Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 22 октомври 2025, 00:00
В историята няма повторение
На някой ясно ли му е какво се случва в България? Мнозина ще кажат – да. Парите им са блокирани в затворена за неизвестен период банка. Ежедневно ни зомбират, че от банката липсват милиарди левове, които загрижените за народните спестявания родни политици си блъскат главите как да спасят. Ако слушаме и четем внимателно медиите, и пресяваме интернет пространството, ще се убедим, че яснота няма. От безкрайното говорене на кой ли не, компетентен или популист, изживяващ се като всезнайко под светлината на прожекторите, осъзнаваме, че около нас се е вдигнала една непробиваема мъгла, в която господар е паниката на хората за възможната загуба на техните вложения, както и притеснението на предприятията, решили да се доверят на тази банка.
Ако успеем да погледнем отвъд мъглата на целенасочената дезинформация, ще разберем каква е крайната цел на този провокиран, точно сега, банков срив. Ако успеем, но надали. Съмнявам се, че институциите в България, въпреки демонстрацията на загриженост за стабилността на родината ни, ще стигнат до края и ще посочат както виновниците за случващото се, така и тяхната далечна цел. Песимист съм, защото, както много пъти съм казвала, в България корупция няма. Това грозно и уронващо достойнството на личността капиталистическо изобретение по нашите земи не вирее. И никога не би могло да вирее, защото у нас битува далаверата. Но тя не е корупция. Далаверата е исконно право за себереализация и забогатяване, поради което мъглата, прикриваща крайните решения на някой неизвестен, но властимащ човек или група хора, в България никога няма да се разпръсне. Уви, няма да станем свидетели на съдебна присъда от 150 години затвор като тази на спекуланта Мадоф в САЩ, завлякъл с близо 50 милиарда доверилите му се.
Преди месец, точно когато започваше словесната престрелка между Цветан Василев, мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка, и Делян Пеевски с взаимни обвинения за заплаха за убийство, изказах мнението си, че случващото се е театър, който цели пречистване на образа на Николай Бареков и неговата партия. В това си допускане очевидно бях права. Кьорфишекът пукна… и след него нищо. Прокуратурите и във Виена, и в София са прекратили работата си по проверките след сигналите на Пеевски и Василев, които те заведоха един срещу друг заради получени заплашителни есемеси. Установило се, че есемесите са изпратени от един и същ номер, който впоследствие е деактивиран и принадлежи на човек, несвързан с двамата. Тази част на театралната постановка приключи, а Бареков започна да се изживява като „европейски политик, който няма нищо общо с хора като Василев и Пеевски“. Очевидно Бареков има твърде къса памет, след като вярва, че впечатляващите възнаграждения, които е получил от Василев в качеството си на управляващ в TV7, не го правят зависим от банкера. Е, късата памет не е престъпление, а обичайно проявление на човешката психика, но виж, душевното раздвоение на мечтателя за министърпредседателско кресло би могло да създаде известни притеснения и колебания сред гласоподавателите в предстоящите предсрочни парламентарни избори, ако ги има.
Веднага след загубата на БСП на евровота Бареков направи изказването, че тя е най-стабилната партия, която той би подкрепил. Малко по-късно в Брюксел Бареков се присъедини към семейството на консерваторите. Вероятно той не приема своето идеологическо раздвоение като проблем, но за подобни ситуации народът е казал: „От два стола – на земята“.
Завесата на това действие на родния ни политически театър е спусната, но, признавам си, не се и замислих, че крайните цели на скрития кукловод може да са далеч по-глобални.
В първия момент, в който чух, че банкерът Василев е избягал с равностойността на 205 милиона лева, взети в брой, си казах, че нещо започва да се случва, най-малкото, защото подобна хамалогия в рамките на няколко часа звучи като фантастика. Опитаха се да ни убедят, че, представи си, касиерките му дали парите, а той си ги натоварил на частния самолет и по живо, по здраво излетял за Виена. Ако пресметнем на ум, че въпросната сума в евро или долари тежи 1,5-2,0 тона, и приемем, че в един чувал има 10 килограма банкноти, излиза, че този банкер е бил много чевръст и за нищо време е товарил и претоварил между 150 и 200 чувала пари. Тъй като уловката беше прекалено елементарна, никой не се хвана на нея. После се оказа, че виновните са две касиерки, които още от 2011 г. били присвоявали. Не така бе, хора! Карайте по български и с по-ускорени темпове, че банката да отвори по-бързо. Аз да ви кажа – виновни са чистачките, замитали и присвоили разпилени пачки по коридорите.
Пушеците от мъглата се увеличаваха. Разбрахме, че в банката имало дупка над три милиарда лева и много изчезнали досиета на фирми кредитополучатели. После се оказа, че досиетата не били изчезнали, а били недобре попълнени. Започна да се тиражира твърдението, че за изчезналите пари е добре държавата да емитира нов дълг от 3,5 милиарда лева, за да компенсира липсите на вложителите и да бъде избегнат фалита на фирмите. Да, но до момента аз не съм нито чула, нито видяла написано черно на бяло от съответния оторизиран орган, че тези пари наистина липсват и са раздадени като необслужвани кредити.
Както знаем, дим без огън няма. Очевидно някой е решил, че може да се възползва от средствата в тази изцяло българска банка, а сметката както винаги да я плати народът. Някой се опита да повтори същия сценарий като при изкуствено създадената банкова криза през 1996 г. и последвалата хиперинфлация. И тогава годината беше на Нептун, а и номерологичната й вибрация беше същата като на 2014 година. И тогава правителството на Виденов беше с мандата на БСП. Настоящото уж експертно правителство на Орешарски също е създадено с мандата на БСП и много често в отминалата година лидерът на партията Сергей Станишев говореше вместо Орешарски, който обичайно изглеждаше неадекватно. Кой обаче е казал, че слугите трябва да знаят целта на своите господари. И при Виденов, и при Орешарски държавата изпадна в колапс. Какво по-добро състояние от това, за да се предизвика хиперинфлация и да се обезценят нечии многомилионни и даже многомилиардни задължения. Дали тези съвпадения са случайни? Убедена съм че не са. И докато се главоблъскаме, бихме могли да направим важен извод: когато на власт е БСП, не си дръжте парите в банка българска собственост, защото в България банките биват фалирани и заради политическа целесъобразност.
Обезценката на лева не се състоя, защото скритият кукловод е забравил, че историята никога не се повтаря. България вече е част от ЕС и хиперинфлация като тази от 1996 г. няма как да се случи по познатите сценарии. Вероятно затова правителството на Орешарски, което според мен има пряко отношение към случващото се с КТБ, въпреки че се прави на ни лук яло ни лук мирисало, хапе като змия, преди да бъде убита. Опитва се да досъсипе онова, което не можа да разруши, въпреки усилията си през годината на своето управление.
Дай Боже този министър-председател да си подаде оставката както е обещал. Беше се зарекъл, че ще я подаде между 23 и 25 юли, след като КТБ отвори на 21 юли. Доброто му желание да ни освободи от присъствието си и от това на своето правителство може и да се окаже динена кора за всички нас, след като се разбра, че банката няма да отвори преди 20 септември. А президентът иска да издава указ за служебно правителство на 6 август. Ами ако Орешарски не подаде оставка? Ще продължим да сме потърпевши от омразата на някой, който не може да се примири с факта, че България е част от Европейския съюз и тарикатлъците за сметка на народа вече не могат да минат.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki