Далече сме от Европа, но продължаваме да се отдалечаваме

01 ное. 2009 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1760  Коментарите са изключени за Далече сме от Европа, но продължаваме да се отдалечаваме

---

В края на септември и началото на октомври пътувахме извън България, съчетавайки почивката с бизнеса. Както всяка година посетихме Австрия, Германия, Швейцария, разходихме се и из Будапеща. Успоредно с деловите задължения, част от които беше годишната конференция на Дружеството на германските астролози в Бон, имахме достатъчно време за почивка и възможност да се потопим в живота на хората в тези държави. Колкото и добре да го познаваме, все научаваме по нещо ново. За разлика от нашата родина България те продължават да просперират, включително и Унгария, която все още не ни е изпреварила с десетилетия след приемането си в ЕС, но видимо е успяла да се промени достатъчно, за да се набиват в очите ни разликите. Няма защо да цитирам другите три държави, в които бяхме достатъчно дълго, за да изживеем отново културния шок при прибирането си в България. Ще си кажете: какво толкова, какви са тези големи различия, та да изживяваме културен шок. Уви, има ги и няма как да ги отречем. Като започнем от чистотата. Чистота с главна буква и навсякъде. Никъде няма да видите кал около строежи. Тази досаден рекламен хаос от всякакъв тип реклами по улиците на София, по другите градове на държавата и по двете ни магистрали там не съществува. Няма ги! Спокойствието и уважението на личното пространство на другия е факт, който те кара да бъдеш по-добър. А в България агресията и напрежението можеш с нож да ги режеш. Там движението на автомобили по улиците и пътищата е спокойно и ако случайно някой нагъл тарикат иска да те изпревари, със сигурност ще видиш номер от балканска държава. За почти 5000 километра, които изминахме, един път бяхме засечени до степен едва да не се ударим, защото съответният бързак искаше да изпревари на завой. Познайте какъв беше номерът. Български естествено, няма да го цитирам.

В Бавария се отклонихме от магистралата и карахме около 150 км по вътрешни селски пътища. Впечатлението е още по-потискащо, отколкото в големите градове. Човек даже си казва, че това не е реално, правейки сравнение с подредбата в тези никому неизвестни селца и същите в България. Красивите къщички, сгушени в долините и в планините, зелените морави, където сякаш не стъпва човешки крак, красиво подредени цветя, поставени на всеки балкон или прозорец, дори и на къщите, които на места са само по две или три и са свързани със селскостопански земи, където се отглежда добитък. Няма я миризмата на мръсно, на първобитна натурия и фъшкии нацвъкали селските ни пътища, а пък и там добитъка си има естествените нужди. Междуселските пътища са по-гладки от нашите магистрали. За дупки да не говорим. Какво ни пречи и ние да превърнем България в такава китна градина? Нима е толкова непосилно трудно да осъзнаем, че чистотата в Душата ще ни накара да искаме чистота около нас? Явно още не е настъпило времето да живеем като отговорни към природата и околните хора и да не си изхвърляме боклука през балкона или прозореца, да не оставяме обувките си пред външната врата, та да ги виждат всички, които минават край нея, пък и да се опиват от миризмата им? Нима ни е трудно да не подминаваме кошчетата по улиците и да изхвърляме около тях, защото, представете си, си имало фирма “Чистота” в която работниците трябвало да си изкарва хляба… и това съм чула. Нима не можем да спираме с колите си на пешеходна пътека, както го правят в цивилизованите страни, дори и ако чака само един човек, нима и за нас не е закон да не пресичаме на червено? Или ако не е така, няма да е по български, въпреки че и това не е наша черта. Придобита е през вековете на преселение на хора от най-различни националности, което не е пощадило и нашата територия. Е, и защо да приемаме само негативното, а не доброто? Защото както винаги сме все наобратно на цивилизования свят с тайната надежда, че ще го превъзпитаме, та и той да стане като нас, а ние да се гордеем, че сме дали нещо на планетата. Научили сме я на тарикатлък и непочтеност. Странно защо тя не ще.

Силно впечатление ни направи фактът, че нито една местна телевизия не предаваше каквато и да било информация за свинския грип, независимо какви мерки е предприела държавата. Не ни дадоха маски, а форумите, на които бяхме, са свързани с присъствието на големи групи хора. Майките с деца се разхождаха без притеснение из улиците, не се колебаеха да отидат в зоопарка, където гъмжи от разнонационални посетители и, ако го има този грип, гаранцията да се заразиш ти е сигурна, след като е така опасен. Единствената медия, която тръбеше за нова опасност от увеличаване на заболелите от свински грип беше CNN. Прибрахме се в България и още с пускането на телевизора ни информираха, че някъде из страната в училище имало болен от свински грип, но никой не е казал или не е взел мерки. Е, питам ви аз, защо из Европа няма психоза заради този грип, а у нас постоянно ни заливат все с потресаващи факти от някоя точка на земното кълбо? Защо непрекъснато искаме да копираме Съединените щати, и то по-често в лошото… Защото и това е начин да ни стресират, а стресът задължително води до заболявания и тогава печалбата е за фармацевтичните компании, които правят и невъзможното да богатеят. Сякаш техните действия са заговор против човечеството. Защо бе, хора, твърдите, че задължително сме болни или ни предстои да се разболеем? Кога ли и ние в България ще заживеем спокойни и без постоянния страх от пътувания, от срещи с много хора, та дори и от нас самите?! Дали някой може да ми отговори?

Като капак на това, което заварихме у нас, чухме, че Дунавът започнал да пресъхва, и то при Русе, на хвърлей път от ръкавите, където съгласно природните закони реката е най-пълноводна. Даже фирми започнали да копаят пясък от пресъхналите места. Пресякохме Дунава на няколко места, и то по няколко пъти – в Белград, в Будапеща, във Виена, в Линц и по няколко моста в Германия. Там реката си беше пълноводна и плаваха кораби. Когато се прибирахме в Белград реката, също нямаше вид на пресъхваща, така че ако наистина нивото на водата е спаднало, мога да извикам само: Внимание българи! И Дунава ни окраднаха! И след като това, по обективни причини, не е измислената държава Македония, която краде чужда история само да я възприемат насериозно, очевидно е някой друг. Интересно кой къде замъкна водата, че у нас я няма? Да му мислят политиците и да си ни я върнат, защото и за вярната, и за погрешната информация някой все ни е виновен, а обикновено това са управляващите.

Много са разликите ни с нормалните общества. Едната от тях, която за пореден път ме натъжи е кражбата на интелектуален труд и безсилието на нашата държава да те защити в реално време. Видях моите хороскопи които излизат в “Уикенд” почти дословно преписани в първия брой на някакъв лъчащ омраза вестник с името “Галерия”. Ама аз не съм ги давала. Те са си ги откраднали. И както винаги моите адвокати ме посъветваха да не водя дело, защото ще си загубя времето и парите, а ефектът след 10 години дела ще е безсмислен.

Не ме разбирайте погрешно, и тези държави с висок стандарт си имат недостатъците, но нека вземем от тях най-доброто – чистотата в домовете и извън тях, културата на общуване, спазването на законите. Спокойствието да живееш и да получаваш достойно за труда си заплащане. Но не за мързел, за имитиране на работа или за откраднат чужд труд и интелектуална собственост. Така искам да видя това и в България, моята и вашата родина! Нека го постигнем заедно!

---

• българия, европа