Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 27 октомври 2025, 00:00
Господ пази пазещите се
Скоро прочетох мисълта, че трябва да се уповаваме на Господ да ни пази, и си спомних две случки в живота ми, които пораждат в мен противоречиви мисли. Преди години моята кръстница ме покани да отида в манастира „Света Петка“ във Владая в навечерието на Петковден – 14 октомври. Идеята й беше да пренощуваме там и с другата й кръщелница, за да ни помогне св. Петка за успех в живота. Другото момиче беше заето в същия ден и нямаше възможност да отиде и да пренощува там, а аз не смеех да тръгна сама, защото не знаех къде точно се намира манастирът. Беше тъмно и изпитвах страх.Възмущението на кръстницата ми беше голямо. Каза ми, че и други хора са щели да пренощуват в манастира и ако попитам, ще ме упътят. Ако имам вяра, нищо лошо няма да ми се случи, а и щом съм тръгнала към Божия храм, Господ ще ме пази от беди и посегателства.
Другият случай е следният. Отидох в нашата църква, за да проверя какво е необходимо да набавя за кръщенето на дъщеричката ми. Тя беше още бебенце. Беше зимно време и казах на жената, която обслужва храма, че като се затопли, ще направим кръщенето. Тя отговори, че храмът е отоплен и няма от какво да се страхувам, пък и колко деца са били кръстени посред зима, а никое не се е разболяло. Не знам тази информация откъде я има, но както и да е… Ще изтъкна и моите доводи, заради които постъпвам по този начин.
Когато четем Евангелието от Матея, в него пише: „Тогава дяволът Го завежда в светия град и го поставя на храмовата стряха, и му казва: Ако си Син Божий, хвърли се надолу, защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата си“. Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. Не знам дали правилно тълкувам Евангелието, но аз разбирам този текст така, че не трябва да правим рисковани постъпки, които биха подложили на изпитание здравето и живота ни само за да проверим дали Господ ни пази, или безотговорно се отнасяме към тези ценности, защото разчитаме Той да ни пази. Не случайно ни е даден инстинктът за самосъхранение, за да можем и ние да се пазим.
Вярно е, че има независещи от нас обстоятелства, които изискват бърза реакция, и тогава действаме и неразумно. Тогава не сме спокойни, не сме на себе си и постъпваме необмислено, но когато не сме в такава ситуация, не е ли по-добре сами да се пазим и да отговаряме за своята сигурност. Дали е разумно да се предприемат рискове за живота и здравето ни само защото разчитаме, че Господ ще ни пази, или да отложим нещата за по-подходящ момент, когато обстоятелствата са по-благоприятни и крият по-малко рискове?
Алена: Около нас е пълно хора, които твърдят, че са вярващи и едва ли не общуват ежедневно с Бога. Ако бяха наистина такива, нямаше да се опитват да налагат насила правила за уж правилно религиозно поведение, които не само че не отговарят на действителността, в която живеем, но и са далеч от Божиите закони и Божията промисъл.
И двете случки, които си разказала, говорят за всичко друго, но не и за истинска вяра и разбиране за същността на Съзиданието и мястото и значението на Божия син Иисус за нас, хората. Не само аз, а и народната мъдрост е оставила много поговорки и пословици за разпределението на отговорността в човешките дела и Божията намеса в тях. Предците ни са казали, че лозето иска мотика, а не молитва, че Господ помага, но в кошара не вкарва, че в неволята човек сам трябва да се оправи и сигурно има още, но не си ги спомням. Господ не ни е пъдар, че да ни пази от нашата неразумност. Ние сме господари на волята си и можем да направим нещо, уповавайки се на Иисус или на Бога Отец, но заради упованието си ние няма да бъдем освободени от отговорността за делата си. Няма как Господ да пази човеците от проблемите, от трудностите, да е отговорен заради тяхната непредпазливост и да им съхранява живота, ако самите те са решили да се разделят с него.
Твоята кръстница греши в самозаблудата си, която според мен граничи с религиозен фанатизъм, че ако тръгнеш към черквата във Владая, нищо че не знаеш пътя и е тъмно, Господ щял да те пази. Тази жена няма право да се възмущава заради страховете ти, които са съвсем естествени и говорят за здрав разум. Ако си тръгнала сама и не дай Боже нещо ти се беше случило, твоята кръстница ли щеше да поеме отговорност пред близките ти. Напротив, сигурна съм, че щеше да каже, че случилото се е Божие наказание, защото ти е слаба вярата, а тя, вярата, е нещо прекалено ефимерно и относително. Не винаги вярващият може да каже в какво вярва и на кого се кланя, а неговият Бог на думи да е Иисус, а подсъзнанието му да изпраща енергия и захранва Сатаната. В България такива хора колкото щеш.
Втората случка с кръщаването също доказва опита на жената в църквата да те убеди в някаква истина, която тя няма как да знае дали е вярна. Аз съм се убедила от личен опит, че ако не е подбрана подходящата дата за кръщаване на детето, то може да се разболее след ритуала и зиме, и лете и тук няма значение нито времето, нито дали църквата е отоплена. Пак опит някой да се покаже религиозно компетентен, но без покритие.
Много пъти съм казвала, че мислите ни, думите, които изричаме, и делата ни се запечатват върху магнитните ни ленти. Всеки миг от нашия живот – потаен, нелицеприятен или явен, съществува върху вечните ни магнитни ленти. Нищо не може да бъде скрито, каквито и усилия да полагаме, поради което няма как да заблудим кармата и да избегнем заслужено възмездие. А това възмездие понякога идва и заради на пръв поглед незначителни слова. Думите не се забравят и остават записани в полевите структури на всеки човек, както и в полевите структури на жената в черквата. В полза на всеки човек е да внимава какво изрича, за да не търпи Съдбовни наказания.
Тълкуваш правилно този пасаж от Евангелието на Матея. Когато предприемаме действия с убеждението, че Господ ни пази, ние всъщност се подиграваме с името Господне и го принизяваме до нивото на нашия миниатюрен мисловен свят. Нямаме право да виним Божествената същност за нашите провали и нещастия, ако сме били непредпазливи, рискували сме, нито имаме право да провокираме Съдбата, която наказва веднага липсата на лична отговорност. Бъди сигурна, че спасилите се хора при рисковани действия са имали друга причина да бъдат спасени. Категорична съм, че не е редно да се предприемат рисковани действия само защото Господ ще помогне на рискуващия живота си или този на околните. Ако се налага да се рискува, да се вземат бързи решения понякога погрешни, Съдбата винаги дава втори шанс. Въпросът е дали ще го осъзнаем, за да го използваме и да поправим стореното.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Здравей Алена и благодаря за прекрасната статия! Заглавието ѝ е повече от ясно и напътстващо. Има и още една поговорка, с която обичам да напътствам децата си :“Пази се, за да си опазен“, и най-вече внимавай в мисли, думи и дела, защото „каквото повикало, такова се обадило“. И още веднъж, БЛАГОДАРЯ за стойностната статия!