Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 16 октомври 2025, 00:00
Инкубатор за инвалиди
Колко са инвалидите в България – никой не знае. През 2014 г. 512 069 души са получавали инвалидна пенсия, което е 24 процента от общия брой на пенсионерите в България.
Статистиката на ЕС твърди, че 15-16 процента средно са инвалидите във всяка от държавите в съюза. Това означава, че в България би трябвало инвалидите да са около или да прехвърлят един милион души. Излиза, че или на българската статистика за здравния статус на населението й се губят около петстотин хиляди инвалиди, или на европейската са й грешни сметките. Не знам. За бедно общество като българското и петстотин хиляди инвалидни пенсии на хора с физически недъг или здравословен проблем са голям товар.
Дали само толкова са инвалидите в България?
Човек освен физическо тяло има и мозък, който Творецът или еволюцията, както ви се хареса, са определили за дом на нетленната човешка мисъл, интелект, фантазия. Те трябва да бъдат в непрекъснато движение, за да изпълняват своята функция. Закърнеят ли, дали заради недъгави родови гени или от мързел да се мисли, тяхното възстановяване става невъзможно и мозъкът започва да подава единствено първичните сигнали за глад, чифтосване, отделяне, спане. Е, може би и за някоя далаверка колкото да се направи разделението между човека и животното. Гънките в закърнелия мозък започват да блатясват и постепенно биват изядени от плесените на глупостта. Възцари ли се глупостта в човешкия мозък, връщане няма и такива хора също трябва да получават документ за инвалидност. За мисловна инвалидност.
Преди повече от двадесет години изкарах шофьорски курс в България. Теория и практика, както си му е редът. Взех си успешно изпитите, но размислих и отказах да си получа книжката. Причината беше, че тогава, в зората на демокрацията, по българските пътища вече бяха започнали масово да напъплят трошките на Европа, а техните собственици, гледащи надменно и с подигравка все още многото лади, москвичи и трабанти, караха така, сякаш автомобилите около тях бяха призраци. Минаваш през призрака и оставаш здрав и жив. Тогава отдавах този тип безмозъчно шофиране на все още ненарадвалите се на европейските возила нашенци, които съществуващата доскоро желязна завеса не допускаше до друго возило освен до соцколи.
Днес, след близо 26 години българска обществена еволюция, онези първи кълнове на глупостта, маскирана като радост от притежанието на западна кола втора или трета ръка, вместо да изчезнат от само себе си и човешкото начало да надделее, избуяха в неизбродима и невидима гора от наркотични плевели, които превзеха родните пътища и дрогират мозъците на податливите.
Много от българските шофьори карат така, сякаш са единствените на пътя, други коли няма или се възприемат като препятствия, които дори с цената на катастрофа трябва да бъдат задминати и нацвъкани със задължителната псувня. Ако вече си казвате – аз не съм такъв шофьор, добре! Моят съпруг също не е и го е доказал с близо тристате хиляди изминати километри по пътищата на България и Европа. И какво от това, след като събирателният лик на българския шофьор е с образа на нискочел примат с човешко лице, на който стафидката, наречена мозък, все още му пречи да направи извода, че и в катастрофа се умира. Той все си мисли: другите умират, аз не – и така, докато умре при ПТП.
Телевизии, радиа, интернет стенат на една вълна за онези млади хора, загубили своя живот, а и убили невинни пешеходци в катастрофа. Гротескно, пресилено според мен говорене, що се отнася до шофьорите, предизвикали катастрофата с невинни жертви, нищо че и те са загинали. Никой не ги е насилил да карат пияни, да изпреварват на завой без видимост, да карат със 150 там, където са разрешени 50.
Тези млади, а и не толкова млади хора, ако бяха внимавали повече в часовете по физика, щяха да знаят, че колкото по-бързо караш автомобила, толкова повече нарастват центробежните сили на завой с естествената тенденция да те размажат в някое дърво или да смачкаш невинни хора в по-здрав от возилото ти дувар. Може би учителите по физика трябва да обясняват в часовете си, че центробежната сила не е полицай. Не можеш да я сплашиш с познанства и рушвет не взима. Центробежната сила те разплесква заедно с колата ти, ако я пренебрегнеш, защото не е компютърна игра, в която ти, героят, прегазваш всички около себе си и накрая си ликуващ победител. В реалния живот в такива екстремни ситуации накрая тържествува смъртта, особено ако си бягал от часовете, докато преподавателят е обяснявал, че центробежната сила най-обича да убива глупаци, каращи с висока скорост на завой.
Питате се какво общо има глупостта с катастрофите и смъртността. За мен връзката е пряка. Всеки разумен човек има инстинкт за самосъхранение и поне елементарната мисъл за това що е опасно. Така сме създадени. Така ни е заложено да еволюираме и развиваме своите качества. Само глупакът, човекът в чийто мозък връзките между брънките са закърнели и не раждат мисъл, сам е изтрил от своята подсъзнателна памет тези две важни за оцеляването му усещания. В България такива хора има много. Няма нужда по нашите земи да идва МЕНСА, да изследва интелигентността на българина и да брои глупавите хора. Безспорно има българи, които са на върха на световната пирамида по своята интелигентност.
Масовката обаче е друга и като гледаме как не малко от българските шофьори карат, съм сигурна, че бъдат ли подложени на тест за интелигентност, ще счупят тъпомера. Българските пътища са тест за глупост, защото само глупавият човек, мъж или жена, може да кара така, както се управлява МПС у нас.
Извода се налага от самосебе си. Инвалидите в България ще бъдат много повече, ако глупостта бъде призната за инвалидност. А глупостта за съжаление върви и с простотията, която в родната народопсихология освен с трите познати степени – прост, по-прост, най-прост, вирее и в непознато за света четвърто измерение – проЗт.
Простотията е вторичен белег на глупостта и води човека към неминуемото му оскотяване, независимо с какви дрешки се е барнал, с колко силикон е напомпал тялото си или колко пари е забърсал от родителите си само за да им се махне от главата. Прост, но умен е несъществуващо съчетание от качества. Може би и затова простотията в България е повсеместна. Умните хора станаха дефицит. Скоро ще им се радваме като на бяла лястовица. Защо тогава се чудим, че нашата младеж заема челното място по мързел в ЕС, най-късно започва работа спрямо връстниците си в Европа и е толкова потънала в някаква своя си реалност, че в процеса на четене не може да осмисли прочетеното, защото не знае смисъла на думите. Трудна е даже родната реч за глупавия човек.
За 26 години българското общество се превърна в люпилня за глупави хора, които демонстрират превъзходството си над околните чрез обичайно агресивната си простотия и заличаващата всички аргументи мантра „Ти знаиш ли кой съм аз, бе?“.
Тези българи след 15 или 20 години би трябвало да бъдат в управлението на държавата и да движат нейното развитие напред. Това, разбира се, няма как да се получи, но и не знам все още откъде да си докараме умни управници, след като преобладаващо младите хора с недеградирал мисловен процес напускат България.
Искаме или не, бъдещето ще ни стане настояще, а дотогава да си гледаме делника и да внимаваме по пътищата на България, където всяка секунда е величествен празник на глупостта, който накрая често е увенчаван със сълзи на болка и страдание. И както казваше един бизнеспартньор, собственик на канадска компания – гледай как шофират по пътищата и знай, че по същия начин се управлява държавата. По шофьорите съдете за политиците, с което съм напълно съгласна.
Политиката на България вече четвърт век е импулсивна, нелогична, далавераджийска, сервилна, изпълнена с бабаитско налагане на вредни за държавата и народа насоки на развитие от мимолетно властимащи, парад на невежеството, простотията и неумението да управляваш държава като държавник, докато играеш роля, защото отдавна си достигнал своето ниво на некомпетентност, но не искаш другите да го разберат.
Труден и неминуемо беден, изпълнен с омраза и лишение е живота в инкубатора на глупостта, който обитаваме, без да изпитваме и най-малката потребност да променим? А и защо ли да го променяме, като толкова ни пасва на душичката.
Всеки народ заслужава своята участ и битие.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki