Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 28 октомври 2025, 00:00
Малко коте предвесник на голямата любов
Пиша ти, за да ти разкажа набързо за моят нов приятел. Това е едно коте, което според мен дойде в точния момент при нас и ни направи щастливи стопани на първия ни домашен любимец!
Моите баба и дядо имат малък апартамент, който даваха под наем дълги години. Наскоро се отказаха и решиха да го продадат, но аз обсъдих с тях варианта да го ремонтирам и да заживея там сама.
Случи ми се следното – по-малко от минута след като влязохме с родителите ми в жилището, чух мяукане откъм външната врата. Когато отворихме, там с муцунка, намушкана във вратата, лежеше почти като мъртво едно малко кално коте. Помислихме, че някой го е оставил пред вратата, макар че хората от блока вероятно знаят, че никой не живее все още там. Котето лежеше обездвижено и единственото, което правеше, е да „хъска“ от време на време. Прибрахме го в апартамента и след ден го заведох на лекар – оказа се, че е напълно здраво. Прави се на парализирано, защото умира от страх. Имаше рани по муцуната – най-вероятно от други котки или пък е бито от хора. Нищо чудно – така се страхуваше от нас. Живя около седмица в бъдещото ми жилище, ходих да го храня по два пъти на ден и да стоя при него. Постепенно започна да се показва, а не само да се крие от мен. Престраши се да го погаля и дори му хареса. Сега вече е у дома, докато се довършва ремонтът, за да не стои само. Никога не сме имали домашен любимец и си беше предизвикателство за нас в началото. То се оказа едно изключително гальовно коте, което постоянно търси внимание и много, ама мнооого иска да се гушка и да мърка. Признавам, че първите дни бях много уплашена, че трябва да се грижа за някой друг и да поема отговорност. Буквално бях в паника. Смятам, че той дойде като урок за мен, за да ме научи да се грижа за някой.
Алена: Това коте ти е дар от Съдбата, защото ще ти помогне да преодолееш страховете си, за които често говориш и ме питаш. Първо, то очевидно е почувствало, че вие сте неговите спасители, но не е било сигурно как ще възприемете появата му, затова се е правило на парализирано. Със сигурност е било тормозено или изгонено от стопаните на майката или нападнато от мъжки котарак, защото те душат малките на котката, ако се докопат до тях. Е, прибрали сте го, значи този дом е неговият, а ти си неговата стопанка, която то ще обожава. Както виждаш, и майка ти го е обикнала и ти самата ще си имаш другарче, а и когато животно се появява само по този начин и в твоя случай остава с теб, то ще ти дари скоро среща с голямата любов.
Съветът ми е, когато се преместиш, ако вече не си го сторила, да му направиш задължителните ваксини и да го храниш с това, което е препоръчал ветеринарният лекар. След като вече се гали и гушка, след като мърка, значи ви е припознало като стопани, но това задължава майка ти, когато ти не си у дома или се налага да пътуваш някъде, да го обгрижва, защото то и теб, и нея е припознало вече като мама, кой като него – тормозеното коте си има цели две мами, на които, когато порасне, ще е стопанин.
Здравейте Алена,
От години имам душевен смут относно някои необясними преживявания в живота ми, но като човек с конвенционална професия и образование много сходно на Вашето (езикова гимназия и МИО) и ранен тийнеджърски интерес към астрология и света на непознатото, на което не ни учат в училище.. та с две думи на 41г. без медицинска диагноза, нямам деца, при желание да имам, естествено. Това, което искам да коментирам е, че от ранна възраст, около съзряването на организма ми на жена, при мисълта за раждане и визуализиране на това, видяно по телевизия или просто въображение, особено ако не разсея веднага мисълта си, колабирам. Случвало ми се е 3-4 пъти в живота и следователно избягвам съзнателно да гледам такива сцени и мисля за това. Иначе съм в доста добро здравословно състояние, нямала съм сериозни заболявания и причини установени по медицински път, нито депресии в сериозния и медицински смисъл на думата. Не съм и страхлива и колеблива по природа, защото съм започвала съзнателно материалния ми живот отначало поне 3 пъти в различни точки на света. Обичам предизвикателствата в положителен смисъл и като че ли не можах да посрещна най-важното и същественото от тях, което е нормално да ме тормози. Та, този опит на какъв анализ подлежи, според Вас. Благодаря Ви, Десислава
Нищо интересно на тази страница с месеци.
Еех все безплатно и наготово искаш?! Би ли си купила списанието и чети между редовете им.
А и никой не те кара насила да четеш тази интернет страница.
Ние читателите също трябва да допринасяме списанието да ни е интересно.