Алена в машината на времето

13 юли 2010 сп. Кармичният кръг Интервюта 2305  Коментарите са изключени за Алена в машината на времето

---

– Имате необикновена дарба – да пътувате из времето и пространството. Какво виждате по време на тези „пътешествия”? Как се научихте да управлявате този талант? Страхували ли сте се някога от дарбата си? Как я приехте? И каква цена плащате за нея? И последно – знам, че „кармичните пътешественици” са само четирима в света – познавате ли останалите трима и какви са те?

– С тази дарба съм се родила. Когато бях малко дете, не я осъзнавах. Не съм я искала и сега не я искам. С годините започнах да съжалявам, че я имам, защото тя е тегоба, а не щастлив дар от Съдбата. Казвам това защото само ние, четиримата, които умеем заради вродената ни дарба да странстваме във времето и пространството, знаем колко е тежко да виждаме в цвят и картина отминали животи и да съпреживяваме, особено когато заради проблема на човек, потърсил помощта ми, трябва да се върна в неговите прераждания и да присъствам – един, два, “безброй” пъти, на насилие. Вие как ще се чувствате, ако попаднете в черквата по време на Баташкото клане или на избиването на децата и бебетата от император Никифор Геник след превземането на Плиска по времето на хан Крум? Или ако присъствате заради нечий проблем на битово насилие или убийство, случило се в предходните му прераждания? Ще ви остане душевен белег до живот и ще се молите Богу никога повече да не го преживявате. Да сте обикновен човек. И аз искам така, но не става. Трябва да имам желязната психика да виждам, присъствам и описвам тези ужасии, за да бъда полезна. Защото много от проблемите на един или друг човек днес са следствие от упражнено или понесено насилие в предходно прераждане. Животът на Земята е преди всичко война и насилие и, сигурно ще ви звучи невероятно, но един от най-жестоките векове на планетата е отминалият ХХ век.

Нормално е в началото да се страхувам от дарбата си, защото не разбирах какво става. Въпреки спокойствието, което излъчвах когато изричах всичко, даже най-болезненото и жестокото, сякаш това е част от ежедневието на хората, имаше моменти, исках да се скрия, да изчезна. Сега вече мога да си го позволя. Точно в такива моменти заставах срещу някой от ъглите в празна стая в къщата ни и с часове не помръдвах. Фантазията ми създаваше картини, красиви и изпълнени със синева, с оранжевия, топъл цвят на слънцето, където нямаше насилие и кръв. Приех дарбата си трудно, но в един момент, когато бях на 13-14 години и вече спокойно разговарях за вечния живот с моя баща, осъзнах една важна истина: тази дарба ми е орисана, за да помагам на хората. Отстрани погледнато, звучи мазохистично, но малко по-късно осъзнах и още нещо: Защо точно аз. Има много хора на нашата планета, които са Призвани или Избрани да сеят духовност. Но Посветените са малцина. А що се отнася до прехода в минали прераждания, основното достойнство, което притежаваме с моите трима другари по орис, е, че никога няма да си позволим да коригираме историята, исторически факт, събитие, действие, колкото да се изкушавам да го сторя в нашата история. Тя горката има много малко общо с писаната. Ще ви дам един пример. 1981 година – трилогията за създаването на Българската държава. Гледахме я няколко пъти. Ако имах власт, щях да забраня този филм, защото няма нищо общо с истината. Една художествена измислица, която профанизира великото дело на нашите арийски деди.

Минаха доста години, преди да разбера как мога да помагам с уменията си за преход във времето. Дойде мигът – през юни 1977 г., в който за първи път се срещнах с моите тибетски Учители. Те ме научиха най-напред да овладявам дарбата си, а след това и да я използвам, без да натоварвам физическото си тяло и психиката си, за да съм полезна на хората, без да вредя на себе си. Научиха ме да различавам болестите, причинени от личната Карма, като се връщам назад във времето, в преражданията на хората и търся същото заболяване, да различавам и тези заболявания, които са причинени от събития в настоящия живот и които са лечими, ако болният поиска да се промени. Цената, която плащам, са миговете на страдание, когато знам, че мога да помогна на някого, но той отказва да ме чуе и да осъзнае колко малко усилие трябва да положи, за да промени живота си.

А ето и отговора ми, свързан с другите трима, които съм съгласна да наречем „пътешественици във времето“: да, познавам ги лично, но те не се занимават с астрология. Няма нужда от дублиране на умения. Моята учителка по кармична номерология и астрология Линда Гудман също беше част от нас, но вече не е в този свят. Останалите трима са изявени в своята област, свързана с киното.

– Как Светлана се превърна в Алена? Кои мечти пожертва, за да следва мисията си (зная, че сте имали много интереси – от археология през икономика до ядрена физика)? Как започнахте с астрологията? Как стигнахте до Тибет? Как избрахте Учителя си? Какво преживяхте през тези години, в които неизменно се връщахте пак? И кога последно отидохте в Тибет?

– В първите си съзнателни години исках да стана летец, за да достигна звездите. Преди да поема попрището на астролог, обожавах небето. Сутрин ставах и се радвах на слънцето, на дъжда, на снега, дори и на непрогледната мъгла, защото за мен тя прикриваше някакъв тайнствен свят, в който виждах интересни картини. Явно неосъзнатите способности, с които съм се родила, още тогава са ме обвързвали с незримия свят.

В 10-и клас реших да кандидатствам атомна и ядрена физика. Отново баща ми ме разубеди, защото тази професия не била за жена, която ще ражда деца. Имах желание да кандидатствам художествена академия. Рисувах много добре. Разубедиха ме, защото приемаха 5-6 човека и точно аз ли ще съм между тях. На никой от моите родители не му хрумна да черпи облаги от роднинството с Майстора.

Родителите ми искаха да кандидатствам немска филология, но аз не исках. Тайно кандидатствах международни икономически отношения в УНСС и за мой късмет бях приета.

Сега ще разкажа най-напред как се озовах в Тибет. Моята среща с Духовните ми Учители съвпадна с началото на заниманията ми по астрология. Интересен факт, който е знак, че астрологията е част от моята Съдбовна мисия. Заминах на гости при мой колега японец. Той имаше дядо, казваше се Осукава, който беше на 92 години и беше връх в необятната наука астрология. Когато се срещнахме за първи път, ми направи впечатление мъдростта, която струеше от очите му. Веднага се харесахме. Той знаеше от внука си, че аз съм по-различна, че съм се родила с особени дарби. Именно този астролог се оказа моят пръв учител. Преди да го срещна, се бях влюбила в науката за числата. Още когато бях на 17 години, се научих да правя изчисления и да тълкувам характера на хората съгласно датата им на раждане и житейските периоди. Дядо Осукава с много търпение и въпреки моя инат и желание да му противореча ми обясни, че заради дарбите, които притежавам и които са уникални, съм длъжна да се занимавам с астрология, за да помагам на хората именно с тази кармична част, която дава информация за заложените им болести или проблеми, идващи от техни действия в миналите им прераждания, но недостъпна за астролозите на кармата и класическите астролози. Тогава все още не умеех да овладявам дарбата си. Той започна да ме обучава и това обучение продължи след завръщането ми в България. След гостуването ми в Япония моят колега реши да се върнем с автомобил до България по Пътя на коприната. Така се озовахме в Непал, където той имаше приятели. Те ни предложиха да се качим на Тибетското плато и да се полюбуваме на красотата, която се разкрива от него. Именно там, на повече от 4000 м надморско равнище, се срещнах с моите Учители. Винаги когато някой ме пита как да намери своя духовен Учител, аз отговарям, че Учителят намира ученика си. Това е неотменимо правило. Духовното знание не е наука като номерологията и астрологията. То не може да бъде предадено, ако този, който се стреми към него, не е готов да тръгне по пътя на духовното си развитие, защото този път е свързан с много лишения, самота и даже неразбиране и постоянни опити за вреда от хората. Затова и Учителят идва, когато ученикът е готов за тази саможертва. И така, на платото седнахме да обядваме, а аз не откъсвах очи от няколко фигури, които седяха неподвижно в неговия край на около 200 метра от нас. В един момент любопитството ми надделя, станах и тръгнах към тях. Веднага бях спряна, при това доста грубо, от единия от водачите ни, който започна да ми говори нещо. Моят колега ми преведе, че не бива да нарушавам покоя на тези хора. Те медитират и левитират, душите им са извън техните тела и ако ги стресна, те никога повече няма да се върнат. Животът им ще приключи в този миг. Седнах си на мястото и зачаках да се изправят. Когато това стана, единият от тях се доближи до мен, хвана ръцете ми и започна да говори, като ме гледаше в очите. Преведоха ми, че иска да остана там, защото имат на какво да ме научат и защото аз чувам как расте тревата. Така моят първи Учител ме намери. От следващата година в продължение на 15 години прекарвах при тях между 30 и 40 дни. Те ме научиха да контролирам дарбата си, да я насочвам в полза на хората и на планетата Земя, да съхранявам себе си, когато странствам във времето, защото това пътуване може да е много болезнено, съпътствано с много рани, травми и инфекции след завръщането ми в нашия свят. Изживяванията ми са много и трудно бих могла да ги разкажа в няколко реда, но спомените винаги ме съпътстват. Връзката ми с моите Учители не е прекъсната и сега, но за съжаление не съм ги посещавала от 1993 година. Каня се да го сторя отново, а и вече изпитвам потребност да „презаредя батериите“, но кога ще се случи и аз самата не мога да кажа. Този път ще бъдем заедно с моя съпруг. Именно при последното ми пребиваване в Тибет получих и духовното си име Алена, което е обвързано с другите ми имена и моя Съдбовен път, за да ме защитава от ударите на хората. За съжаление това мое име не успява да ме защити изцяло от злобата и омразата, често безпричинна, в България.

– Какъв е денят на Алена? За какво не й остава време? Кое я зарежда и как си почива (знам, че обичате пътуванията и животните)?

– Денят ми е свързан с много работа. Всеки ден се сблъсквам с неразбирането на хората, които не успяват да проумеят как те си почиват вечер и в събота и неделя, а аз постоянно работя. Питат ме какво толкова работя, но каквото и да кажа си оставам неразбрана. Авторското ми списание ми отнема 15 дни от всеки месец. Книгите, които пиша, също са част от моето ежедневие, а астрологичната литература за разлика от художествената е свързана с много изчисления. Писмата на хората са стотици. Много са и заявените лични хороскопи. Всички отговори са лично от мен, хороскопите изготвям също аз. Нямам сътрудници, които да ми помагат, защото няма как да предам онази част от знанията си, свързани с дарбата, която притежавам. Работата ми извън България също отнема време, но остава невидима за обществото. Въпреки това не се оплаквам. Не съм пренебрегнала домакинската си работа, нито сина и съпруга си. Обичам да чета книги, затова и заспивам с книга в ръка. Обичаме да пътуваме със съпруга ми, но и за това не ни остава много време. Работим заедно и задачите ни са общи, въпреки че всеки си има своя дял от тях. За осиновените от нас животни в Софийския зоопарк намираме време и често им ходим на посещение, за да ги нахраним и да им се порадваме.

– Наричат ви „желязната двойка” с Андрей. Кармична ли е любовта ви? Срещали ли сте се и в друг живот? И какви изпитания преодоляхте в този? Има ли рецепта за любов? И семейното щастие винаги ли е кодирано в звездите?

– Изненадана съм, че ни наричат така, но всъщност, като се замисля, не са далеч от истината. Макар че „желязна“ навява на преходност. Е, бива ли така? Желязото ръждясва и докато се огледаш, от ръждиви люспи желязо не останало. По-добре нещо по-здраво да е – „каменна“ или даже „брилянтна“ двойка. По-вечно е!

Ние сме стабилно семейство, живеем в хармония. Ако имаме някакви спорове, те са свързани с работата, никога с личните ни отношения. Дори Мартин, като беше малък, казваше: „Ама вие никак не се карате. Да знаете само какво става, когато отида на гости на еди-кой си съученик. Неговите родители само си крещят.“ Това негово изказване, направено на 10-11-годишна възраст, е много показателно. Нашата любов е кармична. Ние сме типичен пример за кармични половинки, свързани от цели 16 прераждания. Имали сме и такива, в които не сме били заедно, заради задачите, които всеки от нас е бил длъжен да изпълни, но те са малко на фона на другите. В този живот преодоляваме не малко изпитания, но именно тази наша кармична обвързаност ни дава сили да се справяме с трудности, пред които други хора биха се отказали и предали. Рецепта за любов трудно може да бъде дадена. Може би на първо място това е честността, откровеността между двама партньори, а останалото е следствие. Винаги съветвам двойките, които ми пишат и искат предбрачна консултация, да споделят всичко помежду си, естествено, ако са подходящи за брачни партньори, защото споделената тайна може да бъде простена, докато, ако тя стане явна след години брачен живот, бракът може да се разпадне. Категорична съм, че семейното щастие е кодирано в звездите. Именно затова е необходимо преди да бъде създадено семейство, двамата партньори да си направят партньорски хороскоп, за да са сигурни, че чувствата им ще издържат на времето, че нямат Съдбовна забрана за брак, че нямат аспекти, които след години ще ги разделят, а най-важното, което мога да кажа само аз като кармичен астролог, че не са кармични врагове, защото, ако са такива, това ще обрече брака на жестокост и агония, а понякога и на фатален край.

– Каква майка е Алена? И какъв син – Мартин? Зная, че темата за Теодор е много болезнена за вас, но ако имате сили и желание, разкажете и за него…

– Каква майка съм ми е трудно да кажа, но се определям като строга и справедлива, обичаща сина си и прекалено критична към неговите недостатъци. Е, поне аз си мисля така! Специално с критиката съм престанала в последните години, защото той е вече почти на 26 и трябва сам да се справя с негативните си качества. Всъщност имаше период, в който бях лоша майка, защото не давах положителна информация за неговите приятелки – още нещо, което съм престанала да правя. Когато реши да създава семейство и ме попита, мога да съм точна, както при всеки младеж или девойка, задали ми този въпрос.

За Теодор – първото ми дете, наистина ми е трудно да говоря, а и нямам желание. За мен това си остава една неясна история, при която истината никога няма да излезе наяве, ако не се случи чудо, ако детето ми е живо някъде по света и в един момент Съдбата не реши да ни срещне. Той си отиде от нас на шестия ден след раждането, но за това нямам доказателства, защото така и не получих смъртен акт. Винаги съм казвала, че това дете имаше моята трапчинка, на бузата под окото, само дето при него беше на лявата буза. Това е знакът, който ще ми помогне да го разпозная, дори и да е много променен. А и майчиното сърце винаги трепва при такава Съдбовна среща. Вече не очаквам да се случи, нито правя опити да търся този мой син, но съм сигурна, че след като и моите Тибетски Учители са ми забранили да ровя и да търся, Съдбата си знае работата.

– Какво дете бяхте? Помните ли Майстора? И какво сте взели от този уникален човек?

– Бях затворено в себе си, любвеобилно и много чувствително дете. Плачех заради падналите от покрива малки врабченца, още голи, които охранената и моя любима домашна котка дебнеше, за да си допълни менюто. Преживявах, когато дворното куче Буби беше болно и моят татко го лекуваше, или когато някой беше контузил крачето му, замервайки го с камък през оградата. Страдах, когато някое от децата, с които играех, беше паднало и си беше ожулило коленете. Също така преживявах като лична драма, когато някое от моите приятелчета от детските години беше малтретирано от родителите си. Такава съм си и сега.

Майстора съм видяла само веднъж, на рождения си ден на 26 януари 1959 година. С майка ми се разхождахме из Борисовата градина (тогава Парка на свободата) и на връщане минахме край паметника на Васил Левски. Срещу нас вървеше един човек, който имаше дълга сиво-бяла брада, целият облечен в черно. Погледнах го по-скоро притеснена, когато той ни видя и спря пред нас. Попита мама: „Ти си Цветанка на Димитър, нали? Това твоето дете ли е?“ Заговориха се и той попита кога съм родена. Мама каза, че в този ден имам рожден ден, той отговори, че и аз съм като него Водолей. Тогава за първи път съм чула наименование на зодиакален знак. Когато се прибрахме у дома, аз казах на моя дядо, че сме срещнали Дядо Боже и той ме е погалил по главата. Такова ми е било впечатлението от Майстора и то си остана завинаги. Сега за Майстора битуват много измислици и това което знаем за него е по-малко от това, което не знаем, въпреки книгите за него и биографиите му. В нашето семейство освен този велик художник и моят баща рисуваше много добре. Той беше републикански хирург и преди всяка операция рисуваше всеки неин етап. Като малка и аз рисувах, защото когато общувах с листа и боите, сякаш забравях за околния свят, но сега нямам време.

– Пътищата ви с Ванга са се преплитали неведнъж – какви бяха срещите ви, повлия ли ви, какво научихте от нея. И въобще – като кармичен астролог – как си обяснявате феномена Ванга?

– Познавах леля Ванга лично. Посещавала съм я често. Когато загубих първото си дете, живях в близост до нея половин година. Тя беше жената, която ми върна желанието за живот, която ме подкрепи, за да се изправя и да продължа уверено по пътя си. Научи ме да не се вкопчвам в случилото се, да не затъвам в страданието си, защото ако го сторя, няма излизане от това тресавище, което може да повлече както мен, така и всеки друг човек единствено към нови страдания. Никога няма да забравя гласа й, който звучеше така, сякаш режеше с нож, убеждавайки ме, че това е „по-арното“ и за мен, и за детето, но че „скоро ке си имам друго“. Така и стана. Мартин се роди две години по-късно.

След нейната кончина се появиха какви ли не нейни пророчества, за които преди изобщо не бяхме чували. Името „Ванга“ продава, тъй че винаги ще има безскрупулни хора, които да се възползват от него и да използват името на Ванга като индулгенция за правото на продават своите измислици. Вече 15 години битуват сред нас нейни „наследници“, които печелят от болката на хората, като използват името на Ванга.

Като кармичен астролог мога да кажа, че тази уникална жена, която сега, след нейната кончина мнозина се опитват да отричат и заливат с неприязън, критика и злоба, е свързана с кармата на България. Тя дойде, остави следа с всичко, което даде на хората, със съветите, които е давала и на политиците преди настъпването на демокрацията, а и след това, в годините преди нейната кончина. Тя беше Вселенски пратеник, проводник на информация, която получаваше от душите на мъртвите и от Космоса, но често оставаше неразбрана – типично за различните хора в България, а и по света. България имаше нужда от нея и Съдбата ни я поднесе. Длъжни сме да уважаваме паметта й и да помним посланията й, отправени към българския народ.

– Надничате ли в собствената си Съдба и тази на близките си? Слушате ли съветите, които звездите ви дават? Какво знаете за миналите си прераждания? И осмелявате ли се да погледнете какво ви очаква напред?

– Понякога се налага да надничам в Съдбата на близките си, но това се случва, когато трябва да вземат важно решение за бъдещето си. Не съм превърнала астрологията и дарбите си в параноя. Естествено е с моя съпруг да правим изчисления, когато поставяме някакво ново начало, за да бъде то успешно, съобразяваме се със заложеното ни от звездите, но всичко е с мярка.

Знам всичките си минали прераждания, също и тези на Андрей и на Мартин, защото това ми помага да съм им полезна в трудни моменти. Към бъдещето не гледам и не се изкушавам да гледам. Както аз, така и най-близките ми хора се стремим да изживяваме нашето настояще, което, както съм казала със заглавието на най-новата ми книга, е само ден, защото от това стойностно изживяно настояще зависи нашето успешно бъдеще. Планове правим, но не се изкушавам да поглеждам какво точно ни очаква във връзка с тяхното осъществяване, защото ако го правя, се губи чарът на успеха, който постигаме сами с труда си.

– Всичко ли е карма – и къде свършва Съдбата ни и започва свободната воля? Всеки ли от нас има мисия и фатално ли е да я загърбим?

– Кармата е понятие, което не бива да налагаме като причина за всичко, което ни се случва. И заради което патим. Кармата си създаваме сами. Само от нашите действия зависи дали тя ще е положителна или негативна. Ето, аз самата съм родена на дата на кармична разплата, Мартин също е роден на такава дата, но никога не съм казвала при трудности, изпречили се на пътя ми, че това е моята непреодолима карма и не съм се оставяла на течението. Всеки може да промени кармата си и е добре да осъзнаем това, защото с промяната на индивидуалната карма променяме и тази на нашето общество, колективната, а също и на нашата държава. Съдбата ни никога не свършва. Тя е обвързана със сребърната нишка, която определя нашите минали и бъдещи прераждания. Единственото, което сме длъжни да знаем, е, че ние творим Съдбата си, а хороскопът или знанието за миналите ни прераждания само ни помага да осъзнаваме какви крачки да направим и в каква по-добра за нас посока да поемем. Винаги съм подчертавала, че звездната прогноза е нашият пътеводител, а ние сами, със свободната си воля творим Съдбата си. Нека бъдем творци, които ще оставим ярка следа, вместо да вегетираме сред безличната тълпа, защото свободната воля е правото на избор да променим своята карма или не.

– Защо живеем толкова тежко, а хората стават все по-отчуждени и зли? Какви разочарования понасяте вие? И оптимист ли сте – че българите и светът ще станат по-добри? И кога? Наистина ли ще е превратна 2012 г. и какво ще се преобърне в живота ни тогава? Възможно ли е един ден България да стане райско кътче и ще го дочакаме ли?

– Живеем тежко и хората стават все по-отчуждени и зли, защото забравиха корените си, забравиха родовата си принадлежност, забравиха Светлината, Човеколюбието, Добротата, Любовта, а се отдадохме на Мрака, Злобата и Завистта. Обществото ни свикна да бяга от отговорност, да вини за всичко политиците, да търси причината за проблемите си в околните, дори и в най-близките си роднини, но не виждаме своите грешки, чрез чието отстраняване ще заживеем по-добре. С годините хората забравиха да ценят по-знаещите и да се възползват от знанията им, забравиха да благодарят за подадената им ръка, дори мразят този, който им е помогнал, въпреки че е спазен законът за поисканото и дадено добро. Мързелът, тарикатлъкът, измамата, простотията станаха модели за поведение.

Аз също не съм лишена от разочарования. През 1998 г. в първата си книга написах, че българинът мрази, за да живее и живее, за да мрази. Този начин на живот му доставя наслада и го изпълва със задоволство. Като добавим завистта и подлостта, избуяваща като бурен в последните двадесет години, съм категорична, че душата на българина е много болна. Ето това ми е най-голямото разочарование. Достойнството, почтеността, уважението към труда и възможностите на другия станаха мръсни думи. Оттук произтичат и всичките ми разочарования и удари, които ежедневно понасям на професионално ниво. Интриги и подлост на посредствени хора, които злословят за здравето ми, за уменията ми с надеждата да ме уязвят. Ама не става. Защото не съм се родила в България по собствена воля.

Оптимист съм, че не само ние, българите, ще станем по-добри, а и светът, и се надявам това да се случи през 2011-2012 година. Идващата 2011 година е подвластна на Уран – планетата на духовното развитие, която ще ни подтикне да се огледаме и да осъзнаем дали сме се отклонили от Вселенските закони и дали сме нарушили законите на кармата. С това осъзнаване ще започне и обратът ни към по-добро.

По отношение на всички спекулации с календара на маите имам своето мнение, което отхвърля категорично понятията край на Света и Апокалипсис. Първо, че според тълкувателите на календара става дума за времеви цикъл, началото на който съответства на 13 август 3114 г. пр. Хр. Този голям цикъл на времето свършва на 23 декември 2012 г. Всеки голям цикъл е разделен на по-малки цикли. В този времеви цикъл никъде не става дума за край на света или на живота. Аз мисля, че един привидно труден за отговор въпрос сега, какъвто се оказва този за 2012 г., винаги има няколко прости отговора, с които бих се задоволила: Календарът свършва на тази дата, защото каменните зъбни колела на следващите времеви цикли все още не са намерени. Възможно е да са били подготвени и даже каменоделците да са си свършили работата, но испанските конкистадори да са ги унищожили, тъй както са унищожавали всичко, което не е злато, сребро и скъпоценни камъни. Във връзка с тези апокалиптични прогнози на хора, опитващи се да блеснат с евтина популярност, се питам защо са се вторачили в датата 21.12.2012 г., а не се позоват на далеч по-интересната огледална дата 20.12.2012 г. Самата 2012 година като вибрация е обвързана с глобална промяна, с изискването да предприемем тази промяна и в себе си, за да се приспособим и слеем със света около нас. Вибрация 5, до която се редуцира 2012 година, е подвластна на Меркурий, планетата на сътрудничеството, на общуването, на умението ни да се приспособяваме, на интелекта и себепознанието, но и на стремеж към обогатяване на познанията ни за света и Вселената. Ако търсим тълкуване, което да ни насочи към смислен извод за 2012 г., аз бих казала, че като заключение на казаното по-горе можем да приемем, че в края на 2012 г. можем да очакваме началото на прехода на духовната трансформация на Човека. Ето защо, ако говорим за духовна трансформация, белязана от края на съответния цикъл от календара на маите през 2012 г., трябва да говорим за общество, народ като цяло, а не поотделно за неговите членове, където, както казах, еднаквост няма и не може да има. Тук обаче отново можем да зададем съвсем логичния въпрос поради каква причина ние, жителите на Европа, населили и размножили се в двете Америки, трябва да приемем, че календарът е валиден и за нас, а не за коренните жители на Мексико? Аз не бих се обзаложила, че когато този каменен календар е съставян, жреците астрономи или ако щете, който и да е от противоположната част на земното кълбо, е предполагал, че от другата му страна има суша и също живеят хора. Или може би припознаването ни в този календар говори за някакво чувство за вина заради безвъзвратно унищожена култура на коренните американски народи.

В съвременния език по неизвестно какви причини думата апокалипсис обикновено е свързвана с край, свършек на живота. В гръцкия език такова значение на думата няма. За гърците апокалипсис означава “разкриване”, “откровение”, а според библейските текстове на думата се придава смисъл на пророчество. Съгласявайки се с това тълкуване, можем да кажем, че предстои нашият личен апокалипсис. Ако преобладаващата част от хората на планетата Земя заради все по-глобализиращата се човешка цивилизация стигне до правилния избор за водещото значение на духовното развитие, тогава и цялото човечество ще скочи на ново духовно ниво. Дали след две години или като цяло, в началото на третото хилядолетие ще започне преходът към тринадесетото, зависи от нас. Ако изберем верния път, ще се наложи да се откажем от примитивно материалните си стремежи, от желанието да постигаме всичко без много труд и да тръгнем по пътя на интелектуалното и духовното си осъзнаване. Ще се наложи да отдаваме от нас, осъзнато спазвайки Вселенските закони, за да заслужим появата в нашето ежедневие на извънземния разум и да направим поредния скок към ново духовно ниво на развитие, което сме длъжни да постигнем със собствените си действия, защото както и на Земята, така и във Вселената никога нищо не идва даром.

– На колко души сте подали ръка? С кое най-много се гордеете в работата си? И за какво още мечтаете?

– До този момент съм направила над 165 хиляди хороскопа и прогнози на хора и свързани с политически или обществени събития. От тези хороскопи личните, свързани с индивидуалната човешка Съдба, са около 100 000. Гордея се с факта, че колкото и да се правят на неверници хората, колкото и да предпочитат да ходят по врачки и гадатели, те следват съветите ми и успяват благодарение на моите прогнози. Щастлива съм, че помагам на много хора да намерят себе си, да осъзнаят негативните си качества, да се променят, да се възползват от неясните и за самите тях ценни заложби, които притежават, да заченат, да създадат семейство и да бъдат щастливи с верния партньор до себе си. Най-голямата ми радост и награда за труда е когато ми се обадят и ми кажат „Успях“!

Мечтите са част от живота ми, но най-голямата от тях е да не се сблъсквам с предателството на хората и с тяхната злоба само защото съм различна, а те не могат да застанат на мястото ми и да извървят моя път. Всеки има своята уникална пътека и не е възможно някой друг да стъпи на нея. Ето това трябва да разбере редовият завистник.

– Кои са най-близките ви хора? Лесно ли е да създавате приятелства, пък и да се справяте с ежедневието си, когато имате дарбата да виждате човека насреща като на длан? Какво не прощавате?

– Преди години имах много приятели. Аз съм човек на продължителните приятелства и когато заключа някого в сърцето си, той остава там завинаги. За съжаление с годините и знанията, които трупам, започнах да се затварям в себе си, да нямам време за моите и нашите семейни приятели, което доведе до отдалечаването им. Разбирам желанието им да се виждаме често, да си приказваме, да пийваме хубаво вино, да пътуваме заедно и да се отдаваме на развлечения, но не разбирам ревността им, която е обвързана с другите хора, на които помагам, с книгите ми, със списанието, които според тях отнемат времето, което им принадлежи. Ето защо в последните години имаме с Андрей малко добри познати, с които понякога намираме време да се срещнем и да се разтоварим от работата и напрежението. А и дарбата ми е причина бързо да преценявам хората, затова трудно допускам някого до себе си. Това, което прощавам, но никога не забравям, е предателството. Който предаде веднъж, ще предава цял живот. Предавали са ме хора, с които съм имала 25-годишно приятелство, затова вече не затварям прозореца към негативните черти на хората, а гледам първо тях, пък след това решавам да видя и положителните им черти, за да преценя към кои клони везната и дали да ги допусна в живота си. А сега „приятели“ наричам малцина. На въпроса как се създават приятелства мога да отговоря по следния начин: с доброта, с усмивка, с подадена ръка, но само когато е поискана. Искам да подчертая, че непоисканото добро, с което нарушаваме основен Вселенски закон, унищожава дори и най-стабилните приятелства. Не правя непоискано добро и затова мнозина ми отговарят с признателност, обич и привързаност – всеки по начина, по който го разбира. Вярно е, че хората се ръководят от своите интереси, но когато тези интереси са обвързани с коректност и нямат за цел да „потопят“ някого, те създават почва и за раждане на приятелства.

– Всички търсим смисъла на живота – а вие виждате отвъд – какъв е отговорът – дали е универсален за всички човеци? Или всяка душа има индивидуален път? Кой е господарят на душите ни – Буда, Христос, Космосът? Колко живота са ни отредени? И какво следва след това?

– Животът във Вселената е по своему универсален, но животът на всяко човешко същество – от най-низшите до най-висшите форми на развитие, е уникален. Всеки от нас има толкова прераждания, колкото са му необходими, за да изпълни мисията си и да научи всичките си житейски уроци. Ако в едно или друго прераждане не научим уроците си, тогава избираме допълнително такова и сами имаме право да увеличим броя на нашите прераждания. Така че преражданията ни могат да бъдат и 9 (най-малкия брой, който съм срещала), могат да бъдат и стотици, ако грешките или даже престъпленията не се коригират и възмездяват.

Всички ние, хората, се раждаме без господар на Душата си. Ние сме част от Космоса, но тъй като все още не сме се приобщили към Вселенското семейство, затова сме подвластни на религии. Всичките земни религии са отзвук от Вселенския ред, но някои от тях носят Светлина чрез Бога на Доброто, други са проводник на злото, маскирано като добро. В това отношение всеки избира сам или държавата, в която се е родил, го принуждава да избере господар на своята Душа. А понеже Господарят, на който мнозина робуват, е материализмът, завистта, похотта, алчността и жестокостта, от него не можеш да избягаш, защото е следствие от характера, а не е постулат на обществото.

Започваме живота си от малки белтъчинки, за да заживеем, когато сме готови, във физическите си опаковки и в мига, в който постигнем съвършенство, идва вечният живот на нашето най-висше Енергийно съществуване.

---

• алена, интервю