Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 24 октомври 2025, 00:00
Светлана Тилкова-Алена: Не се женете в събота
Интервю на в.“Стандарт“/ Албена Атанасова
Интервюто е публикувано във в. „Стандарт“ на 24 юни 2019 г. На всички, които черпят от извора на списание „Kармичният кръг“, напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
„Сватбата. Ритуали за щастие, суеверия, тегоба“ е най-новата книга на Светлана Тилкова. Дамата, която е редовен член на Германския съюз на астролозите и на Световната астрологична асоциация, посвещава поредната си разработка на суеверията и на грешките, които пречат на хармоничния брак, като същевременно дава съвети как те да бъдат спестени в името на щастливото бъдеще. Алена коментира за „Стандарт“ и две от най-нашумелите нестандартни теми в публичното пространство –„дупката“ в Царичина и така наречените вампири.
– Госпожо Тилкова, от къде тръгнаха импулсът и вдъхновението, за да напишете най-новата си книга?
– Читателите на моето списание пожелаха да събера всички съвети, предупреждения, тълкувания, традиции – въобще всичко, което се отнася до сватбата. Доста време мина от тогава, а върху „Сватбата – ритуали да щастие, суеверия, тегоба“ работих три години. Оказа се, че има твърде много пострадали от злополучни модерни или „стародавни“ правила. С годините се натрупаха много негативни емоции при немалко семейства, които искаха съвет от мен как да продължат и яснота от къде идват проблемите им, но нямаше как да им отделя повече часове и дни в общата си заетост. Сега работя за 2021 година и плановете ми за тогава са неподчиняеми на случки или поводи да ги променям. Но все пак и за тази моя книга важи поговорката „Всяко нещо с времето“. „Сватбата“ се роди, за да помага на младите, на обвързаните, на сгодените, на възрастните, които мечтаят да срещнат партньор и да остареят заедно, ако са самотни. Всеки има право на споделено щастие и хармония в семейните отношения.
– Какви са ритуалите, които са задължителни във венчавката, за да бъде бракът успешен?
– При гражданската церемония няма причини за стрес и притеснения, ако денят за подписа е правилно изчислен, съгласно датите на раждане на партньорите. И да не е събота – ден на Сатурн и на мъртвите.
Задължителни изисквания са да не се забравят чашите за шампанско и халките, които трябва да са еднакви.
Ето и едно изключително важно правило – булката да не се извежда от дома на своя бъдещ съпруг, дори и да живеят заедно. Ако родителите й са в друг град, по-добре е да бъде настанена на неутрално място за нощта преди бракосъчетанието. Ако бъде изведена от дома на своя съпруг, който след това двамата ще обитават, бракът е орисан на проблеми и дори на разпад.
– Какви са грешките, които допускат младоженците в своята еуфория?
– Ако гражданския и църковния брак се случват в един и същ ден, е важно много да се внимава за намесата на сватбената агенция в тържеството в ресторанта. Може да се случат неочакваности във вреда на младоженците – под предлог, че ритуалът трябва да бъде „оригинален“ и да останат „спомени“. Да си дойдем на думата – гаранцията за семейно щастие е толкова по-голяма, колкото по-разтоварен от чужда мода е ритуалът.
Провеждането на сватбения ритуал съгласно автентичните български традиции от древността е обещание за хармония.
Постоянен е рискът за проблеми в отношенията, със здравето на булката, със зачеването, с износването на плода заради ритането на менче, заради пускането на два гълъба, заради егоизма на младоженката вместо да се раздели със своя букет, да хвърли на момите друг от изкуствени цветя. И всичко това не идва от еуфорията, а от неразбиране на правилата или от мерака за оригиналничене. Малко се иска, за да бъде щастливо бъдещото семейство. Нека му бъде позволено то да избира ритуала.
– Кои са привнесените от чужбина традиции в бракосъчетанието, които не бихте препоръчали?
– Едната, както вече споменах, е пускането на два гълъба при излизането на младоженците от църквата. Ако единият бъде наранен, както се случва неведнъж, бракът е обречен на бездетие и липса на баланс. Другата е хвърлянето на жартиера – жест, който никога не е бил в българската традиция. За това говори и нежеланието на не малко двойки да го изпълнят –срамуват се или го причисляват към нещо прекалено интимно, за да бъде показно… И за да има „спомени“, нечие „оригинално“ мислене е заменило жартиера с вратовръзката на младоженеца.
– Когато някой реши, че е открил „своята половинка“, трябва ли двамата да си направят хороскоп за съвместното им бъдеще?
– Всички млади влюбени смятат, че са открили „своята половинка“, но след като силните страсти утихнат, немалко от тях осъзнават, че са сгрешили. Винаги е полезно да се изготви партньорски хороскоп – без да е задължително. Но е абсолютно задължително да се знае преди сватбата дали партньорите не са в периоди на Съдбовна забрана за брак – признак, че не са един за друг и че след отпадането й ще се разделят. Но дори и ако са си „половинки“, съветвам да изчакат отпадането на забраната и тогава да създадат семейство, като сключат задължително граждански брак. В редки случаи съм давала разрешение за създаване на потомство преди отпадането на забраната, но това са индивидуални астрологични съвети, които винаги са животоспасяващи.
– Как тълкувате „модерната“ концепция, че бракът е анахронизъм? Къде са нейните корени?
– Съжителството на семейни начала без брак беше привнесено от скандинавските държави, където манталитетът е съвсем различен от българския. Била съм в тези страни много пъти и винаги с учудване съм приемала този тип съжителство – защото въпреки високия стандарт, много от създадените в съжителството без венчавка деца не са щастливи.
Мои приятели – шведи, датчани, норвежци, финландци, през последните години започнаха да „вярват“ в брака и да слагат подписа си под брачен договор. От 2008-а насам съм дала прогнози на над 80 двойки от Скандинавския полуостров, които са щастливо оженени и си имат наследници.
В България тази „модерна“ концепция е съсипала хиляди вече създали дете жени: заради изчезването на мъжа, с когото са се събрали в периодите си на Съдбовна забрана и който е срещнал половинката си след отпадането им или заради безотговорност и нежелание на същия този мъж да се занимава с „подрастващи ревливи хлапета“ без никакви последици и отговорности за него.
Често пъти тарикатлъкът „защо да харчим пари за сватба, след като се обичаме“ или „и така си ни е добре“ е оправдание за отказа на мъжа да се обвърже с брачни отговорности. Но и това ще мине. Семействата със сключен брак ще се множат за сметка на живеещите на партньорски начала.
– Прави ли ви впечатление, че малко от половината световни политици имат стабилни бракове, а доста от другата половина – разбира се, образно казано – са разведени? Ето, например, Бойко Борисов от дълго време насам не афишира сантиментална връзка…
– А защо да го прави? За да дава хляб на хейтъри и тролове ли? Правилно постъпва. Разводите и разделите ще продължат и в необозримо бъдеще. Основната причина, майката на причините, е, че преобладаващото количество от браковете – говоря за доброволните, а не принудителните заради традициите – се сключват, когато двамата партньори са все още в периодите си на Съдбовна забрана за брак. Сватба в период на Съдбовна забрана е почти 100% гаранция за развод. Тази причина е водеща и при нашите, и при световните политици, които нямат деца. Другата е, че когато са могли да създадат потомство, те са били отдадени на израстването си в кариерата и са жертвали едното за другото, което в някои случаи не е лесен избор.