателства за това кога е роден. Естествено, счита се, че е починал, но това също не е много сигурно. Твърдял, че всичките му знания са дошли от странен непознат от неговото минало. Любимият на Далида – Ришар Шанфре, твърдял, че е граф Сен Жермен, но той се самоубива, затова някак не ми се вярва, че истинският безсмъртен би предприел такова действие. Така или иначе и за него се твърди, че бил алхимик. Въпросът ми е дали въпросният граф наистина е бил безсмъртен и ако да, дали това има връзка със стъпките, описани от Линда Гудман? Защото в един от форумите, посветени на нея, потребител твърди, че е постигнал безсмъртие по друг начин, за който не говори. Интересното при него е, че яде месо без проблеми, а в „Звездни знаци“ месото трябва напълно да се изключи от менюто на човек, поел по пътя на безсмъртието. И дали изобщо го е „постигнал“ по някакъв начин или е възможно да е роден такъв? Защото, ако правилно си спомням от „Звездни знаци“, на Земята живеят хора, които никога не са умирали… И естествено, възможно ли е Ришар Шанфре наистина да е бил граф Сен Жермен в края на живота му? Знам, че въпросът ми е малко странен, но тази личност сериозно разбуди любопитството ми.

Алена: Граф Сен Жермен почти от три века човърка любопитството на хората, които не могат да си обяснят загадките свързани с неговата личност. Загадки, нетипични за обикновеното човешко същество. А когато знанието и логиката не могат да намерят вер­ния отговор настъпва часът на фантазията, която създава една нереална и мистична картина на неговия живот и възможности.

Отношението към този човек е ясно, недвусмислено и крайно. Рационалистите, за които истинско е само онова, което може да си види и пипне са го причислили към измамниците. Да, начетен, интелигентен, даровит, речовит, без съмнение изключителна личност… но измамник.

Във втората група са хората, които се колебаят и допускат, че „би могло и нещо да е вярно“.

Не са малко и вярващите безпрекословно в неговото безсмъртие и житейска история.

Аз бих могла да открехна леко завесата към тъмата, в която се губи още една възможност за тази запомнена от историята личност. Ако погледнем към граф Сен Жермен от един нетипичен за човешкото мислене ъгъл, можем да намерим обяснение за много от неговите постъпки.

Представете си, че съществото, което тогава и днес наричаме граф Сен Жермен, е хуманоид, представител на извънземен разум, който е дошъл на Земята с някаква цел. Да приемем, че мисленето и общественото съзнание в Европа през ХVІІІ в. е имало нужда от някакъв малък тласък, за да тръгне в полезна за развитието си посока. Каква по-добра легенда, отваряща вратите към домовете и сърцата на властващата аристокрация, от тази за безсмъртието, изключителния интелект, способността да се подмладяват дамите и да се прави злато от олово.

Безсмъртието на човека

Само по себе си безсмъртието е относително понятие, защото предполага начало, раждане, но не и край. Нещо което е невъзможно, защото всяко начало има край, независимо, че всеки край е ново начало. Тъй че всички същества, населяващи Вселената са крайни, без значение дали заради нивото си на развитие ще живеят 1000, 5000 или 25 000 години. Тези числа са повече от немислими за Земята, където възраст от един век е рядкост, достойна за уважение.

Мечтата да се купи безсмъртие се е родила при хората, населяващи планетата Земя, веднага след като са открити финикийските знаци. И тогава както и сега е имало хора, които са си повярвали, че с огромните си богатства биха могли да си откупят безсмъртие. Иначе защо са им всичките тия пари, които няма как да вземат в отвъдното. И тъй като все още е съществувал споменът, че някога на Земята са живели „безсмъртни“ хора, притежателите на многото пари са решили, че това е било възможно единствено чрез загубен във времето еликсир на живота. Оттогава и досега все още продължаваме да търсим тайната формула на еликсира, гарантиращ ни вечен живот.

Всеки има право на мечти, но мечтата за вечен живот противоречи на Вселенските закони и законите на Кармата, поради което е неизпълнима

Човекът, който и да е той, живее на Земята в симбиоза с природата и подвластен на своята Карма. Поради тази причина независимо от всичко изписано за графа, митичността на 200-годишния му живот и твърдението на Волтер, че „този човек всичко знае и никога не умира“ е невъзможно да бъде създаден такъв еликсир на младостта. Кармата която гради всеки от нас поне на този етап, не би могла да позволи живот на човешкото тяло повече от няколкостотин години. Може би това е искал да покаже граф Сен Жермен на европейците през ХVІІІ в. – еликсирът на младостта е положителната Карма

Времето обаче е възприело еликсира на младостта като някаква субстанция, която трябва да се пие. По този път безсмъртие няма да получим. Когато открием еликсира, ще можем единствено да запазим за по-дълъг период от време младежката свежест на тялото си, което в никой случай не означава, че ще живеем кой знае колко по-дълго от обичайното, защото физическото тяло се износва и е крайно.

Безсмъртна е само Душата

Въпреки това при определени условия или живот в незримия свят в противоречие с Вселенските закони тя бива лишена от благото на безсмъртието и подлежи на разпад.

Линда Гудман

Линда Гудман също не говори за безсмъртие, а за умение да съхраним така физическото си тяло, че да живеем продължително. Тя беше част от нас, петимата, надарени да странстваме във времето и пространството. Нейните знания са и мои, и на останалите трима, защото сме се родили с тях. Както тя, така и ние, добре знаем, че само високоразвитите планети, които са на 22-о и 23-о ниво на духовно и интелектуално развитие имат право да живеят толкова дълго, колкото искат, но те са постигнали съвършенство, което за земляните е невъзможен хоризонт от десетки хиляди години развитие. Ако не се самоунищожим междувременно.

Ние, земните хора, сме само на 13-о духовно и интелектуално ниво на развитие. Затова и Графа, и Линда и всеки, които е имал и има прозрения за минали прераждания и шанс да открехне завесата на бъдещето, знаем, че на това ниво прераждането е задължително, дори и ако сме живели един живот в продължение на 500 години. И такива хора е имало на Земята. Живеят и днес. В един момент физическото тяло дава знак, че е време Душата да се освободи от него. Да се пречисти и да се роди в ново, защото все още на човечеството му е трудно да твори само положителна Карма и най-вече да знае как да я твори. Все още при нас властват материалното начало, злото и омразата. Имаме много да учим. Ето защо мога да кажа, че еликсир може да има, но за удължаване на живота, като се съхрани здравото физическо тяло, а не и за вечен живот. Който твърди, че е постигнал безсмъртие, не казва истината. Той също в един момент ще се раздели с това си съществуване и ще се преражда толкова пъти, колкото е нужно, за да заслужи раждане на високоразвита планета, която ще му дари безсмъртие.

Ришар Шанфре

Прочетох за отношенията между художника авантюрист Ришар Шанфре и Далида. Твърдението на Шанфре, че е граф Сен Жермен, мога да определя единствено като измислица за привличане на вниманието към него. Ако приемем, че граф Сен Жермен се е докоснал до безсмъртието или че е пратеник от друга планета, за да помогне на европейците в тяхното развие или да попречи на някакво предстоящо зло с катастрофални последици за Европа, тогава е повече от невъзможно да приемем, че такъв човек може да се самоубие. Знаем, че самоубийците никога не се прераждат и този закон в незримия свят е известен на всяка от високоразвитите планети.

Формула за безсмъртие

Все пак формула за безсмъртие има. Естествено тя не става за пиене, а дава правилата и начина, по който да живеем, за да не товарим Кармата си.

Пергаментът с правилата за вечния живот е открит от тамплиерите в полуразрушения Соломонов храм в Йерусалим. Вечен съгласно нашето разбиране. Те са знаели какво търсят и са го намерили, с което са заслужили бързия си възход и могъщество. За съжаление и типично по човешки притежателят на копие от пергамента – папа Климент V, го е изгорил след разпускането на Ордена. С надеждата, че безсмъртен ще е само този, който е прочел и запаметил правилата за безсмъртие. Папата така и не успял да осъз­нае правилата, за да задейства влиянието на формулата и също си отишъл от този свят, погубен от негативната Карма, която си е сътворил. По ирония на Съдбата папа Климент V е направил добро на унищожения вече Орден на тамплиерите. Освен малцината оцелели и посветени в тайната тамплиери той е бил единственият жив човек запознат с пергамента. След изгарянето на правилата за безсмъртие и смъртта на папа Климент V тайната останала единствено владение на пазителите на Ордена и посочила хоризонта на неговото бъдещо възраждане.

---

• безсмъртие, безсмъртието на човека, душата, линда гудман