Омразата като душевна потребност

20 дек. 2012 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 3217  8

---

Госпожо Тилкова, благодаря ви за поредната правдива статия. Много ще се радвам, ако напишете повече и за омразата между съвсем условното наречените „бедни“ и „богати“. На мен лично най-вероятна ми се вижда войната между тях. С уважение – Ирина.

Алена: Наистина понятията са условни. В процеса на моята работа, в практиката ми, натрупана чрез споделените проблеми на хората, стигам до извода, че няма как да бъдат определени хората или само като бедни, или само като богати. Преди да си кажа мнението по темата, искам да разкажа една случка, която изживях и която трудно мога да забравя.

С моя съпруг имахме магазин в центъра на София. В този магазин, когато бях там, често влизаше една опърпана жена, ниска, с разкъсани дрехи, които обличаше на катове едновременно през зимата, за да не й е студено. Лично аз давах на тази жена, която казваше, че мъжът й е пияница и има три невръстни дечица, продукти, които плащах от джоба си, за да не гладуват децата. И така – цяла година.

В студен февруарски ден, се наложи да отида с познати в Първа градска болница. Както вървяхме по коридора, чух познат глас. Огледах се, но не видях познато лице. Казах си, че ми се е сторило, а и има хора, чиито гласове си приличат. Да, но отново чух гласа, като вече се водеше разговор. Обърнах се и… останах втрещена. На една от пейките за чакащи пациенти седеше въпросната бедна жена, която аз добросъвестно хранех и съжалявах. Беше облечена в палто от норка, цялата покрита със златни бижута, а до нея седеше явно съпругът „алкохолик“ и чакаха да влязат в кабинета на един от най-добрите лекари за консултация. Когато ме видяха, те млъкнаха, но не бяха смутени. Аз си направих извода и от този миг нататък нито веднъж не съм дала пари на просяк или на възрастен човек, особено като знам, че живее в квартала и неговите близки го пращат да мръзне и проси, въпреки че не са бедни и страдащи. Този пример е показателен за относителността на понятието беден и богат. Животът доказва, че бедните не винаги са бедни, а богатите далеч не винаги са богати. Уви, нашата действителност е странна и за мен винаги е било непонятно защо бедните, които изобщо може да не са бедни, мразят богатите, които също може да не така богати, както изглеждат? Социалното неравенство в 21-и век вече не се свежда до бедни държави, бедни култури, бедни хора, които гладуват (естествено, изключвам африканското население, където има много бедстващи хора заради климата, природата и… уви, заради управлението на държавниците им). Неравенството е между работещи хора с добри материални възможности и завистници, които отказват да работят, но ламтят за чуждото, че и за повече. Те винаги сравняват хората, имащи добро финансово статукво, с престъпници. Тази мисловна деградация е недопустима и невъзможна в нормалните държави. В България обаче не е така и по традиция бедните мразят богатите, защото този е начинът за мнозина българи да се чувстват значими в собствените си очи – мразят, за да живеят, и живеят, за да мразят.

Докато не свикнем с мисълта, че във Вселената нищо не идва даром, докато не започнем да даваме, няма как да започнем и да получаваме. У нас всички искат пари, включително и майките в отпуск по майчинство, които обаче са си дали децата на детска градина. Чух и друго шокиращо изявление: че хората, които са взели деца като приемно семейство искат да ги върнат, защото не получавали високи помощи. И изводът за мое огромно разочарование, се налага отново без каквото и да било съмнение: явно приемните семейства, с малки изключения, защото аз познавам и отговорни и обичащи взетите деца хора, възприемат децата като стока, за която държавата трябва да им плаща ежемесечно. Но, да не се разпростирам в примери, чието изобилие е толкова голямо, че могат да напълнят списанието. В България понятията бедност и богатство, както и бедни и богати са прекалено условни и размити. Уж сме най-бедни в ЕС, но се равняваме с най-богатите по средства, похарчени за почивки. Уж едва свързваме двата края и тънем в бедност, гладувайки, но кътаме в банките 33 милиарда лева спестени парици за черни дни. А за луксозните коли, които сякаш на килограм ги продават в България, да не говорим. Толкова много ги има, че на богатия германец му е повече от странно как можем да твърдим, че сме бедни, щом можем да си ги позволим. Е, той, германецът няма и да разбере как може кола за 100-150 хиляди да бъде паркирана пред социалистическа панелка, но това е друг въпрос.

Засега думите ми може да изглеждат утопично, но ще дойде време да осъзнаем, че когато парите изчезнат, когато започнем да получаваме това, което сами сме „изработили“ и заслужили, но без то да има парично изражение, ще бъдат заличени и понятията беден-богат. Така както е в по-високите нива на Вселенските култури. Но както и при религиите, така и при заличаването на понятия бедност и богатство е много възможно еволюцията да мине през насилие, водещо към война. Дай Боже, да се осъзнаем и сами да я избегнем, защото поне такава война е във възможностите на човечеството да не допусне.

---

• българи, българия, омраза