Българинът мечтае да е здрав, да има дете, да пътува

03 апр. 2011 сп. Кармичният кръг Интервюта 1837  Коментарите са изключени за Българинът мечтае да е здрав, да има дете, да пътува

---

– Алена, за какво мечтаят съвременните хора?

– Планетата ни е достатъчно голяма, за да не знаем, но… умният – за признание, фанатикът – за мъст чрез власт, гладният – за храна, а робът – невинаги за свобода. Що се отнася до България, мисля, че успях да си изградя представа за какво мечтае българинът в качеството ми на член на журито, което имаше отговорната задача да избере от десетките хиляди мечти пуснати в кампанията на „М-Тел”, 88 реални и осъществими в границите на 8888 лева. Сумата е значителна и според мен трябваше да има стотици хиляди есемеси, а не само стотина хиляди. Още повече че бяха безплатни. Все пак, за да дадеш шанс на съдбата да ти сбъдне желанието и да си печеливш, трябва и ти да направиш нещо. Като цяло българинът мечтае преди всичко чрез материалното си битие. В кампанията тук-там прозираше мечта, нуждаеща се от пари за задоволяване на духовна потребност.

– Как разбира българинът мечтата?

– Оказа се, че мечтата е понятие, което всеки разбира по различен, начин. Много хора мечтаят да са живи и здрави, което е разбираемо при нашето здравеопазване. Други мечтаят да посетят кътчета на планетата Земя, които винаги са ги мамили, но не са имали финансовата възможност, за да си позволят пътуването. Тази мечта също е много красива и смислена, защото е добре човек да познава планетата си, да обогати знанията си и да заобича родината си. Естествено, не липсваха мечти, обвързани с компютри, плазмени телевизори, мобилни телефони, но живеем във времето на високите технологии. Интересно е, че не изтеглихме нито една мечта, свързана с кон, крава, овце, каквато според мен беше нормално да има при толкова животни унищожени от шапа.

– Трудно ли се журират човешки мечти?

– Повече от лесно е да сбъдваш мечти, без да се изживяваш като говорител на съдбата, ако спазваш регламента. Лесно е, ако мечтата е смислена. За съжаление на всички, но за радост на печелившите мечтите, които „М-Тел” сбъдна, бяха само 88, в рамките на 8888 лв. Въпреки това имаше хора, които бяха изтеглени и не сбъднаха мечтата си точно защото бяха излезли извън рамките на формата и се бяха отнесли във фантазии като например искането за апартамент – тристаен, заедно с оборудван фризьорски салон. Е, това с 9000 лева може ли да стане? Такъв тип мечти говорят единствено за това, че човекът не е реалист, а фантазьор… което е най-краткият път към неудачите и недоволството от живота като цяло.

– Намери ли се мечта, която да напълни очите ви със сълзи?

– Да! Имаше мечти, които ме трогнаха. Едната беше на жена, която очаква дете и мечтаеше за обзавеждане на детската стая. Друга мечта, която извика сълзи в очите ми, беше на дете, което мечтаеше да изпрати родителите си на почивка. Трогнаха ме и сбъднатите мечти на тези хора, които искаха да посетят историческите места в България, да минат по пътя на Априлското въстание, да посетят стоте туристически обекта.

Имаше и мечта, която впоследствие ме притесни. Изтеглихме желание за „бейби амор”. На цялото жури ни прозвуча много скъпо и казахме, че не можем да го удовлетворим, защото парите няма да стигнат. Добре че водещият в „Дарик” ни помоли да не бързаме и потърси в интернет що за лукс е това „бейби амор”.

Оказа се кукла, при това за около 150 лв. Естествено, казахме да, но в следващите няколко дни мислите ми все се връщаха към тази кукла и детето, което щеше да плаче, че е отхвърлено.

– Имаше ли мечта фаворит?

– Нямаше мечта фаворит, която да се отличава от другите, не защото журито не можеше да намери и оцени такава, а защото всяка спечелила мечта е важна за този, който я е написал. Детето, пожелало кукла, няма да разбере мечтата на човека, пожелал да му бъде платена операция.

– Различават ли се мечтите на младите, на хората в зряла възраст и на представителите на преклонна?

– Естествено, че се различават. Младите хора искат компютри, лаптопи, мобилни телефони, плазми. Или пък мотор, кола, втора употреба, АТВ. Зрелите хора мечтаят за по-добре платена работа, за възможност да започнат работа – явно са съкратени, за собствено жилище, когато цял живот са били или заедно с родителите си, или под наем, за ремонт или обзавеждане. Възрастните хора мечтаят за здраве и за пари за лечение, ако имат здравословни проблеми.

– Срещали ли сте хора без мечти?

– Винаги съм мислила, че няма хора без мечти, но след участието ми в журито, виждайки празните съобщения, след разговори, които проведох с хора, дори неразбрали за тази възможност, които ми казваха: „Е, и защо да знам, че има такова нещо, и без това не мечтая за нищо…“, осъзнах, че има и забравили да мечтаят. Мога caмо да ги съжалявам, защото мечтата е пътеводна звезда, която осветява пътя ни и ни води към успеха особено ако я превърнем в мечта цел. Една от разликите между човека, който се смята за разумно същество, и животните е способността да мечтае. В какво се превръща чо-век, който не мечтае? Според мен в двукрако животно, което е много лесно за манипулация и контрол.

– Мечтите отразяват ли се в очите на хората?

– О, да! Отразяват се и още как! Когато някой говори за своята истинска голяма мечта, която иска да сбъдне, когато говори за нея, той целият сияе, а очите му излъчват светлина сякаш вижда мечтата си там, в далечината, и му се струва, че само да протегне ръка, и ще я улови. А още по-блестящи са очите на сбъдналите мечтата си.

– Кога човек губи мечтите си?

– Не мога да си представя точно кога някой би се отказал да мечтае. Може би когато е съсипал живота си и не вижда светлинка в тунела, въпреки че и тогава не е правилно да губи мечтите си, защото чрез тях неочаквано може да изплува от мрака и отново да се върне при светлината и да продължи пътя си. Има хора, които и в сетния си час не спират да мечтаят за хората, които оставят след себе си, за следващите си прераждания и новите си срещи с тях. Има тежко болни, отказали се от мечтите, но ако мечтаят за здраве, може да бъдат излекувани. Според мен мечтите се превръщат в непосилен мисловен товар за всеки, който живее ден за ден или пък се израждат във фантазии.

– Вярно ли е твърдението, че всяка осъществена мечта е неоценена?

– Категорично не съм съгласна с това твърдение. Когато една мечта се сбъдне, когато човек осъзнае, че е станала реалност, именно тя, сбъднатата мечта, му дава стимул да мечтае отново и отново и да очаква сбъдването на следващите мечти. Красиво е, когато тези мечти са свързани с близки хора, с приятели, с планетата ни, с природата, която също ще оцени сбъдването на мечтите на хора, които искат да я опазят. Разбира се, едната сбъднала се мечта може да бъде нарочно неоценена от завистници и зложелатели и това отношение да потисне по-чувствителните хора. Но от завистливите не можеш да избягаш. Те са навсякъде у нас!

– Вие за какво мечтаете?

– Мечтая и занапред да съм здрава, както досега, да живея в хармония с близките си, със себе си и със света около мен, като последното също успявам да постигна, въпреки че не е никак лесно в нашето общество. В това отношение хармонията я постигам чрез самоизолация от обществото.

– Помните ли първата си истински голяма мечта, която успяхте да сбъднете?

– Всяка възраст има своите големи мечти. Първата ми детска мечта беше да си имам в двора на къщата, в която съм родена и където живях до 6-годишна възраст, кученце и коте. Когато бях на 3 годинки, вече имах куче, а също и няколко котки. След това мечтаех да имам златна рибка в аквариум и тази мечта ми сбъднаха. Когато бях в първи клас, мечтаех като всяко момиченце да имам спяща кукла. Няма да забравя как татко ми донесе от Москва, където беше на специализация, моята първа спяща кукла Наташа. А по-късно осъзнах, че най-голямата ми детска мечта заради дарбите, с които съм се родила, е да докосна звездите. Е, още не съм ги докоснала, но пък се сприятелихме, когато започнах да вървя по пътя на науката астрология. Мечтаех да посетя колкото се може повече места по нашата планета. Досега съм посетила 73 държави, а мечтата ми е още жива.

– Имате ли мечта, която все още не сте осъществили?

– Да, имам такава мечта. Да заслужа да бъда сред земните хора, които ще посрещнат първите разумни същества от друга планета.

– Добре ли е в съвременния технократен, почти истеричен като темпо начин на живот човек да запази детското у себе си и да е подвластен на мечтите?

– Ако не успеем да запазим детското у себе си, значи, че сме се лишили от чувства, защото децата обичат искрено, от сърце, без лицемерие и пресметната изгода. Добре е колкото можем по-дълго да запазим умението си да се радваме като малкото дете, което непрекъснато, преоткрива света. Полезно е да си разумно подвластен на мечтите си, а не роб.

– Днес са особено популярни книги, посветени на позитивното мислене, на мечтите. Смятате ли, че за да сбъдне своя мечта, човек трябва да си я, представя като реалност, както съветват в тези книги, за да успее да я реализира?

– Съдейки по своите сбъднати мечти и по тези, които очаквам да се сбъднат – не говоря само за детските, мечтата трябва да бъде превръщана в мечта цел. Да си я представим в реалния й вид, за да можем да я постигнем. И тук ще дам един пример.

Вместо да се чудим как някои хора живеят до 150 години и в днешно време, е добре да осъзнаем, че тяхното дълголетие се свежда именно до умението им да мечтаят и да се радват на малките радости, които ни поднася животът. Ако възрастните хора у нас не се отчайват от самотата и внушаваното им от обществото чувство за без-полезност, след като излязат в пенсия, ако си мечтаят да видят успели децата си, внуците си, след това да оженят внуците и да гледат как растат своите правнуци, дори и тези привидно обикновени мечти са повод за дълголетие, защото животът им отново става смислен.

– Кой от политическия елит според вас е най-големият мечтател? Премиерът, министър Плевнелиев, Яне Янев, Вежди Рaшидов?

– Първото, което мисля, е, че за елит в политиката не бива да се говори. Ако приемем, че в последните 20 години политиците са слуги, работещи за благото на народа, те очевидно не се справят добре с тази задача. Поне аз все чакам да се появи политикът държавник, но той все заобикаля границите на България.

Всеки от тях има своите различни мечти, свързани с различно cвeтoyceщaнe и с различна житейска философия, затова няма как да кажа кой е най-големият мечтател. Може би премиерът Борисов мечтае повече от останалите трима, защото му се иска за един мандат на правителството да постигне всичко онова, което не успяха да постигнат предишните правителства за 20 години демократично-хаотично управление. Дай Боже мечтите му да се превърнат в реалност, защото те са свързани и с всеки от нас.

– Кой представител от културния елит на България е най-чистият мечтател?

– За мен Най-чистият, непокварен от меркантилност мечтател от новата история на България беше и си остава археологът д-р Георги Китов, който за съжаление напусна нашия свят, но имаше много сбъднати мечти именно защото те бяха в зоната на Светлината и не бяха обвързани само и единствено с материални стремежи. Заради своята душевна чистота той беше орисан да открива и тракийските царе му позволиха да се докосне до тяхното богатство и шедьоврите в материалната им култура.

– Редно ли е да мечтаем за невъзможни неща?

– Няма лошо в това да мечтаем за невъзможни неща. Преди години всички мечтаехме да полетим в Космоса и ни се струваше невъзможно. Сега вече има космически туризъм. За много хора обаче невъзможните им мечти се превръщат във фантазии. Ако това успокоява душите им, нека си фантазират.

– Трябва ли да има праг на мечтите?

– Зависи какво разбирате под праг. Аз го разбирам така: не бива да мечтаем да получим чуждото щастие, да успяваме за сметка на нечие нещастие. Ето това е забраненият праг, който, ако бъде прекрачен, води до създаване на негативна карма и печели на „мечтателя” кармични врагове.

– Някои родители възпитават децата си да вярват в чудеса. Други пък смятат, че е редно децата от невръстна възраст да познават суровостта на живота, за да оцелеят като индивиди на зряла възраст. Вие какво бихте посъветвали младите хора – да запазят детското (мечтите на наследниците) си, колкото се може по-дълго или да не им спестяват картините от реалността?

– Съветът ми е, от една страна да запазят детското у себе си, но от друга – да не бягат от реалностите на живота, колкото и сурови да са те, защото иначе, ако бъдат гледани като цвете в саксия, няма да успяват да се преборят с житейските трудности и няма как да заслужат и да сбъднат мечтите си. В този случай двете крайности вървят ръка за ръка и всеки родител сам трябва да избере дали да търси златната среда, или тя ще навреди повече от крайностите. В това отношение крайният и правилен съвет може да бъде даден единствено след направата на астрологично-кармичен хороскоп.

---

• алена, интервю