Парченца от пъзел

01 февр. 2006 сп. Кармичният кръг Интервюта 2158  Коментарите са изключени за Парченца от пъзел

---

Ако ви кажа, че Алена е изключително мила жена, която през по-голямата част от времето, докато разговаря с теб, не спира да се усмихва, сигурно няма да ми повярвате. Убедена съм. че ще се сетите за онази Алена, която бавно се върти около оста си, в чийто поглед почти зловещо проблясва искра, която като „неземно“ същество чете посланията на звездите. Истинската Алена обаче, е земна и приветлива. И всъщност се казва Светлана. Името, с което я познаваме, е дар от тибетските й учители и има вибрация, помагаща й безпрепятствено да следва духовния си път. Тук обаче ще си говорим предимно за земния, като примерно за това, че е завършила немска гимназия и специалност международни отношения, но цял живот е искала да знае френски. Или пък, че има едно дете – момче на 21 г. и сестра кардиолог, живееща в Гърция. Разбира се няма как да пропуснем и информация като тази, че едно от най-хубавите й прераждания е испанското, в 15 век, защото с много хора оттогава има роднински връзки сега – „просто е много приятно“, разказва тя усмихвайки се… А аз се мъча да прикривам удивлението си и трескаво се мъча да сглобя парченцата от пъзела на нейния многообразен и интересен живот.

ДЕТСТВОТО – РЕАЛНО И ВЪЛШЕБНО

Неприятното е, че помня всичко и то от много ранна възраст, може би от около годинка и половина. Тогава съм започнала да проявявам дарбата си да странствам във времето и пространството, което за мен е наказание, въпреки че за много хора е страхотен плюс. Родителите ми са лекари – майка ми е акушер-гинеколог, татко беше хирург. В рода ни няма хора с такива дарби. Иначе майка ми е петричанка и се познаваше с леля Ванга. Никак не ми беше лесно, защото изпитвах ужас от това, което виждам, а още не можех да говоря, не можех да обяснявам. Трябваше ми много време, за да разбера какво е това, което се случва. След това ми трябваше още повече време, за да разбера защо се е проявило толкова рано. За родителите ми всичко, което ставаше с мен, беше страхотен стрес, още повече, че майка ми е загубила едно момченце две години преди аз да се родя. По това време живеехме в много хубава къща с една невероятно висока, вита стълба. Тя пада в шестия месец оттам, ражда преждевременно и всъщност, аз съм първото живородено дете след момченцето, което е загубила. Татко изпадаше в ужас, когато започвах да разказвам някакви нетипични неща. Веднъж казах на една моя леля: „Ти защо си войник?“ Спомням си, когато бях на 3 години, почина един мой дядо. Жените се бяха събрали около него и плачеха. Аз играех на двора, чувах, че плачат и се дразнех. Накрая влязох вътре, а там настана гробна тишина. При което само посочих с пръст към единия ъгъл и казах: „Стига сте плакали, той стои там, в оня ъгъл, гледа ви и ви се сърди“. И съм излязла. Татко тогава съвсем изпаднал в ужас, че става нещо нередно и с майка решили да отидат при Ванга. Преди това той е искал да ме води на скенер, на лечение, но Ванга само ме е погледнала и казала: „Оставете го детето, нищо му няма, като му дойде времето, ке разберете“. Това е едната причина, поради която цял живот ще съм й благодарна.

До завършването на немската гимназия бях изключително затворено дете. Виждах онази същност на моите приятелки, на съученици, на хората около мен, която те криеха. Представи си как пред теб стои някой, който ти се усмихва, а в същото време ти виждаш, че те мрази. На 13 години започнах да си задавам въпроса: „Защо ми се случва всичко това?“ Искаше ми се нищо да не виждам, нищо да не знам. За това, което се случваше с мен, можех да говоря само с най-близките си хора вкъщи. Тогава започнах да се връщам назад и майка ми разказа нещо, което ми обясни защо при мен на годинка и половина се е появила подобна дарба, а не в години, когато човек е по-готов да приеме нещо толкова шокиращо. Била съм на ден и половина или два, и една акушерка така ме е повила, че просто съм посиняла. В този момент сестрата на майка ми, която също е акушерка, минава да ме погледне и вижда, че съм синя и не дишам. Развива всичките пелени, едва успяват да ме върнат към живота. Всъщност се е получило следното – душата ми вече е била излетяла и връщайки се пак, тя е повлякла със себе си нещо, което със сигурност съм притежавала в минали прераждания, и за което още не ми е било времето, но това е била моята защита към света. Когато майка след време попитала въпросната акушерка защо го е направила, тя й казала: „Защото ме гледаше с едни такива големи очи, имах чувството, че бърка в душата ми“. Ама едно бебе на ден и половина не гледа…

ПЪТЯТ НА АЛЕНА

След като завърших гимназия, майка и татко решиха, че трябва да кандидатствам немска филология, при което аз зяпнах. Не исках да ставам учителка, започна една семейна драма вкъщи… Минаха изпитите, приеха ме филология, но аз не се записах. Информирах нашите, че догодина ще кандидатствам пак, но не им казах какво. Подготвих се сама, ходих на уроци по география, бях решила да кандидатствам „Международни икономически отношения“. И в края на август се чувам с татко по телефона, и той ми вика: „Светличка, бе татко, приета си в една специалност, възможно ли е?“ Не му се вярваше. Приемът в МИО тогава беше повече от труден. Именно в института се запознах и с Йоно, на който баща му беше японец, а майка му англичанка. Много искаше да сме заедно, но аз го чувствах по-скоро като брат. Не беше човек-кът, който възприемах като мъж или евентуален брачен партньор. Но той, когато бях във втори курс, дойде и каза на нашите, че иска да се ожени за мен. И майка подскочи: „Как-вооо, аз съм пътувала из Азия, никога няма да дам дъщеря си на азиатец“. Тогава той я помоли да ме пусне поне да му отида на гости. Това беше първият път, в който заминах за Япония, и в който дядото на Йоно ме запали по астрологията. Дядо Осукава ми каза: „Бъдещето ти е в астрологията – ще я свързваш с всички минали животи, които виждаш.“ Така започна всичко. Много пъти съм си мислила какво би станало, ако отношенията ни с Йоно бяха други и се бях омъжила за него. Мисля, че щях да се сработя много добре с тяхната среда. Щях да се наместя перфектно и в техния работохолизъм. Освен това, щяхме да пътуваме много из Азия, там където сме и ходили, включително и в Тибет. Но не съжалявам, защото Андрей е моята кармична половинка. И все пак Йоно остави една сериозна празнота в живота ми. Той почина при една нелепа автомобилна катастрофа. Всяко приятелство, което приключва по такъв начин, остава една празнота на недоизживян живот. И аз искрено се надявам, че с Йоно ще имам нови срещи във времето и пространството. Когато нещо е недоизживяно, то винаги се наваксва.

ЛЕГЕНДАТА ЗА СЛЪНЦЕТО

Йоно е първият човек, който ме заведе в Тибет. Аз ходих там за по 30-40 дни в продължение на 15 години поред. Но от 93-та не съм била и вече изпитвам крещяща нужда да отида. Като махнеш знанията, които получавам, като че ли изчиствам всичко негативно, което съм натрупала, и се връщам нов човек. Там ставахме много рано сутрин – в 4.30. Медитирахме, събирахме билки… Никога няма да забравя една сутрин през 92 г. Ставам и се ококорвам! Виждам едно невероятно слънце… Ярко червено! Имах чувството, че то някак си иска да дойде към мен и да ме захлупи. За пръв път усетих в себе си, че слънцето, което дава живот и което ни топли, е агресивно. Жестоко се стреснах и попитах хората около мен защо е такова. Отговориха ми, че има една легенда, но по-добре да я науча от Йоно. Когато се прибрах в България, той ми я разказа. Японците имат едно островче, което е на Юг, и около което се зараждат всичките земетресения. Смята се, че това е мястото, където Слънцето спи, преди да изгрее и след като залезе. Когато изгрява от там, е ярко, приветливо, иска ти се да го гушнеш. Легендата гласи, че когато то изгрява и тръгва да пътува по света, достигайки до Гринуичкия меридиан, попива агресия от всичко, което ние, хората, излъчваме от Земята. С тази агресия прекосява океана, Щатите, и след тях отново стига до острова, където трябва да се скрие. Тогава Йоно ми обеща като отида следващата година да ми покаже и точното място на легендата, за да видя какво изгрява и какво залязва. И го направи. Не знам дали ще ми повярваш – слънцето, което залязваше беше кървавочервено. Имаш чувството, че по него текат капки кръв. Все едно си драснала с нокти и си му направила рана. После изгря. Портокалово, ярко жълто. И си мисля, дали пък в тази легенда няма някаква истина…

СРЕЩА И РАЗДЯЛА

Междувременно завърших института, но не бях разпределена никъде, защото се оказа, че е пристигнал цял випуск Международни отношения от Москва и тези хора трябва да бъдат назначени на нашите места. И започна една агония, нямаше къде да започна с тази специалност. Тъкмо тогава един мой колега ми каза, че търси човек, който за една година да го замести и да чете лекции по икономика в Минно-геоложкия институт. Съгласих се. Наскоро след като започнах да преподавам, в една от почивките отивам в кафето, а там -огромна опашка. Потупах по рамото първия по ред колега и го помолих да ми вземе кафе, защото бързам за час. Той се съгласи, купи ми нещата и аз хукнах обратно към залата. Това беше Андрей, прясно уволнен от казармата първокурсник. След часовете ме чакаше с покана да пием кафе. Това беше първата ни среща, през 80-а година, на 6-и ноември. Ние с него се събрахме, беше ясно, че ще сключваме брак, но ни разделиха с магия. Има хора, които не обичат да гледат щастливо живеещ човек. И ако са обвързани с него, той трябва да е нещастен, те ще му помагат и ще бъдат жертви. Заради собствения си неуспешен живот те трябва да докажат пред обществото, че са жертви, помагайки на някого, на когото съзнателно са навредили. Тези хора още са около нас, но ние с Андрей отдавна сме им простили, въпреки че за мен изживяването беше страхотен шок. Наложи се да се измъчим с по един кратък и неудачен брак, но си дадох сметка, че това също е знание. Защото, дори и аз, при всичките ми възможности и защити, които имам и които мога да направя на близките ми, не съм застрахована от злото. Най-вече в България, защото по света хората не са чак толкова отмъстителни и зли. Ти представяш ли си – живееш щастливо, подредил си си един хубав дом, в който тепърва ще създаваш уют и ще се раждат деца, и влиза един слон, който потъпква абсолютно всичко, защото на него така му е приятно и ако не е успял да те смачка, ще те вземе с хобота си и след това ще те храни с тревичка, защото все пак те е пощадил. Точно това се случи. Много странно звучи. Независимо какви терзания имаш, не можеш да оправиш живота си като навредиш на някой друг.

ОТНОВО ЗАЕДНО

И всъщност, не след дълго, на същата дата, на която ни разделиха (Съдбата си знае работата), отново се срещнахме и оттогава не сме се разделяли. Андрей е моят човек, този, с който съм се срещала в много минали прераждания и сме заедно вече за седми път. Беше много интересно, защото се срещнахме точно след две мои пътувания в Тибет, тъкмо когато се бях научила да контролирам дарбата си за странстване във време и пространство, но още не бях прослушвала записите с моите минали прераждания. И в момента, в който сключихме брак, започнаха да се повтарят много неща, които сякаш са изживени. Все едно живееш с човек, който си срещнал сега, но ти се струва, че това е станало някъде другаде. И когато за първи път си позволих да направя преглед на моите прераждания открих, че той всъщност е присъствал някъде там. И качества, които е имал назад във времето съществуват и сега, дори и някои от недостатъците. Но с всяко следващо прераждане ние сме ги изчистили до такава степен, че те да не пречат на нашите взаимоотношения. Сега съм безкрайно щастлива, че го имам до себе си, даже понякога ми става мъчно, че прекалявам с взискателността си. Особено откакто започнахме да работим заедно има моменти, в които наистина имам угризения, защото знаеш ли колко лоша ставам, когато съм казала нещо и то не е свършено в следващите… четири часа. Сега обаче, съм си изработила по-толерантно поведение, защото и той е много натоварен. И покрай него, за да продължим да сме в хармония и, за да не се дразним за глупости, започнах компромисно да повтарям по няколко пъти, но това е само вкъщи. И си живеем прекрасно. Сутрин ставаме и задължително пием заедно кафе. Обсъждаме си деня и в зависимост от това дали в момента се прави поредният брой на списанието или имаме други задачи, всеки започва да си работи. Когато се прави броят, аз се заемам с авторския труд, а след това прехвърлям нещата на Андрей, който се занимава с дизайна и предпечата. Иначе сядам и почвам хороскопите. Отговарям поне на стотина писма всеки ден. Правя запис за телефоните с ежедневния хороскоп. Три или четири дни в седмицата имам записи в телевизията. И фактически от ставането до седем часа вечерта, ако нямам някакво задължение навън, времето ми минава пред компютъра. След това с Андрей задължително в 19.30 сядаме да вечеряме с новините на ЬТV. Ама точно в часа, просто заковаваме! Без значение кой къде е бил, в този час сме заедно. Вечерята ни обикновено е много дълга, защото това е нашето време, само за нас двамата, в което си обсъждаме деня, срещите, задачите… Винаги има нещо интересно, което трябва да се разкаже и понякога вечерята продължава докъм 23.30. Имаме си някои традиционни неща, които винаги гледаме, като примерно „Шоуто на Слави“. На вечеря задължително си пийваме отлежало сухо червено винце и не обичаме спокойствието ни да се нарушава.

Така живеем ние. Дори хора, които не смееха да се оженят, го направиха наблюдавайки нас и това, че щастието е възможно. Наскоро кумувахме на наши приятели, които така се престрашиха да се обвържат. Сватбата беше на 26-и октомври, в деня когато убиха Емил Кюлев. Пътувахме за там, когато наши близки се обадиха на Андрей да му кажат за убийството. А той мълчи, питам го какво е станало – не казва. Най-накрая ми каза: „Убили са Кюлев“. С него, лека му пръст, бяхме приятели от 30 години. Бяхме деца, когато се запознахме. Аз в Емил не познавам банкера, не познавам човека, който е на не знам си кое място по богатство, а познавам човека Емил Кюлев, с който през всичките тези години никога не сме прекъсвали контакт. Когато Андрей ми каза новината, бях шокирана. Но смърт или край на житейски път, не може да бъде заложено в хороскоп. Може да бъде заложено нещо, което да ти подскаже, че би могло в определен период от годината да ти се случи нещо непредвидено и ти да бъдеш предпазлив. Само че в неговия нямаше такова нещо. Изживях го. Тогава се стегнах, подписахме и чак следобед се сринах. Но пък това е странната символика – един живот свършва, но в същия ден се случва нещо, което дава началото на друг.

Жалко е, че много малко хора успяват да срещнат своята кармична половинка. Просто, не винаги се получава. Понякога се случва прераждането й да стане по-рано или по-късно от определеното време за това. Понякога човек си е отишъл от този свят драматично – като Йоно, като Кюлев, които скоро няма да искат да се преродят. Защото на душата й трябва малко по-голям период от време за пречистване, за да се отърси от този ад. И ако Емил трябва да срещне своята кармична половинка отново, ще трябва доста време, защото не се знае кога той ще е готов за нов живот във физическо тяло. Това е едната причина за разминаването. Другата причина е, че може душата да се прероди вместо в жена, в мъж – да си обърка пола. И тогава вече няма как да се съберат. Понякога се случва кармични половинки, които са били съпрузи да се преродят като майка и дете, баща и дете – това също е възможно, в зависимост от уроците, които имат да учат.

СМЕЛОТО МОМИЧЕ НА ТАТКО

Татко почина за 16 дни, през 95 г. Хирург, спасявал хиляди човешки живота, отказа да отиде да му изчистят един кръвоизлив в корема и си отиде за нула време – просто се предаде. С Андрей тогава се занимавахме с търговия и товарехме в Истанбул вино, което изнасяхме за Япония. Помня, че майка ми звънна: „Бързо се прибирайте, татко ти умира!“ Представяш ли си как сме минали границата? Видяхме го към края, едва успяхме да си кажем някои неща. Не можах да му простя, че си отиде така. Защото не смятам, че човек трябва да се предаде по този начин. Простих му едва преди три години. И за няколко месеца качих 30 кг. Без да съм си променяла хранителния режим, от стрес, от това, че го загубих. От това, че изведнъж изчезна от живота ми. Задържах тези килограми до 2003 г. През декември 2002 г. Андрей ме замъкна във Военна болница по спешност, защото сутринта се събудих с посиняла уста и кръвно 170 на 150 – от преумора, от килограми, които бяха станали 96! Тогава се прибрахме вкъщи и си дадох сметка, че трябва да направя нещо за себе си и че не мога непрекъснато да се вживявам в това, че нещо се е случило с баща ми. Така че, първо простих на баща си, а после отслабнах. Три пъти направих местно-зеленчуковата диета. С нея свалих 32 кг. Сега съм 63 кг., вече не ям и месо. В живота има много хора, които се вкопчват в някаква вина и отказват да признаят, че тя не е тяхна. Аз тогава осъзнах, че това е бил естествен избор на баща ми, Точно тогава бяха почнали реформите в здравната система. От завеждащ хирургична клиника го пенсионираха. Нали ти е ясно, че за един човек, който цял живот е работил, е ад да си остане изведнъж вкъщи – той нямаше да издържи. Смятам, че това го съсипа по някакъв начин. Така че оправдах избора му и нещата си дойдоха на мястото, но ми трябваше много време, за да го осъзная. А баща ми беше изключителен човек!

Няма да забравя, бях на 7 години и трябваше да гледам сестра ми. Тя обаче някъде падна, потече кръв и аз изпаднах в ужас. Тогава татко каза: „Това просто е невъзможно. Ти си моята смела дъщеря, как можеш да се страхуваш от кръвта. Тя е най-чистото нещо на този свят.“ На другия ден ме заведе в Окръжна болница, сложи ме на един стол и цял ден гледах как оперира. Даже старшата му сестра отвреме навреме казваше: „Моля ви се доцент Арсов, пуснете Светланка да си ходи, дете е все пак“. Не! Останах до края. И до ден днешен помня какво точно е оперирал и как. От тогава нямам никакво притеснение по отношение на кръв и рани. Просто той пречупи нещо в мен.

СУПА ПРИ АЛЕНА

Обожавам да готвя. С това си почивам вкъщи. Когато се омъжих и създадох свое домакинство, започнах да импровизирам сама. Оказа се, че се справям по-добре и от майка. И някак си се превърна в хоби, което ме разтоварва от ежедневието на интелектуалния труд. Сега мечтата ми е да си направя заведение, което да се казва „Супа при Алена“. Защото супите са нещо, което правя изключително добре в най-различни варианти. Но не готвя по рецепта, при мен всичко е на око. Другото, което обожавам, и заради което сигурно всичките ви читатели ще ми се смеят е, че обичам да мия прозорци и да гладя. Когато бях малка, живеехме в къща с огромни прозорци и ми беше жал да карам майка да ги мие. Така че аз всяка събота миех прозорци. Ама ги миех така, че ставаха по-хубави и от огледалото на стената. И съответно получавах похвали от татко, което страшно четкаше егото ми (усмивка). За гладенето причината също се крие в детството ми. Моят татко винаги излизаше като изваден от кутийка. Ръбът на панталона му, имаш чувството, че направо ще те пореже. И аз бях единственият човек, който можеше да прави този ръб. Вече бях семейна, а той ми се обаждаше и ми казваше: „Светличка, ще дойдеш ли да ми изгладиш панталона“. Който вече е минал през химическо чистене, но е изваден с ръб, който не му харесва. Когато някой ти показва, че правиш нещо най-добре, то започва да ти става приятно.

Обичам да слушам и хубава музика, която да не е натоварваща, да не е и много силна. Имам десетина диска на Дитър Болен от Модърн Толкинг, с когото се познавам и лично. Това е музиката, на която си почивам, и на която работя. С Андрей сме се разбрали така – когато работя и искам да си пусна диск, пускаме Болен. Когато не работя и искаме да си пуснем диск, пускаме всичко, което ни харесва, включително и Юрая Хийп. Това, което нямам време да правя, е да ходя на кино и театър, за което безкрайно съжалявам.

МЕЧТИТЕ

Щастлива съм, че много хора с моя помощ успяха да си направят дете и то след като са били отхвърлени от медицината като възможности. Аз им помагам и то точно с тези билки, които си донесох от Тибет. Но не става при всички. Първото нещо, което правя, е да проверя дали в семейството нямат забрана за раждане на дете. Защото има хора, които заради грешки в минали прераждания, са наказани да нямат потомство. Но ако няма такава забрана се използват между 17 и 36 билки. Те се подбират по датата на раждане. Много от билките намирам и тук, но една част от тях съм си донесла и те си стоят за мая. Не мога да кажа, че мечтая да стана баба, макар че това в един момент ще ми се случи. В личен план имам чувството, че съм постигнала всичко. Но си мечтая да покажа на българина, че астрологията няма нищо общо с врачуването и гадаенето. Това е една от основните ми задачи. Мечтая си да успея да посея поне мъничко вяра в хората, че могат да постигнат мечтите си и да извървят пътя си, защото българинът е страшно обезверен. Мечтая си хората да започнат да се връщат, а не да излизат от страната ни. А може би най-непостижимата ми мечта, е хората да започнат да оценяват доброто като добро, а не като твое задължение спрямо тях.

Виждах онази същност на моите приятелки, на съученици, на хората около мен, която те криеха. Представи си как пред теб стои някой, който ти се усмихва, а в същото време ти виждаш, че те мрази.

Жалко е, че много малко хора успяват да срещнат своята кармична половинка. Понякога се случва прераждането й да стане по-рано или по-късно от определеното време за това. Понякога човек си е отишъл от този свят драматично…

Мечтая да покажа на българина, че астрологията няма нищо общо с врачуването и гадаенето. Мечтая си да успея да посея поне мъничко вяра в хората, че могат да постигнат мечтите си и да извървят пътя си, защото българинът е страшно обезверен.

---

• алена, интервю