Трима пастири по пътя на Вярата

01 апр. 2024 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1263 Коментарите са изключени за Трима пастири по пътя на Вярата

1160 години от покръстването на българите

На 10 май 1953 г. Българската православна църква е провъзгласена за Патриаршия. За патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той е, макар и непряк, приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство през 1393 г., починал в Бачковския манастир на 20 януари 1402 г.

Патриарх Кирил

Патриарх Кирил, високо образован интелектуалец. Без да го познавам, впечатлението ми беше за изключително умен човек, когато родителите ми ме заведоха на неговото поклонение. Бях ученичка в гимназията, поднесохме си цветята, а осезаемото впечатление за интелект на човека, чиято душа беше напуснала тялото, остана завинаги в спомените ми.

Патриарх Кирил работи за преодоляване на разделението на Христовите църкви. Той заявява: „Голяма съблазън за вярващи и невярващи е разделението на църквата в различни изповедания. Това е не само нарушаване на нейния мир, но и разкъсване на нейното единство, разкъсване на хитона Христов.“ Според него трябва да се превъзмогне „самосъзнанието за превъзходство на една от разделените църкви и за изключителност в изповядване на Христовата истина. Само така ще може да се излезе на по-широк път, където ще могат да се срещнат всички вярващи в Иисус Христос за общо дело в Негово име, за взаимно обогатяване с богатствата на всяка църква и за намиране на най-висшето благо на единство във вярата.“

На 18 юли 1968 г. Синодът и патриарх Кирил обявяват решението си за смяна на Юлианския църковен календар с Новоюлианския календар, несъществено различен от Григорианския.

Патриарх Максим

Вторият ни съвременен патриарх Максим съхрани Църквата по времето на „властта на пролетариата“, на социализма и вярата на миряните оцеля въпреки загражденията от конна милиция на Рождество и Великден. Въпреки че Коледа се превърна в Дядо Мраз. Вярата не беше забранена, но не се гледаше с добро око на хората, показващи принадлежност към православието и към исляма – също. Вярата в светлото бъдеще, обещано от петолъчката, сърпа и чука, трябваше да изпрати в историята Вярата в Иисус и православието. Не успя.

Патриарх Максим спаси от по-голямото изпитание Българската православна църква. От нейното унищожение от властолюбиви и алчни разколници-митрополити, подстрекавани от човек с раздвоена психика – Христофор Събев, популярен като Фори Светулката, създали „алтернативен синод“, зад който застанаха след 10 ноември 1989 г. управляващите държавата от СДС с подкрепата на съдебната система. На 31 май 1992 г. по заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА (собственост на Министерството на отбраната) окупира Синодалната палата. Христофор Събев и приближените му заграбват печата и архивите на Светия синод, започват да ползват банкови сметки на БПЦ. Завзета е и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Започва заграбването на църковни имоти, основна цел на свещениците демократи, борци против свещениците комунисти. Демократите впоследствие се оказаха насила „назначени“ на църковна служба марионетки на Държавна сигурност.

БПЦ е примамлива хапка с имотите си. През март 1997 гoдина правителството на СДС отменя с решение на ВАС регистрацията на Св. синод на БПЦ и разпалва отново разкола, а след три години отново ВАС обявява регистрацията на Св. синод за нищожна и допуска регистрацията на втора българска църква със същото име. Вярата в Иисус е нищо. Вярата в големите пари и омаята на богатото бъдеще, поднесено на тепсия от сякаш готовите за приватизация имоти на БПЦ, е движеща сила на „алтернативния синод“. Селското стопанство на държавата е раздробено, готово за връщане на старите собственици и приватизиране. Икономиката на България се изкупува на безценица, някъде само за да се разграби и продаде за скрап добре работещо преди приватизацията предприятие. Само БПЦ се държи и не се дава на приватизаторите, узаконени като „алтернативен синод“.

На 18 октомври 2000 г. в обръщение към народа и клира Св. синод казва: „БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици“. То е публикувано като платено съобщение между малките обяви в два от най-тиражираните вестници. Националните телевизия, радио и информационна агенция не включват обръщението в емисиите си.

В края на 2012 г. разколът и юридически приключи. Алтернативната вяра поне лицемерно се е покаяла, а загубилите войната алтернативни митрополити се върнаха в каноничната Вяра, лицемерно разбира се, за да не загубят личните си блага.

Патриарх Максим почина месец по-рано. Истинската Българска православна църква оцеля.

Патриарх Неофит

Патриарх Неофит служеше на народа, на Светата църква със смирение и доброта. Доведе докрай битката с разколниците и поне формално обедини църквата. Опита се да въведе разбирателство между църковните отци, да обединява, а не да разделя, но с необичайната си добрина, особено след срива на неговото здраве, позволи на властолюбиви и алчни митрополити да използват Вярата за собствено материално облагодетелстване. Да живеят светски, но църковно предрешени.

Да бъдем човеци, човеци на Духа, не на парите, и това ни завеща патриарх Неофит. Колцина ли ще следват заръката му?

Трудно време идва за Църквата. Няколко месеца до избора на патриарх или години. Време разделно, в което видим дали Тя с предстоящия избор наистина е възглавена от Сина Божи и водена от Светия Дух, или Те са само маскировка на новия пастир, слуга на парите и властта. Неговото име е известно.

ВАЖНО