За гумите, достойнството и надеждата

01 мар. 2010 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1873  Коментарите са изключени за За гумите, достойнството и надеждата

---

През снегове и студове Баба Марта отново дойде. Кокичетата изпълниха двора още в средата на февруари, подали главици под снежната покривка. Преживяхме дълга и тежка зима, нерядко с лишения и неудобства, но и с оптимизма, че нещо положително в държавата се случва. Европейската комисия освободи блокираните при предходното правителство почти 13 милиарда лева. Пролетта обещава работа за мнозина.

Скоро навлизаме в знака Овен, а той заедно с Юпитер ще ни донесе повече плам и топлина в отношенията. Да знаете само как си мечтая тези отношения да са в зоната на Светлината и Доброто, да си спестим агресията, дори и когато е породена от ревност и изневяра. Да осъзнаем, че има и друг начин да разрешим проблемите си.

През февруари засрамените ни заради Румяна Желева погледи заискриха гордо след представянето пред Европейския парламент на Кристалина Георгиева. Е, успокоихме се, че България все още ражда стойностни, умни и интелигенти хора, но защо ли продължава да бъде мащеха за по-голямата част от своите изявени чеда. Извън родината ни интелектът на българина е на почит. Уви, най-големите български открития са правени в чужбина. Явно ще продължава да бъде така, докато редовият българин не приеме за абсурдна поговорката “Пари ми дай, акъл си имам”, която е абсолютно неразбираема и за западния европеец, и за американеца. Защо не направим така, че младото поколение, което след години ще е лицето на България, да достигне тези интелектуални висоти, които показа Кристалина Георгиева, и не заработи у нас, в нашата красива България? Тогава отново ще заемем мястото си на една от държавите с най-добро образование, каквато бяхме преди “демокрацията” от ’89 година, и си възвърнем себеуважението, което в последните двадесет години позагубихме.

Би било добре да каним по-често деловите си партньори и приятели от чужбина, за да видят и другото лице на България. Да разгледат нейните забележителности и се убедят колко красива е родината ни. Така постепенно нашият гост ще се превърне в горещ привърженик на България и турист, който ще предпочете нас пред други държави. При това турист поне от средна класа, който ще избягва каменните градове по Черноморието, станали примамлив център за алкохолния туризъм на най-бедните прослойки от Запада.

Като редови гражданин споделям мнението на мнозина, че нашата държава и власти бяха неадекватно меки и даже, бих казала, бездейни при блокадата на българо-гръцката граница. Не става въпрос на първо място за щетите, които държавата и частният бизнес понесоха. Неприятно и обидно ми е унижението заради този режисиран спектакъл, наречен гръцки фермерски протест, който блокира единствено нашата територия. Питам се защо ли тракторите не отидоха в Атина и защо правителството на Гърция позволи блокадата на границата, която по никакъв начин не разрешава фермерския им проблем. Защо не бяха блокирани границите на Гърция с Турция, Македония и Албания, а само българската? Дали защото България тръгна по нов път обещаващ ни положение и авторитет, което нашите съседи не искат да допуснат. Все пак живеем на Балканите и е абсурдно, ако някой си мисли, че хилядолетните наслаги в нашето общуване не оказват своето въздействие и сега. Убедена съм, че заради Кармата, която нашата съседка Гърция гради спрямо нас, ще пати. Къде ли във вековете назад се корени причината и защо е необходимо да стоим пасивни, вместо да покажем, че имаме своето място в голямото европейско семейство и няма причини да бъдем омаловажавани и да преглъщаме без отговор целенасочени вреди.

Преди да изпратим и тазгодишния сняг, ми се ще да кажа няколко думи за мрънкането. Това жалване и оплакване, което ежедневно чувахме от репортажите с упреци към Столична община, че не почиствала качествено София от обилния сняг. След като на 28 януари бях с моя гост Христоф Шуберт-Велер в Белоградчик, реших, че ние софиянци, май сме по-капризни от нужното. Всички главни пътища в София и в най-големия снеговалеж са били проходими, което не би могло да се каже за същата ситуация за Североизточна България. В края на краищата не сме по-силни от природата. Да си припомним, че на 8 февруари 2010 г. държавната администрация във Вашингтон е освободена от работа, няма ток и хората са си по домовете без шанс да излязат с колите си или пеша дори до магазина. Там обаче се съобразяват със силата на природата и приемат без агресия фактите и финансовите загуби. У нас няма как да не търсим виновни, защото така ни е удобно. Не сме склонни и да не излизаме с колите си из заснежения град, с което правим почистването още по-невъзможно. А колите преобладаващо са с летни гуми. Сякаш животът на шофьора и пътниците струват по-евтино от четири зимни гуми. Нека поне веднъж бъдем реалисти и признаем труда на хората, които почистват, вместо да критикуваме, изливайки злобата си, а тя води до още по-големи проблеми за озлобените! И нека си отговорим защо всеки от нас не почисти тротоара пред дома си. Това си е наше задължение и е било такова и в онези безвъзвратно отминали години, когато бях дете.

Накрая искам да ви пожелая, скъпи читатели, през март да се заредим с добро настроение и любовта да е водеща в живота ни! Пролетта настъпва! Нека разцъфне и в душите ни!

---

• българи, българия, кристалина георгиева