Нужен ли е на България президент?

01 авг. 2011 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2005  Коментарите са изключени за Нужен ли е на България президент?

---

Преди години попитах моите духовни учители защо освен адептите в Шамбала сме само четирима, орисани с незавидната дарба да странстваме във времето и пространството, да виждаме полевите структури, миналите и бъдещи прераждания на планетата Земя, да се докосваме до други разумни същества. Обяснението беше, че само толкова сме хората на нашата планета, които няма да се осмелят да променят историята и да съсипят развитието на човешкия род заради някоя неправилно завъртяна гайка в миналото или глинен съд, поставен не където трябва според нашите разбирания. Аз обаче упорито питах и питах и не се примирявах с този отговор, особено след като в България като неподвластна на контрол река от мътна и отровна пяна ни заляха “феномени” за потрес и присмех на целия свят. Има дори и говорещи с Твореца, които странно защо обществото счита за нормални. Или такива, които твърдят, че черпят информация от Абсолюта, т. е. от полевите структури, които обаче са отворени само за нас, четиримата. Въпреки ширпотребата от “феномени”, които се пъпкуваха с неуморим хъс, бях убедена, че е необходимо да има повече хора, умеещи да са полезни на човечеството и да са лоялни към историята. Очевидно съм била повече от упорита, за да не кажа досадна, и моят Учител ми каза: “Защото когато вие четиримата сте се раждали, на главите ви е имало 7 ценни косъма, които не са опадали, дори и когато е опадала бебешката ви косица и е пораснала новата. При нас – адептите, тези косми са 16, а при останалите хора просто не са пораснали.”

Сетих се за това обяснение, след като много пъти без успех се бях опитвала да формулирам и облека в съдържание въпроса си: Що е това български политик и кое е водещото в неговите действия – да си ласкае собственото его, докато увеличава личната си сметка, или действията му са нелогично емоционални и подвластни на първичната омраза, разпознаваща единствено кода чужд-свой. Има ли между тези хора хем мъдри, хем патриоти? Труден въпрос.

Качествената работа в полза на България според мен не е приоритет в живота на нашенския политик и парламентарист поне до настоящото правителство. Логично е омразата във всичките й проявления да расте, защото без съмнение повече от 99% от нашите политици надали имат и един косъм на мъдростта на главата си, а и омразата в България е нужна като въздуха. Няма ли я, се задушаваме от недостига на живителни сили.

На 17 юни бе гласуван поредният вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Естествено е да не мине, въпреки че не съм съгласна с поведението на премиера, който не се появи в парламента, защото бил обиден на опозицията и не искал да гледа депутатите от БСП и ДПС. Въпреки честолюбието си не е дете, за да се обижда, а и след като вотът е за неговото правителство и той е чист пред себе си, никаква обида не е в състояние да го принуди да е извън залата. Напротив! Щеше да е в негова полза с гордо вдигнато чело да присъства на този вот независимо от неговия предизвестен изход. Ако това се беше случило, опозицията нямаше да си позволи смешни и неверни изказвания, които на свой ред ме накараха да зяпна и да стоя невярваща на чутото, докато траеха дебатите и заяжданията, сякаш не гледах парламентарно заседание, а детска градина, в която момченца и момиченца се фукаха на кой тати и мама могат да купят по-скъпа играчка. Смешно, комично, но и обидно.

За какво говоря, ще се запитате, скъпи читатели. Ами за изказванията на депутати от БСП и ДПС, които според мен е редно да са по-ниски от тревата и по-тихи от водата, че премиерът строи вече построени магистрали. Е, тук категорично, въпреки не малкото мои упреци към него, заставам на негова страна. Откакто строи магистрали, това правителство ми даде повод да се гордея, че не сме забравили как се строят нови пътища. Може би опозицията в желанието си да уязви правителството и да докаже правотата си има предвид пътищата, построени у нас от римляните – да са живи и здрави, защото част от тях можем да видим и днес. Думата нагло безочие звучи меко, даже като комплимент за всичко, изречено от опозицията. Косъмът на мъдростта на тези хора очевидно няма никакъв шанс да порасне, отровен от омразата заради захлупената каца с мед. Знам ли, може би БСП имаха предвид пътищата, построени по времето на Тодор Живков, които не са малко, но също бяха съсипани, защото от 1989 г. до преди две години управляващите, без значение от идеологическата им окраска, предпочитаха да говорят, а не да строят. Е, отживяха си за наша сметка. Сега да не винят правителството, че не им позволява да крадат. Всъщност май това им е проблемът, а от нашата гражданска съвест зависи дали ще сме реалисти или ще се доверяваме на клевети, чиято невярност е очевадна.

На 10 и 11 юли турският президент Абдулах Гюл беше на официално посещение в България. Една от срещите беше с хората от шуменското село Хитрино, където държа 9-минутна реч. Какво каза обаче, разбраха само събралите се на площада около 2000 местни жители и турските журналисти, тъй като държавният глава не пожела да се превежда на български. Преводачът направи опит да прекъсне Гюл още след първото изречение, но той не спря да говори. Присъстващите на събитието около 30 български журналисти така и не разбраха какво е казал турският президент. Наложи се впоследствие да им разказват.

Никъде не чух подобаваща реакция на българския президент. Добросъседските отношения за това са добросъседски, за да има етика в общуването, която очевидно за президента ни историк не е необходима. Един толкова дребен факт, реч от 9 минути, но на турски пред български граждани за мен поне е достатъчно, за да си отговоря на въпроса дали настоящият ни държавен глава има достойнството на българин, милеещ за своята родина. Няма го!

Затова се и питам дали на България й е нужен президент.

Ако очаквате еднозначен отговор, не мога да ви го дам. Припомняйки си делата на няколкото български президенти след 1989 г., бих казала, че и един министър-председател ни е достатъчен, не че преобладаващото количество от премиери имаха качества и достойнства, за да заемат този пост. Сега поне, ако сме честни пред себе си, а не заслепени от омраза вечно недоволни мърморковци, не можем да се оплачем от настоящия премиер.

Ако президентът ще е само заради статуквото на парламентарната ни република, на никой не му е потребен такъв. А и народна пара ще се спести от липсата му. Ако ще е такъв като Абдулах Гюл, който безкомпромисно защитава интересите и прокарва политиката на своята държава, да, такъв ни е необходим. Ама къде го?

В хороскопа за месец юли бях написала на президента Първанов, че само от него зависи да промени обществената нагласа за себе си. И тъй като очевидно няма сили, за да го стори, негативният спомен за него ще остане в общественото пространство и след приключване на мандата му даже и сред хората, чиито идеи някога споделяше.

Изборите наближават. Дай Боже всички ние да проявим мъдростта и изберем човек не заради омразата и напук на някого, а българофил, който ще работи за нашето благо, въпреки че в началото няма да успеем да разберем дали е съхранил поне един косъм на мъдростта на главата си. Както се казва – по делата му ще го познаете.

---

• българия, президент