Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 24 октомври 2025, 00:00
И всичко да е безплатно, я пак че краднем
Това неразбираемо за целия свят житейско верую на шопа, което е легнало на сърцето и душата на целокупното българско гражданство независимо от етнос и религия, практически обезсмисля моята редакторска колонка. Знам, че нищо няма да се промени, нито имам силата да го променя, но ме боли и ми се ще да споделя своята болка с надеждата да ми олекне.
Кражбата във всичките й разновидности е нещо, което в България се приема като задължителна част от живота. Наглият тарикат, хитрецът и крадецът са хората за пример в нашето общество. На хоризонта не се вижда промяна на точно това наше разбиране за живота. В последните години се превръща в традиция за мнозина посредствени хора, лишени от интелектуален багаж и творчески потенциал, да печелят на чужд гръб, и то добре. И най-неприятното – да градят авторитета си на чужди знания с наглостта на измамници, позволяваща им дебелоочливо да твърдят, че някой друг ги бил преписал. Ако се чудите все още за какво иде реч – говоря ви за плагиатите. За пореден път ми стана болно от наглостта на тези хорица с дребни душички, които мамят и не се притесняват, че лъжата им може неочаквано да блесне и да съсипе опитите им да са нещо велико, да блестят на пиедестал, за който не са дорасли. Същото така съм омерзена и от думите и делата на хората, които стоят зад техните изяви и не правят нищо, за да им попречат, нито пък правят опит да се извинят на потърпевшите.
В редакционното каре на списанието аз давам съгласието си всеки, който иска, да използва написаното от мен, но коректно да ме цитира. На пръв поглед най-нормално искане… но, ако живеехме в нормална държава. В нашето общество, където престъпното начало е животополагащо, на подобни разрешения рядко някой кълве. Крадат ми текстовете и си ги приписват за свои.
През септември 2010 г. бях изненадана от наглостта на журналистка от в-к “Седмичен труд”, която в бр. 36 на вестника, от 8.09.2010 година, се беше подписала под мой текст, взет от книгата ми “Настоящето е само ден”, свързан с моя класификация за енергийния вампиризъм – тема, по която съм писала за първи път от нивото на моите знания още преди осем години (бр. 5, 2002 г. на сп. “Кармичният кръг”). След обаждане по телефона журналистката заяви, че е взела текста от интернет, въпреки че и това не беше цитирано, а тя се беше подписала като автор, за да си вземе хонорара. Обеща да пусне извинение. Очевидно забрави. На писмото, което изпратих до главната редакторка на вестника с въпрос защо не получавам извинение, ми беше отговорено, че в интернет всичко може да се намери и не се знае дали аз не съм си го намерила някъде първа. Тази наглост направо ме зашемети. Ами хайде, като го има някъде – намерете го и ми го покажете в напечатан вариант преди моята първа публикация. Знаете, че няма да можете, но очевидно плагиатството ви е по-близко на душата, отколкото творчеството.
На моменти си мисля, че интернет сякаш специално е създаден за крадльовците. Преписват отнякъде нещо и после твърдят, че било тяхно, даже когато в съответния сайт пише, че материалите са обект на авторско право.
Има и друг тип плагиати. Преписват текст от книга в свой сайт и тъй като няма датировка, с чисти и невинни очи твърдят, че те са си го измислили и направили. Ако ви изредя списъка на мои откраднати текстове във всякакви астрологични и езотерични сайтове, български естествено, списанието няма да ми стигне. Този тип кражба е много злепоставящ истинските автори, защото хората, които четат книги, са по-малко от другите, които се ровичкат безплатно в интернет. И в един момент, ако случайно прочетат информация или текст в книгата, не си казват: ето откъде преписват сайтовете – а точно обратното.
Преди няколко седмици случайно видях във в. “Женски тайни” цяла страница на врачката Боряна Тотева, при това рекламирана като най-добрия специалист по вуду магии. Имаше едно каренце, на което бяха цитирали мен. Когато зачетох материала, с изумление установих, че въпросната велика феноменка е преписала дословно материала ми “Земята наказва Хаити”, стр. 12, брой 5, 2010 г. на “Кармичният кръг”. Позволила си е наглостта не само да препише моето тълкуване, а и да цитира като написано до нея писмото на читателката от Бразилия, което беше повод да развия темата. Оказа се, че материалът бил заимстван от в. “Врачка” с благословията на издателите му – научих, че имало и такъв вестник, където се изявява и се рекламира въпросната Тотева. Интересно ми е що за феномен е Боряна Тотева, след като не се притеснява да си сложи името под знания, които явно са й толкова чужди, че се налага да плагиатства. Извинение за кражбата не съм получила.
Миналата седмица прочетох как една начинаеща астроложка съветвала своите клиенти да сключват брак в петък и неделя и никога в събота. И това знание аз го наложих в България преди 15 години, но в началото никой не искаше да ме чуе. Народът си беше свикнал да се жени в събота и толкоз. Сега излиза, че тази астроложка сама е стигнала до знанието, което си е чиста проба кражба, след като не е цитирано името ми.
Интелектуални кражби има по цял свят. Докато има хора, и кражби ще има. В нормалния свят обаче обществото е разбрало, че творците, авторите, изобретателите, интелектуалците, които създават нещо ново водещо и развиващо науката, са крехкият цветец върху дървото на общественото развитие. Тези хора трябва да бъдат пазени чрез адекватни и бързодействащи закони, защото обикновено природата не ги е надарила с безпардонната наглост на плагиата. Творците лесно могат да бъдат пречупени и да спрат да творят или пък да потърсят изява извън границите на родината си. Очевидно на България уникални творци не са й нужни. У нас се тачат ерзац творците.
Алена: Годината за българите ще е такава каквато си я направят
Алена: Лекар ми каза, че ще ослепея и с двете очи!
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki