В „Книгата на съдбите“ е записан животът на всеки човек

03 апр. 2022 сп. Кармичният кръг Интервюта 1907  Коментарите са изключени за В „Книгата на съдбите“ е записан животът на всеки човек

---

Какво искате да разкажете на хората с „Наади Шастра, Книгата на съдбите или пътешествие през лабиринта на човешката мистерия до Божествената прана“?

В Индия, щата Тамил Наду, съществува библиотека от палмови листа на възраст между 7000 и 1500 години, наречена „Книга на съдбите“ или „Наади Шастра“, в която се съхраняват записи с живота на всички хора, живели някога на Земята, с всичките им прераждания или поне 10 предходни, настоящия им живот и следващото им прераждане. За да откриеш своя запис, е необходимо да се даде дата, час и място на раждане, както и отпечатък от палеца – десния при мъжете и левия при жените. Като подарък посетителя узнава и часа на собствената си смърт в настоящия живот.

Дали?    В моето пътешествие през лабиринта на човешката мистерия до Божествената прана подробно разкривам и разказвам за смайващите противоречия между между действителността в невидимия и непознат за човешките сетива свят    и облечените в мистика правдоподобно звучащи измислици в „Книгата на съдбите“. Те са опасните, защото повярваш ли им, неусетно ще провалиш живота си и дори в страховете си притеснени хора ще предизвикат преждевременната си смърт.

– Какво Ви вдъхнови да я напишете?

Написах книгата с надеждата, че с многото примери и описания моите ученици, а и не само те, ще осъзнаят, че от Настоящето се вижда Бъдещето само когато Бъдещето е Настояще, а Настоящето – Минало, защото триединството им е неделимо. Написах я с надеждата тъй както различаваме Светлината от Мрака, така да бъде различавана измислицата от истината изписани върху палмовите листа. Тази смесица е като Светлина омесена с Мрак. Сумрак. Сумракът е царството на Злото превърнало се в Божеството припознато от мнозина, кълнящи се в Доброто.

– За кои хора е предназначено изданието?

За всички любопитни да узнаят как е устроен неизмеримият с мащаба си незрим за човеците свят, който обитават и на чиито    закони са подчиняват, нищо че не ги познават.

– В Индия, щата Тамил Наду, съществува интересна библиотека. Ще ни споделите ли какво може да научим в нея?

Библиотеката е Сарасвати Махал и носи името на богинята на мъдростта, знанието и изкуствата. Намира се в замъка в Танджавур, щата Тамил Наду, Индия. Построена е от владетелите от династията Наяк, която управлява в периода 1532-1675 г. Особена заслуга за възстановяването на библиотеката има крал Серфоджи II, (1798-1832 г.), който е спасил от унищожение палмовите листа, тъй като по това време листата вече са започнали да се разпадат от възрастта си. Текстовете са били преписани на нови палмови листа и преведени на тамилски език.

– Какво представляват Акашовите записи и кой има достъп до тях?

Акашовите записи са енергийно-информационно поле, пълната библиотека за всичко, случило се на Земята от нейното раждане преди повече от 72 милиарда години, правилно прочетохте, тази е истинската възраст на Земята. Земните учени все още са много далеч от това откритие, след два века ще го знаят. Записано е всичко за всяка цивилизация, оставила своя следа на планетата във всеки миг от нейното зараждане или заселване, възход, упадък, изчезване. Всичко до най-малкия детайл е записано в Акашовите записи.

Както много пъти съм казвала, Акашовите записи са Секретният отдел на Вселената, достъпен за единици, а не е обществена библиотека за феномени,    пък били те и брамини. Причината е пределно ясна. Ако Акашовите записи на Земята бяха общо или леснодостъпни живота да бъде унищожен. Нищо по-малко. Зловредното използване на знанието, натрупано в    Земните акашови записи, има силата да унищожи живота на Земята, на планетите в Слънчевата система и близките паралелни светове. Затова в Секретния отдел на Вселената не се допуска никой, освен малцината Изпитани, проверени и Посветени. Те знаят до каква сила се докосват, но не биха я използвали за вреда на едного или на мнозина.

– На кого е разрешен преходът във Времето и Пространството?

Правото за общуване с незримия свят минава през проверки и изпитания на най-масовата група – Призваните. Втората група са малцината Избрани. Третата група са единиците Посветени. От Посветените на Земята само на четирима е разрешено да правят преход във Времето и Пространството. Малцинството е само от четворица, защото който владее силата за прехода може да промени миналото, за да въздейства на бъдещето, което е недопустимо.

– Разкажете ни повече за живота след смъртта в полето на висшите астрални нива.

Физическото тяло е само средството, чрез което душата трупа опит в своя безкраен живот на Вечния Дух. След смъртта тялото, вече ненужна дреха, от пръстта дошло, в пръст се превръща. Душата поема към астралните нива от 4-то нагоре за пречистване, осъзнаване на грешките, подготовка за следващо прераждане във физическо тяло.

Трето е разпределително. Второ е нивото на самоубийците, чиито души до разпада им са наказани без прераждане. Първо е нивото на Земята. Душите на починалите до 40-я ден живеят невидими във видимия свят на хората.

– В книгата ще открием ли отговор дали кармичните половинки споделят обща съдба?

Дала съм и този отговор, както и възможно ли е различни хора да имат еднаква съдба, а не само подобна, както се случва при война или бедствие, например.

– В творбата е засегната любопитна тема – защо българите са първи братовчеди на индийските брамини и библейският им произход. Ще ни разкриете ли повече подробности?

Сим, първия син на Ной, има 25 деца, които са родоначалници на 25 народа. Евилат, от който произлизат гимнософистите и Зиези, най-малкият син на Сим, от който са българите, са един до друг на последните две места в списъка на неговите деца.

Гимнософисти или нагомъдреци е средновековно название на северните индийци и по-специално на индийските брамини, поради което българите и индийците от кастата на брамините са първи братовчеди.

– Мислите ли, че българите обичат да четат и все още книгите имат значимо място в живота им?

Винаги е имало и ще има хора, които четат книги не по задължение, а заради потребността на тяхната душа, търсеща наслада в четенето. Що се отнася до моите книги не се оплаквам, имат вярна и многобройна публика. Дай Боже и занапред да е така. За обществото ни, според мен,    четенето на книги не е предпочитано занимание, освен за поколенията, които се образовахме без интернет. Видях преди време статистика на Евростат. Не ме зарадва. В България младите хора четат по желание, а не по задължение, средно по половин книга на година. Западноевропейските им връстници четат 14-15 книги годишно. Днес ровенето в Гугъл се брои за четене, което си е метод за бързо оглупяване чрез потискането на мозъка да не мисли.

---