Да имаш незаслуженото…

01 февр. 2017 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1742  2

---

Хора, петимни да притежават незаслужени блага, власт, пари, чувства, е имало, има и винаги ще има, докато човеците щъкат по планетата Земя. В нормалните общества те са изключение. В нашето, българското мило и родно, да притежаваш незаслуженото се въздигна в житейска философия. Толкова ни лепна на натюрела, че го приемаме за естествено, едва ли не закон Божи, а не за неморално, дори престъпно.

Началото на тази разяждаща и съсипваща морала на народа ни привичка беше положено масово и всеобхватно още на 9 септември 1944 г. Тогава с подкрепата на рус­ките окупационни войски народната власт заграби де що успя от имащите и можещите българи.

Социализмът някак много се хареса, защото „хиляди, маса, народ!“ незаслужаващи и неспособни да получат с труда и качествата си мечтаните блага изведнъж станаха техни притежатели.

Тихо и кротко потече новият строй и в неговото русло всички ни направиха еднакви. Заплатите ни и те. Четиридесет и пет години се примирявахме, че и на „глупците“, които се скъсват да работят, и на мързеливците, обладали къде с лакти, къде с лакейско партийно верноподаничество синекурна длъжност, заплатата е една. И да работиш, и да не работиш, все тая.

Дойде великият прелом през 1989 г. Комунизмът си отиде, но привичката ни да се сдобиваме с незаслуженото остана. Започна обратното разграбване. От държавата към избрани представители на народа. Мнозина се сдобиха с богатство, което нямаха качества да управляват, и естествено фалираха или го пропиляха, но техният пример остана. Народът ни се прехласва по тарикати и далавераджии, забогатели по начин, различен от този, на който казваме упорит и почтен труд.

Да притежаваш незаслуженото е почин, който, вместо да отмира, набира скорост в последните 26 години, от зората на българската демокрация. Тя пък е толкова демокрация, колкото фашизмът и комунизмът са човеколюбиви идеологии. Алчния хъс да притежаваш незаслуженото в началото приемах като част от прехода. Нужно е време за оздравяване, поумняване и осъзнаването, че масовото домогване до незаслужени блага е болест на обществото, която го разяжда и съсипва, но унищожава и отделния човек, лелеещ да бъде техен притежател. За мое разочарование стремежът да имаш незаслуженото, вместо да бъде преболедуван и забравен, мутира в заразна нелечима болест поразяваща всеки, който я прихване. В обществото ни господар станаха омразата, завистта и злостта, защото малцина забогатяха, домогвайки се до незаслуженото, а народът рязко обедня, ограбен чрез първите, които сам беше избрал да го управляват. Пътят за спасение водеше зад граница. Повече от два и половина милиона българи емигрираха за четвърт век в опит да получат заслужени блага, за каквито в българското общество надежда не остана. Бързото оскотяване и оглупяване на хората, останали да живеят в България, ги подтикна към атавистичните спомени на примитивните общества да оцеляват с помощта на „посветени“, владеещи енергията на незримия свят.

На повърхността на нашия бит изплуваха всякакви феномени, магове, врачки, които „помагаха“ на хората да „успяват“ чрез направата на магия, на всякакви магии. И… започна окончателният интелектуален и морален упадък на обществото ни, основната причина за който все още остава скрита, далеч от публичността, но, уви, е зловеща българска действителност. Този незрим, мрачен и обсебил мислите и действията на стотици хиляди българи начин на живот влияе и върху физическото здраве на всеки един от нас. Дали правиш магии или си обект на такива – малко или много си потърпевш. Ето ви още една причина за държащата първото място по смъртност наша родина в Европа. Но не се отказва народът от магиите. Намерил е начин да получи незаслуженото и не ще и да чуе, че цената му е непосилна и задължително идва момент, в който трябва да бъде платена.

Мъчи се човек да намери мястото си, не успява да започне работа или иска да заеме чуждо местенце. Подшушват му на ушенце, че „близък познава един човек, който може да помогне“. И се започва направата на магия след магия, винаги „добра“ и само „за успех“. Мечтаещият да получи незаслуженото го постига, щастлив е, не се интересува дали не е нанесъл вреда, дали не е съсипал нечий живот. Важна е неговата значимост. Той я има! Е, качества може да му липсват, интелект и професионализъм – също, но какво от това. И така до момента, в който направията спира действието си и всички злини на света се стоварват върху плещите на величавия, в съзнанието си успял човек. Товарът е голям, защото той не е орисан да го носи… и се срутва в нищото. Идват болестите, често продължителни и нелечими. И какво от това. Този човек дори за миг няма да се замисли и досети за причината, довела до пълния му крах, често и до преждевременния му край. Карма и Съдбовни бариери, Боже, как може да го занимаваме с такива глупости?

Жена или мъж искат на всяка цена да спечелят нечие сърце и да създадат семейство или поне интимни отношения. Обектът на мечтите им нехае за тяхното желание, нито има намерение да откликва на щенията на обожателя си. Може да имат познанство, но само приятелско, което за единия няма как да бъде друго чувство, но за решилия да получи любов и сексуални наслади то се превръща във фикция. Не става дума само за жени като героините в материала „Бяла магия, зла тегоба“, които са самотни и си търсят партньор. Говоря за хора от двата пола, подрастващи, млади или подминали на попрището жизнено средата готови да съсипят живота на обекта на мечтите си, само и само да е тяхното. И така отново се започват магия след магия, до момента на постигнатата цел-мечта. Скоро идва драмата на поредното разочарование, особено ако от връзката е създадено и дете, защото потърпевшият изведнъж „проглежда“… и си тръгва, забравяйки завинаги за партньора си, получил незаслужено чувствата му. Ама че щял някой да си отиде от този свят след такива въздействия – голяма работа, важното е, че пред очите на обществото изоставеният ще е нещастен, ще го съжаляват и няма да го упрекват, че една любов не може да завъди.

Правенето на магии и успяването чрез негативно енергийно въздействие в съвременното ни общество е практика и ще става все по-масова, защото младото поколение, това, дето според европейските изследователи е функционално неграмотно, не възприема магията като престъп­ление, а като естествена част от живота. Ако нямаш пари за врачки, интернет е добър учител.

Обществото ни е болно от нелечима болест. Тя се нарича „искам да притежавам незаслуженото“ и допълнително се усложнява от използването на магии, за да се получи това незаслужено благо, любов, пари.

Ето защо ви съветвам, знам че малцина ще ме чуят – не се стремете към това, което не е заслужено от вас и не ви е отредено в този живот, към чувства, които не сте орисани да получите, към пари и блага, дошли без труд и по непочтен начин. Уверявам ви, че ще си спестите много страдания, а ако осъзнаете грешките си сега, на мига, кармата ви ще се подобри за броени месеци, решите ли да тръгнете по вашия нов, осъзнат път на Доброто.

---