Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 21 октомври 2025, 00:00
Представят се за нейни наследници – 12 врачки мамят от името на Ванга
Интервю на в. „Телеграф“
Интервюто е публикувано във в-к „Телеграф“ на 06.08.2016 г. На всички, които черпят от извора на списание „Kармичният кръг“, напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
Заради шарлатанките духът на пророчицата избягал от Рупите, разкри Алена.
Дванадесет врачки мамят от името на Ванга, разкри в интеpвю за „Телеграф“ астрологът Светлана Тилкова-Алена.
Вероятно броят им е доста по-голям, но толкова лично е преброила тя, като всичките се пpедcтавят за наследници на пророчицата. Заради тези измамници и това, че Ванга се е превърнала в търговска cтока, дyxът й е избягал от Pyпите. Алена разкрива още кои са най-големите митове за феномена и защо се преиначават думите й, както и как я е спасила след смъртта на първото й дете.
– Алена, казвате, че от няколко години духът на Bанга не е на Рупите. Защо?
– След последния си живот на Земята Ванга има право на избор – дали да се прероди в тяло на земен човек, да живее безплътна в енергийните нива, или да се прероди на друга планета с по-високо развита от земната планетарна култура. Преди да дойде време за прераждане, духът трябва да се пречисти, да осъзнае отминалия си живот с доброто и лошото. Понякога за пречистването са нужни столетия, дори хилядолетия, през което време духът, стига да иска, посещава мястото на последния си живот. Е, от няколко години духът на Ванга спря да посещава Рупите и къщичката, черквата, която не само е различна от нейните мечти, но е на място, което не съвпада с нея приживе. Духът на пророчицата е омерзен от всичко, което уж била казала, от тъжната действителност, че името Ванга се превърна в търговска стока, от безсрамното облагодетелстване с нейното име. Няма как тя да се връща там след всички измами, свързани с нейното име, и след всички български, и не само, „феномени“, които или се обявиха за нейни наследнички, при това орисани от нея самата, след опошляването на помените й, когато след службата за упокой всички се втурват като гладни хиени към масите с храната и забравят за какво са отишли. За духа на Ванга пътят не само към нейното последно жилище, независимо дали за помен, за годишнина, или просто ей така, а и към планетата Земя, е затворен по нейно желание.
– Всъщност как се запознахте с нея? Как мина първата ви среща?
– Първата ми лична среща с Ванга беше през 1974 г. Бях на 19 години и след завършване на немската гимназия започнах работа в „Балкантурист“. Пристигна английски турист на едно от моите дежурства, сам, без група. ‘
Идваше само за да посети Ванга. Той имаше болна сестра, която повече от 20 години беше на легло, напълно неподвижна. Много доктори се опитвали да я лекуват, но без успех. Ванга сякаш му беше последната надежда. Когато влязохме при нея, тя взе захарчетата, на които беше спала сестра му. Каза, че на всяка цена трябва да отидат при един доктор, като посочи и името и улицата в Лондон, където има кабинет. Англичанинът не беше много въодушевен, защото според него той бил от бедните доктори и едва ли щял да помогне, но леля Ванга му каза, че ако отидат при него, след година сестра му ще проходи и той ще дойде да й донесе подарък. След година той отново пристигна наистина, за да благодари на пророчицата. Сестра му беше оздравяла и след дългото залежаване се учеше да ходи. Докторът, когото Ванга посочи, я беше излекувал. Донесе й огромна торба с подаръци. Много сладки, красив сервиз, някакво малко златно бижу и за всеобща изненада – буркан мед от Англия. На мен се падна да го заведа в Петрич. Честно казано, не ми беше много приятно, защото се чувствах унизена от държавните порядки, които изискваха да си вадя открит лист, въпреки че майка ми е родом от Петрич. Организацията беше на ниво щом трябва да се представим пред чужденците! Но така беше тогава. Присъствах на срещата. Бях изненадана от нейните категорични съвети, които му даде без каквато и да било уклончивост. Още тогава остави у мен впечатлението на жена, която говори винаги истината и не щади никого, но и не плаши с предстоящи лоши неща, а намира начин да отпрати посетителя. Това беше първата ми лична, но служебна среща с Ванга.
– А за какво лично ходихте при нея?
– Срещата, за мен най-важната, беше в края на 1982 г. Майка ми ме изпрати в Петрич при роднини, у които живях половин година. Къщата беше близо до тази на леля Ванга и станах неин ежедневен гост. Беше починало първото ми дете на шестия ден след неговото раждане. Имах нужда от възстановяване. Нямах желание да общувам с хора, да ходя на работа, да се радвам на живота, защото така и не разбрах какво стана с живороденото ми дете. Тогава леля Ванга ме върна към живота, но не защото ме е лекувала или ми е гадаела, а защото говореше с мен ден след ден, както и аз говоря сега с другите хора – успокояващо и мъдро. Казваше ми: „Слушай, ти, софиянката! Представяш ли си, ако детето ти беше оживело, и сега щеше да е с болен бел дроб! Но ти не се бой. Дете ще имаш.“ Когато след шест месеца си тръгвах за София, тя ми каза: „И да не ме забравиш! След две години ке кръщаваме!“ Думите й прозвучаха толкова невъзможно, че дори не успях да се шокирам. Бях убедена, че никога не ще се върна към предишния си живот. В крайна сметка наистина забременях. Оказа се, че в началото съм носила близнаци, но единият плод не се е развил. Мартин се роди след две години. Леля Ванга ми се обади по телефона в болницата и ми каза: „А честито! Виде ли, ке кръщаваме!“ За съжаление тя не успя да кръсти Мартин, тъй като, когато бях решила да направим това, тя вече беше много болна.
– Какво най-често ви казваше?
– Често ми казваше, че хората са зли, но аз, въпреки пълния си психически и физически срив през 1982-1983 г., като Водолей оптимист отказвах да й повярвам. Отпреди десет години съм съгласна с нея. Тогава стигнах до извода, че българинът мрази, за да живее, и живее, за да мрази. А иначе сме говорили на всякакви теми – за нейния закрилник Белия конник, за хората като нас и за различните от нас на другите планети, за шепота на тревичките и цветята, за реда на живота във Вселената. Случвало се е да говорим за нещо, което е предала като информация на поредния посетител, но не е разбрала. Нека не забравяме, че леля Ванга беше проводник на информация. Тя беше природно интелигентна, но не и образована жена. Виж, за края на света не сме говорили. Гарантирам ви, че такъв трудно би могло да има, защото животът е вечен. Кой ви е казал, че човечеството е единственият стопанин на планетата Земя? Ние обитаваме повърхността, но кой обитава недостигнатите все още и непозволени за земната техника необятни океански дълбини? Сушата е само 22%. Останалите 78% по-голямата част от планетата Земя, са вода. Ако говорим за обитаван обем, мога да направя следното сравнение: 6-те милиарда човешки същества обитават тясна мансарда в огромния небостъргач на планетарния живот. Ние не сме единствените обитатели на тази планета, така че никой няма да ни позволи да я унищожим.
– Защо в последно време толкова се преиначават думите й?
– Ако само се преиначаваха, това е половин проблем. Лошото е, че й се вменяват твърдения и дори пророчества, които никога не е изричала. И не би могла. Защо вече 20 години този бизнес с пророчествата на Ванга не спира, е ясно – за пари, за журналистически сензации, които продават изданието. И отново за пари от хора, които не са познавали Ванга, но се опитват да заработят някой лев, като се изкарват не само близки с нея, но и тя им била споделяла съкровени тайни – например как да се направи кукла за зачеване или как някой си руснак, но българин, е дошъл в България да подготви хората за енергийния преход на Земята, а то краят на света през 2012 г. да вземе да ни подмине. След кончината на леля Ванга се роди планина от книги и статии, телевизионни откровения, изобилстващи с нейни „предсказания“. По мое мнение 99% от тях са измислица, която цели лесна печалба чрез спекулация с името на Ванга. Защо мисля така? Първо: за времето, в което съм я познавала, и през шестте месеца, в които посещавах нейния дом, тя не направи пред мен нито една глобална прогноза, а все пак бяхме достатъчно близки. Второ и още по-важно е, че когато се дава глобална информация – за живота, за развитието на обществото, за катаклизми на планетата, за каквото и да било, отнасящо се за големи групи хора и държави, тази информация трябва да бъде чута и разпространена в общественото пространство тогава, когато е казана. Какъв е смисълът да се правят глобални прогнози за някакви нещастия и да се пазят в тайна, за да не може да бъдат предотвратени? Няма никаква логика, освен в случай че уж казаното от Ванга, но появило се на бял свят 5, 10 или 20 години след кончината й е измислица. Нека не забравяме, че в периода между 1989 г. и 1996 г. до нейната кончина се пишеше свободно по темите, свързани с езотерика и окултизъм. Ето защо, ако тя наистина е давала глобални прогнози, трябва да ги търсим от първо лице, публикувани в периода преди нейната смърт, а не преразказани. До кончината на Ванга книгите за нея са две – от племенницата й Красимира Стоянова. Едната излезе през 1989-а, втората – през 1996 г.
– Може ли да разкриете кои от хората, които й се пишат близки днес, всъщност не са били и злоупотребяват с това?
– Не, разбира се. Мога да изредя трийсетина имена и какво от това. Тези хора няма да спрат да лъжат. Защо да го правят, след като обществото ни приема безрезервно и без съмнения всяка помия за кладенчова вода и царят винаги е облечен, дори и когато е гол. Как да променим тази първична народопсихология – или приема, или отхвърля, или не я интересува. Преди години си поставих за цел да открия колко „наследнички“ на Ванга щъкат из пространството. Открих дванадесет. Къде бяха, докато беше жива, и защо тогава пред нея не дадоха знак, че ги е орисала да са това, за което се представят? Отговорът е много прост, разбира се. Защото щеше да ги изгони, както направи с един неуспял екстрасенс, уж полицай, на което имахме неудоволствието да присъстваме. Но… всеки има право на своите търговски трикове. Отговорността си е само негова, а кармата, която си гради, ще плаща сам.
– Кои са най-големите митове за Bанга?
– Тази задача е невъзможна за изпълнение. Всяка седмица четем за някое споделено на ушенце пророчество на Ванга, което точно навреме съвпада със световното събитие, а медиите въодушевено разпространяват. Ванга казала, че през 2010 г. ще избухне трета световна война и военните действия ще продължат до 2016 г., но е трудно да кажем къде – тук да наместим края на света през 2012 г. И той мина и замина! И войната щяла да бъде с ядрени оръжия! Да не забравяме аварията с подводницата „Курск“, аварията в японската АЕЦ, естествено, че Русия ще бъде господар на света, и последното пророчество за Брекзита. Измислици, измислици…
– Какво всъщност е казала за русата жена, която ще оправи България?
– Ванга никога не е казвала, че руса и амбициозна жена ще оправи България. В речника й такива думи нямаше. Толкова ли бързо се забрави, че тя говореше на особен диалект и до нея имаше често преводачи на разбираем български. Ванга не говореше нашия език. Тя казваше светла, не руса жена, а според мен думата „амбиция“ надали можеше да произнесе. Сред думите й нямаше чуждици. Освен това, след като знаем колко точна по същество и като време беше леля Ванга, защо не е упоменала кога точно русата жена ще оправи България и как точно ще я оправи. Поредните измислици.
– Какви промени очакват България от 2017-а?
– Годишните ми книги за 2017 г. вече са готови, както и хороскопът ми за началото на 2018 г. Рано е още за подробности. Ще кажа, че 2017-а е година на Слънцето и вибрация 1, на устрема, на новото начало. Слънцето, светликът, даряващ светлина и живот, може да ни тласне по пътя на разума и добруването, заредени от неговата енергия, но може и да ни изпепели в огнената си пещ, ако загърбим разума. От нас зависи кой и по колко от двата пътя ще избере.