Шестата поправка на българската Конституция

03 ное. 2021 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2293  Коментарите са изключени за Шестата поправка на българската Конституция

---

Вече близо година десетки пъти пиша, че на 4 април 2021  г., изборите за 45-о народно събрание, народът имаше две възможности. Едната затвърждава съществуващото положение и държавата върви напред и нагоре. Втората води към разруха, от която в най-добрия случай ще започнем да излизаме през 2023 година. Възможно е до 2027-а, и още по-зле – до 2030-а да живеем в недоразвитие и криза. Народът избра кризата. Такава е астрологичната картина. За всичкото това време никой не ме попита как го изчислих, защо толкова години ще страдаме, ако сбъркаме в избора си на управници, има ли начин да избегнем страданието и още по-голямото изоставане от стандарта на европейските държави. Никой. Шансът да стъпим на здрава почва е пропилян поне до 2023  г. Ако Радев бъде избран за втори мандат, кризата ще продължи до 2027  г. Такива са астрологичните факти и животът ще ги потвърди както се случи в предходните 20 години.

Тридесетгодишното нагнетяване на омраза в обществото ни създаде поколения от озлобено безразлични хора. Все им е тая какво се случва в България. Важно е те да са добре. Но когато държавата е зле, малцина са добре. Мнозинството страда и псува, но разум и практичност при гласуването на избори няма. Винаги е заради любов, омраза или интерес.
Няма никакво значение дали някой обича или мрази Борисов, Радев, Нинова, партии и псевдопротестъри от жълтите павета. Нали не спите в едно легло с тези хора, не ядете на една маса. Защо не съдите за тях по резултатите от управлението им? Не, управлението е нещо маловажно. Възприемате ги или като първа севда, единствените достойни за вашата истинска любов, или ги мразите люто, без да знаете защо.

Дали народът ни вече не е в заника на своето съществуване, след като дори инстинктът му за самосъхранение не му показва по-сития път, а избира страданието и лишенията? А дали въобще на някой му пука?

В полето на непукизма далаверата се плоди безконтролно, а ако законите є пречат, ще промени законите. Ако трябва, и Конституцията ще отмени. Промяната иска нови решения и нов морал.

Двамата харвардски възпитаници, макар че единият се оказа полу-, ни се врекоха, че „за четири месеца са показали какво могат“. Показаха, особено единият.

Блесна истината, че „почтеният“ Кирил Петков е лъгал умишлено в декларацията, подадена при президента Радев, че е само български гражданин. Това е видно в документи, които Конституционният съд публикува на сайта си по делото за двойното гражданство на бившия служебен икономически министър. В собственоръчно попълнената от Петков декларация от 10 май, деня, в който държавният глава издаде указа за назначаването на Петков като служебен министър, пише: „Български гражданин съм и нямам друго гражданство“, което е лъжа. В същото време този „почтен“ човек признава, че не е канадски гражданин от 20 август, което също се оказва различно от истината твърдение, защото в писмо до КС министърът на правосъдието Янаки Стоилов посочва, че Кирил Петков е с двойно гражданство към 14 септември 2021  г., 4 месеца след назначаването му за министър. Такива са фактите.

Кирчо обаче има мечта-цел – да бъде министър-председател. Затова той „не се чувства виновен в себе си и няма да поеме отговорност“, че е лъгал и газил закона. След като и президентът не открива проблем в тази измама и поиска от Конституционния съд да прекрати делото за двойното гражданство поради липса на предмет – Петков вече не бил министър, защо „почтеният“ Кирил да не направи движение, да примами последователи, да мечтае да управлява.

А иначе Радев не спря пет години да громи корупцията. Вместо на мига да уволни Петков, той го защитава и ни кара да гадаем дали е в заверата с далаверата, или е употребен.
Далавера, новото ти име е „почтеност“.

А сега по същество. Доживяхме сгодната възможност да покажем колко почтено верни са съвременните ни политически водачи на новия Голям брат, повел ни към новото светло бъдеще, и да продължим с поправките българската Конституция.

В конституцията на САЩ има 27 поправки за 230 години. Първата е направена едва четири години след приемането є през 1787  г. Съвременната българска конституция през юли 2021 година чукна тридесетгодишен юбилей само с пет поправки. Гордей се, българино! След двеста години ще ги стигнем американците. Да не сме песимисти, може и по-рано. Зависи колко често ще ни спохождат продължители на промяната.

На мен Съдбата отреди честта да предложа на законотворците ни шеста поправка на конституцията, без да си приписвам авторството на гениалното прозрение, решаващо от раз всичките съдебни неволи на клетото ни общество. Тридесет години съдебни реформи правят-недоправят и все се намира кой да протестира, че запъртъци снасят. Най-накрая сигурно и на Господ му писнаха ушите от родните мрънкачи за правда и свобода, трупащи завидно благосъстояние, докато десетилетия разлагат химеричния морал на обществото ни в угода на дерзаещите за неправда, маскирана като богоугодна истина.

И прати ни Господ „почтен“ спасител да разсече гордиевия възел на неспособната дори да зачене, камо ли да роди „реформа в съдебната ни система“.

Върна се в България едно окумуш момче, вечно усмихнато, малко инфантилно, малко погазило българската конституция, но омайно и дръзновено говори. Е, приказките му една с една не се връзват, но България винаги е била богата с лапнишарани и тарикати, провиждащи във всеки измамник девствен мицел за политически растеж и бързо забогатяване. Последователите му се трупат връз него като мухи на конска фъшкия. Паднало им е да пируват.

Предлагам Шестата поправка в българската Конституция да бъде със следния текст: „Всеки, който не се чувства виновен в себе си и отказва да поеме отговорност, дори при доказано закононарушение или престъпление, е невинен от нине и во веки веков“. Ясно, точно и без удобни вратички. Благодаря ти, Кириле. С твоето гениално прозрение ти превърна закононарушението в достойнство за подражание, а конституцията в ненужна вехтория.

Ако Шестата поправка на родната конституция бъде приета, съдебната реформа е приключила успешно. Спецпрокуратурата и спецсъдът ще се споминат и без платено насилие. И от редови съдии нямаме нужда. Само от едно гише с деловодство, за да може всеки престъпник да се позове на Шестата поправка и готово, невинен е! И от адвокати няма нужда, защото държавата удобно за престъпниците ще е подготвила формуляри с правилния текст, само личните данни да си напишат.

Шестата поправка решава десетилетната дилема в българската съдебна реформа.

Знаем си поговорката, че в България законът е врата насред поле, само глупакът минава през нея. Явно българо-канадският умник брои за глупци целокупното българско гражданство, вероятно и президента, ако и той не е вътре в далаверата. Иначе би се запитал като един умен човек – като лъжа толкова безсрамно, дали няма да ме хванат? Но къде ти такива интелектуални терзания. След като ще променя и спасява България, целта оправдава храчката върху закона и морала, защото бъдещето ще е различно от настоящето. Нов морал и нови закони се коват.

Малцина се възмутиха от лъжите на Кирил Петков. На множеството му е безразлично. И въпреки всичко инстинктът му за самосъхранение лениво го успокоява: Спомни си какво казваше Тодор Живков за перестройката на Горбачов, довела до разпадането на Съветския съюз. Ще се наведем като тръстика и ще дочакаме да отмине бурята. После пак ще се изправим. И това ще отмине.

Ако си роб, мисълта е мъдра, оцеляваш, или поне мнозинството.

Ако си свободен човек, личност, защо ти е да живееш като тръстика, лашкана от словесния вятър на поредните Остап-Бендеровци в българската политика, които ще продължават промяната. Докога? Светът върви нагоре, ние, българите, се радваме, че разрухата е нашата промяна. Тринадесет години вървяхме нагоре. Сега за равновесие колко години ще ни бутат надолу – до края на 2023-а, до 2027-а или до 2030-а?

Не бързайте да оплаквате злата си Съдба. Никой не ни натрапва насила беднотията, болестите, високата смъртност. Сами ги избираме, когато гласуваме и угаждаме на пристрастията си. И сега пак ще изберем разрухата, защото човек с душевност на тръстика не би могъл да е личност.

Щях да забравя. Да бъдем и милостиви човеци. Предлагам да приласкаем всички нарушили закона, престъпници, убийци, далавераджии, цялото престъпно войнство, оневинени след приемането на Шестата поправка, и да успокоим моралното им страдание, че сме се усъмнили в тяхната почтеност. Всички тези хора държавата и новият морал в управлението да възмездят с пари или с министерски постове – по избор. Не знам обаче как ще се реши проблемът, ако всички престъпници ашладисани към Шестата поправка поискат министерски постове и пожелаят да участват в управлението на държавата.

---