Мързел и омраза викат неволята

01 сеп. 2010 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1909  Коментарите са изключени за Мързел и омраза викат неволята

---

Както казват историците, трябва да минат поне сто години от едно събитие и земният път на поколенията, свързани с него, да е приключил, за да бъде възможно да се даде обективна оценка, освободена от партийни пристрастия или лични интереси. За това и аз няма да правя анализ на “социализъма и комунизъма”, в който живяхме. През тези 45 години имаше и добри, и лоши неща. Едно от добрите, което поради неизвестна за мен причина е забравено, даже, като го кажеш, околните реагират, сякаш си ги шамаросал и обидил непоправимо, е доброволният труд в полза на обществото. Едно време всички сме полагали такъв труд и сме го възприемали като нещо абсолютно нормално. В “демокрацията” след ’89-а обаче хората възприемат този труд като абсолютно ненормален даже когато става дума за техен личен интерес, запазване на имущество, дом, реколта.

Думата ми е за наводненията.

Всяка година в книжката с годишния астрологичен хороскоп предупреждавам през кой месец е добре да се почистят коритата на реките и канализацията, за да избегнем наводненията. Не бих се учудила, ако тези пасажи се прескачат като скучни. И всеки път, когато дойдат пролетта и лятото, едни и същи населени места се оказват наводнени. Тази година изключение направи град Съединение, където някой беше отприщил неочаквано водите на водохранилище и наводни града. Така и не се разбра освен проливния дъжд откъде се появи приливната вълна. Със сигурност не се е взела от небитието, даже и местните хора да са заслужили своето кармично наказание с нещо, останало неизвестно за българското общество. И аз по традиция се озадачавам заради ежегодно повтарящите се като развалена грамофонна плоча вопли на кметове от цяла България, че държавата не прави нищо за канализацията и за затлачените речни корита. Ами ще са затлачени, защото боклуците на хората, избрали коритото на реката като най-доброто място за изхвърляне на всякакви отпадъци, няма как да бъдат отнесени от придошлата вода. Е, кой е виновен за затлачените реки? Тези, които са си изхвърляли там мебелите, дюшеците и непотребните юргани, печките, хладилниците, абсорберите, потрошените съдове, изгорелите кафеварки, мръсното бельо, скъсаните връхни дрехи или камарите строителни отпадъци. Въпросът ми всъщност е риторичен. Естествено че държавата, защото на тариката, изхвърлил своите боклуци в реката или дерето само за да спести 12 лв. такса за сметище и вероятно още 10-20 лв. за бензин, през ум няма да му мине, че заради тези дванадесет лева реката може да му отнесе къщата и да му съсипе зарзавата, в резултат на което загубите му да са за хиляди левове. Заради тази многократно виждана в България набоклучена природа си мисля, че е редно да си припомним що е то доброволен труд. Има ли доброволен труд, ще има и отговорност и ще се пази чистота, защото всеки, който е ринал безадресни боклуци, ще се оглежда и ще докладва на кмета, ако види, че някой друг си ги изхвърля. Просто и лесно! А кметът да чисти заедно с всички, защото и той е отговорен. Затварял си е очите, защото нали е ясно, че в едно малко населено място винаги се знае кой прави ремонт и кой какво е имал, преди да го изхвърли.

След като в държавата няма пари, колкото и глупаво и идеалистично да звучи, можем да й помогнем с нашия безвъзмезден труд, още повече когато става дума за личния ни интерес… Говоря си аз, ама освен подигравки за думите ми, надали ще имат друг ефект моите ретросоциалистически спомени.

Мисля си също и за първичността на омразата – тази нелечима болест в българското общество, заразила всички обществено-икономически прослойки. През 1996 г., пет години след връщането ми от Сингапур, установих с много душевна болка, че нещо се е случило с българина и той мрази, за да живее, и живее, за да мрази. Досега това му емоционално разбиране за живота и за другия не се променило. Ще ви дам пример с изказването на Сергей Станишев тази година на връх Бузлуджа пред партийни членове и симпатизанти на партията, която до неотдавна наричахме комунистическа, но после се облагороди на социалистическа. Нищо ново под слънцето. Интереса клати феса и очевидно комунистическото в партията вече не е печелившо. А дали някой си е плюл на достойнството при смяна на партийното име и естествено на идеологията, не е наша работа да питаме. Та бившият премиер, очевидно инжектиран от струпалата се на Бузлуджа омраза към всичко несоциалистическо, си позволи думи, чрез които, вместо да уязви премиера Борисов, се подигра с една от най-тежките и отговорни професии в цял свят – пожарникарската. Алегорията на Станишев “Не се гаси туй, що не гасне”, в смисъл: Борисов, БСП и теб ще преглътне, възбуди носталгията на тълпата. Подигравката му беше дебелашка, а ръкоплясканията на множеството привърженици на БСП – бурни. В такива моменти, ококорено вторачен в телевизионния екран, мислещият човек изглежда глупаво. Задава си въпроси и сам си отговаря: след като пожарникарите ни спасяват от собствената ни непредпазливост и безотговорност, каквито са обичайните причини за битовите пожари, и първи се хвърлят да вадят хора от горящите сгради и горски масиви, а някои от тях заплащат с живота си за спасените жертви на пожари, не е ли цинична такава “шега”? Ами ако премиерът, който според думите на Станишев управлява еднолично, в един момент реши, че обидата към пожарникарските екипи е непростима, и прецени, че е време за възмездие, дори и лишено от човечност, тогава какво ще се случи? Прави се списък на всички членове на БСП, най-вече на такива, ръкопляскали на Бузлуджа. Запалва се домът на социалист, обаче бате Бойко не праща пожарна. И тъй като омразата на вода не става, най-много домът да си изгори. Кой ще остане от тази партия, ако изгорят в собствения си пожар, който така умело разпалват? Или може би омразата към другомислещите ще ги сплоти за пореден път? За каква секира тогава ще говорят и срещу кого ще я вдигнат, след като те самите ще са изпепелени? И гарантирам на всички, че заради уменията ми да правя преход във времето и пространството, възраждане на комунизма на планетата Земя в близките бъдещи векове не се предвижда. За далечните не знам. Времето все още не е отворило тяхната страница, но си мисля, че такива експерименти като фашизъм и комунизъм, заради които са загинали над 120 милиона човека, надали ще има повече на планетата.

С мързел и омраза към другия, инакомислещия, трудно ще градим проспериращо общество и държава. Винаги ще гълтаме праха на някой, който се е изгубил далеч напред и на чието място мечтаем да сме. Бихме могли някога, но не сега. Тогава, когато узреем за мисълта, че чрез омраза се деградира, но никога не се просперира.

---

• мързел, омраза