Дай, за да получиш

01 дек. 2018 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 3364  Коментарите са изключени за Дай, за да получиш

---

Декември ни гледа от календара на стената. И ние го гледаме. Усмихнати, доволни, забогатели, обеднели, разочаровани, озлобени, мразещи, безхаберни или пристрастни. Отминава годината на Луната, извадила наяве измами и непочтеност, но измамата за един е благо за друг, тъй че нека оставим на кармата да претегли делата ни и да каже кое е за награда и кое за наказание.

Отминава една наситена с омраза и изявена непочтеност година. И все пак беше спокойна. Въпреки провокациите.

Отбелязахме сто години от края на Първата световна война, отнела близо деветнадесет милиона човешки живота на военни и цивилни, война, след която България губи половината си територия и дава повече от сто и петнадесет хиляди жертви. Днес българите се избиват предимно по пътищата, но пак жертвите са много, държим челното място в Европа. И заради протестите в последно време се замислих, че много отдавна нито съм чула, нито съм прочела въпроса: Аз какво дадох, че да имам право да искам? Държавата – това сме ние. За някои е мащеха, за други е любяща майка, но каквато и да е, всеки може да живее добре, да има колкото заслужава, дори и повече, да бъде здрав, щастлив, ако спазва прости правила, правила и закони на Вселената и кармата.

Никой не обича да греши, но е човешко да се сгреши. Грешката може да бъде поправена и кармата да прости, но може да бъде и възмездена. Тогава идва страданието.
Дали сме свободни от кармични задължения, или имаме да чистим морални дългове, можем да разберем по събитията, които ни спохождат във възрастта между 27-28 години, 45-46 години, 64-65 години. Ако имаме много и сериозни негативни натрупвания в тези години, сме принудени да изживеем необратими ситуации, в които Съдбата ни въвлича против волята ни и без гаранция, че ще ги надживеем. Получаваме болезнени и жестоки Съдбовни удари. Това са годините за кармично изчистване.

Краят на годината е добро време за равносметка. Помислете за тези ваши години, изживени или още в бъдещето. Наказанията винаги могат да бъдат избегнати, защото наказуемите деяния, ако не бъдат осъзнати и разплатени, тегнат над човека през целия му живот и могат да се прехвърлят върху поколенията, но не като кармичен товар, който те носят и плащат, а като невъзможност да изградят заради близките си своя живот така, както им е отреден от Съдбата. Не вредете на близките си, не им пречете да живеят техния си живот, защото така ги превръщате в кармични врагове търсещи мъст.

Кармата започва да се натрупва след 9-ия рожден ден на човека, защото дотогава постъпките му са неосъзнати. Не позволявайте да се превръщате в кармични врагове със своите деца, защото чрез вашите действия ги предизвиквате да товарят собствената си карма.

Лесно се чистят кармичните дългове, стига човек не само да пожелае на думи, но и да има волята да го стори.

Винаги прощавайте за злото, което с думи и дела някой ви е сторил, но не забравяйте и не бъдете жертви. Така, обградени от обичта на Създателя, сте защитени от заразата на омразата, която и най-малката пукнатина ще намери и ще обсеби вашия разум, душа, емоции.

Най-важното условие за изчистване на кармичните дългове е осъзнаването на допуснатите грешки и твърдото решение да не се повтарят, след като бъдат отстранени – в нашите възможности е, но дали сърцето ви ще се изпълни с Любов и Обич, с Доброта и Човечност, зависи от самите вас.

За да добруваме, ни помагат и Вселенските закони. Да си спомним някои от тях, свързани с рождественските празници:

2. Създателят трябва да е в теб, а не около теб. Само така ще са в единение твоят Дух и твоето тяло. Съзиданието е действие, в което участваме и ние самите, а не образ на Създателя или на Иисус, създаден от нас и въплътен в икона, която е около нас, но не усещаме силата на Вселенското съзидание в душите си. Ние сме неразделна част от Твореца, от Създателя, защото и ние творим във всеки един миг от живота си.

3. Всичко е живот. Уважавай живота около теб. Уважавай всички живи същества, защото може би си бил или ще бъдеш един от тях в някое свое въплъщение.

4. Твори само поискано добро, за да го получиш.

6. Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло.

7. За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежко кармично наказание. Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразят с него, приемайки, че винаги някой е длъжен да им бъде в услуга, а те са орисани единствено да консумират блага. Кармата смазва хора с подобно мислене.

8. Съумявай да се радваш на малките и големи красоти, които Вселената твори и ти дарява. Ако не се научим да приемаме с благодарност и малките радости, които ни дарява Съдбата, големите никога няма да ни споходят. Ако не зачитаме малкото, ще ни бъде отнето голямото и като отношения, и като чувства, и като материални придобивки.

11. Болестта е изпитание за осъзнаване на собствените грешки, които товарят Кармата ти негативно. Вгледай се в себе си, открий грешките, които те разболяват, осъзнай ги и ще оздравееш. Този закон ни предупреждава, че когато болестта е привидно нелечима или е лечима, но болният се е вживял в нея, за да бъде в ролята на страдалец и да привлича чуждото внимание, няма шанс да оздравее, ако не осъзнае причината за състоянието си.

17. Обичта към ближния не те освобождава от закона на непоисканото добро. Този закон се обезсилва само докато се грижиш за своето малко дете до неговата 7-а година. До своята седма година детето има потребност да се грижим за него и да го възпитаваме. След като я навърши и встъпи в своята първа сериозна Сатурнова година с вибрация 8, то трябва да е осъзнало смисъла на помощта, която получава, да умее да я поиска и да я цени.

Простичко е да спазваме Вселенските закони, но и много сложно. Мнозина са хората, които винаги ще им се противопоставят. За тях разрухата, унищожението е житейската им наслада, смисълът на техния, водещ ги към пропастта на кармичните наказания, провален от собствените им действия живот.

Ние сами творим живота си, защото сме господари на Съдбата си. Ако човек няма качества да направи живота си смислен дори и когато е наказан от кармата заради действия в предходен свой живот, той, каквото и да получи от държавата, все ще бъде недоволен и все ще мрази, защото подсъзнанието му тихичко нашепва, че е негоден да бъде творец на

Съдбата си. Когато не си творец на своето битие, цели, мечти, няма как да дадеш, за да очакваш, че ще получиш. А случи ли се да получиш, пак душичката ти страда и мрази, защото частичка от Създателя битува във всеки от нас и не те оставя да забравиш, че си получил незаслужено благо.

Леко се живее, когато спазваш Вселенските закони, запечатани от минали прераждания в подсъзнанието на всеки от нас. Леко, защото знаеш, че в настоящето си градиш положителна карма. Леко, защото в бъдещето ще береш благите плодове на тази положителна карма.

---