Алена: Оцелях при среща с акула в Сингапур

31 мар. 2012 сп. Кармичният кръг Интервюта 2338  Коментарите са изключени за Алена: Оцелях при среща с акула в Сингапур

---

Пътешествам във времето и пространството, а и на дрyrи планети.

Светлана Тилкова – Алена е ненадмината у нас в изготвянето на хороскопи. Прогнозите й за бъдещето са навсякъде – по телевизията, по страниците на вестниците и списанията. Чаровната дама е и единственият специалист в света по кармична астрология, което я прави още по търсена сред онези, които искат да научат какво ги чака.

Тези дни се свързахме с Алена и я разпитахме за съдбата, за преражданията и миналите животи. Тя подробно ни изложи вижданията си, но освен това ни позволи да надникнем и в собственото и лично пространство. А то се оказа повече от интересно.

– Алена, как сте? С какво сте ангажирана напоследък?

– Отлично се чувствам, както винаги. Работя активно, както обикновено. По традиция времето ми е крайно недостатъчно. В момента завършвам поредната си нова книга, в която чрез житейските истории на наши сънародници разказвам за какви действия какво кармично наказание ни очаква. Успоредно с тази задача изготвям лични и делови хороскопи. А денят ми започва с кафето, което си пием с мъжа ми Андрей. След това всеки подхваща своите си задачи за деня. Вечер обсъждаме, вечеряме и си пийваме червено вино. Към 23,00 ч. сядам пред компютъра и продължавам да работя до към 2,00 ч. през нощта.

– Как успявате да сте толкова продуктивна?

– Една от причините да съм толкова продуктивна е хармонията в семейния ми живот и времето, което споделям с близките си.

– Имате ли някакви здравословни проблеми?

– Слава на Бога, нямам и не съм имала, въпреки че неведнъж журналисти се опитваха да ми лепнат някоя диагноза! Ако не са следствие от травма и кармично наказание, здравословните проблеми при всеки от нас се проявяват когато човек не е доволен от живота си, не живее в съзвучие със своите съдбовни заложби, възприема семейството или местоработата като враждебна среда. Когато човек не е в хармония със себе и със света около него, болестите са неизбежни. Аз съм в пълна хармония – и вътрешна, и със света около мен въпреки негативизма, с който ме заливат… Но това е също част от живота и съм се научила да го приемам.

– Някога влизали ли сте в болница?

– Да. Когато раждах децата си и когато моят баща ме оперира от апендисит преди 30 години. И това е всичко. Престоят ми в болница е бил не повече два-три дни на влизане. Дори след операцията, която ми направи татко, на третия ден си бях удома, а на шестия той ми махна конците от раната – също вкъщи. Винаги съм се възстановявала светкавично, още повече, че това не са заболявания. Понякога и аз настивам, но винаги в петък и до понеделник съм здрава. Това е и причината да не съм взимала болнични. Като махнем честото спадане на гласа ми заради преумора, нямам други оплаквания. А и ако имах, нямаше да помагам на хората, особено когато се налага да правя хороскопи, свързани със здравето им и с техни минали прераждания, които изискват аз самата да съм в отлична физическа и душевна форма. Винаги съм подчертавала, че когато човек иска да помага на другите, защото има дарба, трябва най-напред да е помогнал на себе си и най-вече да е здрав, за да не прехвърля своите проблеми на онзи, които му се е доверил и очаква помощ. На българина този дребен детайл все му, убягва. Ходи по врачки и екстрасенси, все „хора-чудо“, и отказва да приеме, че болна врачка помощ не дава, а разболява.

– Кой е най-трудният момент в личния ви живот?

– Най-трудният ми момент в личния живот беше неяснотата какво се случи с първото ми дете.

– Зная, че темата за първото ви дете Теодор е много болезнена за вас, но ако имате сили и желание, разкажете и за него…

– За Теодор – първото ми дете, наистина ми е трудно да говоря, а и нямам желание. За мен това си остава една неясна история, пpи която истината никога няма да излезе наяве, ако не се случи чудо, ако детето ми е живо някъде по света и в един момент съдбата не реши да ни срещне.

Той си отиде от нас на шестия ден след раждането, но за това нямам доказателства, защото така и не получих смъртен акт. Винаги съм казвала, че това дете имаше моята трапчинка на бузата под окото, само дето при него беше на лявата буза. Това е знакът, който ще ми помогне да го разпозная дори и да е много променен. А и майчиното сърце винаги трепва при такава съдбовна среща. Вече не очаквам да се случи, нито правя опит да търся този мой син, но съм сигурна, че след като тибетските ми учители са ми забранили да ровя и търся съдбата си знае работата.

– Със съпруга ви Андрей ви наричат „желязна“ двойка. Кармична ли е любовта ви? Срещали ли сте се и в друг живот? И какви изпитания преодоляхте в този?

– Искрите между нас припламнаха на мига на нашата първа среща, а след това се разгоряха в буйния огън на чувствата. След като вече бяхме едно неразделно цяло и сякаш дишахме с един и същи бял дроб, а в гърдите ни туптеше едно общо голямо изпълнено с любов сърце решихме да се оженим. За съжаление скоро след това близки хора ни разделиха. Раздяла, за каквато не съм си и помисляла, че може да съществува – да живеем в един град с любимия човек, но сякаш между двама ни е издигната висока и плътна стена, която винаги ни принуждава да вървим в една посока, но невидими един за друг. И двамата изстрадахме разлъката, но тя ни направи по-силни. Това беше времето, в което един без друг сме осъзнавали, че не можем да живеем разделени.

– Явно не сте се забравили…

– Не се забравихме и по време на краткотрайните ни бракове. Всъщност те бяха първото и тежко изпитание в личен план. Всички други трудности са преодолими и ние двамата се справяме и ги забравяме, но си вадим нужната поука. Орисани сме да изживеем живота си заедно и да бъдем щастливи заради факта, че това е 16-ото ни общо прераждане и кармичната ни връзка е силна и неразрушима. Ето защо никога не се е налагало да правим усилия, за да съхраним брака си или да се борим за възвръщане на хармонията в отношенията ни. Както във всяко семейство и при нас понякога се разгарят спорове. Но те са свързани с общия ни професионален път, а не с личните ни отношения. В спора се раждат новите ни идеи, но винаги постигаме компромис. Още в първия миг на нашето запознанство знаех, че съм готова да изживея живота си с Андрей и с годините се убедих, че изборът ми е правилен. Едната от причините за нашия хармоничен брак е, че ние винаги имаме за какво да си приказваме. Е, естествено аз говоря повече.

– Каква майка е Алена?

– Алена винаги е била любяща и строга майка. Мартин в началото се сърдеше, че знам всичко и трудно може да ме заблуди с някоя лъжа изречена по детски, за да си спести упрека, че е закъснял с приятели или е играл след училище, вместо да се прибере веднага у дома. С годините свикна да споделя всичко, защото и най-голямата грешка може да бъде поправена, ако е споделена. Като цяло, като махнем странностите на неговия зодиакален знак Везни и колебанието му при взимане на важни решения, той е много добър син. Миналата година завърши история в Софийския университет и се дипломира с отличен, с което можем само да се гордеем. Беше приет в желаната магистратура, която учи в момента. Работи към нашата фирма (бизнесът ни е семеен) и много ни помага.

– Как приемате идеята да станете баба?

– Приемам я нормално и с очакване, но моментът сякаш не е близък. Това е част от развитието на живота. Надявам се най-напред да стана свекърва, а след това и баба, но… Винаги съм казвала, че децата се гледат от родителите, а не от бабите и дядовците, които могат само да помагат. Пък и ние с Андрей сме все още дейни хора и няма как да си останем у дома и да се отдадем на отглеждане и възпитание на внуци. Временатa са други, различни от тези в нашето детство. Затова не разбирам хората, които още на 45-50 години казват, че са стари. Младостта е състояние на духа и само от нас зависи да го съхраним.

– Какво беше детството ви?

– Имах прекрасно детство, въпреки че не ми беше лесно заради моите дарби, с които съм се родила. Родителите ми бяха прекрасни хора, както и баба и дядо по бащина линия, които живееха с нас. Имахме къща с двор и за разлика от другите ми връстници не съм посещавала детска градина. На 5 започнах да ходя на забавачка, където учехме английски. Всяка година ни водеха със сестра ми на море, а когато ме приеха в немската езикова гимназия, започнаха лагерите, екскурзиите из България и до бившето ГДР, от които моите родители никога, не са ме лишавали. Може би те ми помогнаха да страдам по-малко заради умението си да виждам хората в техните минали прераждания, докато се науча да овладявам дарбата си.

– Имате роднинска връзка с Владимир Димитров – Майстора…

– Моята майка и нейните две сестри са племенници на Владимир Димитров. Техният баща – моят дядо Димитър, е първи братовчед на Майстора. Когато е останал сирак, именно по-големият Владимир му е помогнал да се изучи и да стане самостоятелен. Не обичам да разказвам за това си родство. То и няма кой знае какво за разказване, защото смятам, че човек трябва да гради сам името и авторитета си, вместо да се осланя на близостта си или връзките с известни личности.

– Виждали ли сте Майстора?

– Срещала съм го eдин единствен път, когато бях почти на 4. С майка ми се разхождахме и спряхме пред паметника на Васил Левски. В един момент към нас се приближи висок мъж с дълга дреха и дълга брада. Той заговори майка ми: „Ти си Цеца, на Димитър, нали? Това твоето дете ли е? Кога е родено?“. Беше в началото на януари. Майка отговори, че съм родена в края на месеца. Високият мъж се зарадва, че и аз съм Водолей. Посегна да ме погали по главата, но ми бутна заешката шапка. Погали ме по русите коси, вързани на опашки, и бързо отново ми сложи шапката, притеснен, че ще настина. Когато се прибрахме у дома, аз казах на моя дядо по бащина линия: ,,Деде, срещнах дядо Боже'“. Така съм го възприела Майстора, така и го помня. Скоро след това той е починал. Нямам негови картини. Ако има качества, които съм взела от него, те са свързани по-скоро с богатата му душевност, с умението му да вижда красотата на природата и на хората, а и когато поискам, рисувам добре… само дето не ми остава време за това. Надявам се някога да имам време да направя истинското родословно дърво на Майстора, тръгнал от с. Фролош. Родословно дърво, в което ще липсват фалшивите му „роднини”, превърнали се в такива от интерес след неговата кончина през 1960 г. Тази „загадка” все още чака разкриване.

– Кое е най-екстремното нещо, което сте правили?

– Екстремното като начин на живот ми е дълбоко чуждо, макар че неведнъж, без да искам, съм попадала в такива ситуации. Най-екстремното ми изживяване беше, когато срещнах моята акула. Случи се в аквариума на Сингапур. Това е едно забележително творение на човека, сливащо изкуствения аквариум с океана. Водните обитатели са в своята естествена среда, а на нас остава само да крачим по прозрачните тунели и да се любуваме. Има едно място, където в аквариума, между океана и посетителя, преградата е мрежа и шлюз от прозрачна пластмаса, който се отваря като врата на трамвай. Там, ако искаш, имаш възможност да хвърлиш парчета сурова риба с надеждата, че някоя заблудила се акула или пък друг голям хищник ще ти направи удоволствието да го изяде пред теб. Та шлюзът се отваря, хвърляш парчето риба през мрежата и дърпаш ръката си бързо, защото той също тъй бързо се затваря. Не си мислете обаче, че това местенце е някакво сборище на гладни акули, вдигащи адреналина на смелчагата турист. Нищо подобно. Случвало се е дълги часове и сянка на акула да не се мерне.

– Пред вас обаче се е показала акула…

– В този ден аз имах късмет. Хем бях на шлюза, хем видях сянката на голямата риба. Мястото е така направено, че страничният наблюдател може да вижда и под, и над водната повърхност. А за този, който подава рибата, гледката е само отгоре. Взех суровото кърваво парче риба, въпреки че не ми беше приятно да го пипам с ръка. Шлюзът се отвори. Подадох си ръката навън, през мрежата. Загледах се в приближаващата сянка. Ама сянка…! Гледката беше невероятна дори и отгоре. Така ме омагьоса, че забравих бързо да пусна месото и да си дръпна ръката. В този момент шлюзът автоматично се затвори.

– Ръката ви при акулата ли остана?

– Ръката ми заедно с рибата остана прищипана малко под лакътя. Не усещах болка, а само притискане, което не беше фатално за костите ми, въпреки че на следващия ден мястото посиня. Чух, че около мен се разкрещяха на различни езици веднага да пусна месото. Казах напълно спокойно, че явно това е моята акула. След като е дошла, усеща, че я обичам, и няма да ми направи нищо лошо. Сигурно са ме помислили… знам ли за какво. Сянката се приближи с устрем, какъвто не бях виждала и във филмите. Излезе над водата с отворена паст и на няколко сантиметра от пръстите ми хлопна челюсти и дръпна рибата. Всичко стана за миг преди да са отворили аварийно шлюза. Междувременно наш близък приятел, с когото бяхме на тази разходка, припадна и си заслужи няколко шамара. Шефът на комплекса, долетял по тревога, също припадна. Системата е така направена, че шлюзът не може да се отвори веднага, след като е бил затворен. Bpeмето сякаш беше спряло. Отвориха шлюза, извадих си ръката, обърнах се и забелязах много хора с пребледнели лица, които ме гледаха ужасени. А ако знаете с какви щастливи очички миг преди това ме гледаше акулата. Сякаш ми казваше: „Ние можем да сме приятели!“

– Не ви ли беше cтpах?

– Не, защото интуитивно усещах, че акулата няма да ми навреди. Слава Богу, че когато започнаха да крещят бързо да пусна рибата, не съм се паникьосала, защото със сигурност от мен щеше да завибрира енергиен поток на ужас и нищо чудно акулата да бе решила, че и ръката ми е плячка. След това имах сериозен разговор с отговорниците на аквариума, които при всяко мое следващо (за тяхно щастие – не така често) посещение ме караха да обещая, че няма да храня не само акулите, а… всички големите риби! С облекчение въздишаха, когато виждаха, че отминавам шлюза, защото вече бях изживяла моята неповторима емоция. Друго такова изживяване е целувката по челото на мечока Антоний, който беше на 6 месеца и ни пуснаха в бърлогата му в Софийския зоопарк. Такова изживяване се случва един път, че и по-рядко. Никога не съм предполагала, че ще целуна мечето по челото, а то ще стои и ще си подаде само главичката.

– Знам, че сте „кармичен пътешественик“ и хората като вас са само четирима в света. Познавате ли останалите трима?

– Естествено, че ги познавам. Другите трима от моята четворка не се занимават с астрология, но са намерили професионално поприще, което им позволява да използват дарбата си, за да бъдат велики и неповторими. „Кармичен пътешественик” не е точен израз. Ние пътешестваме във времето и пространството на Земята и на много други обитаеми планети във Всемира. Животът, който за всички е отминала история, за нас е реалност, защото минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно. И не винаги писаната история съвпада с описаната действителност… Жалко, че българските историци ги е страх да използват моите възможности. От четиримата само аз заради работата си като кармичен астролог тълкувам кармата. Те не го правят.

– Надничате ли в собствената си съдба и в тази на близките си? Слушате ли съветите, които звездите ви дават? Какво знаете за миналите си прераждания?

– Надничам в собствената си съдба и в тази на близките си, когато ще предприемаме нещо важно, но никога от любопитство. Съветите на звездите са закон за мен защото ми помагат да променям съдбата си в правилната посока. А за погледа в бъдещето няма съмнение – осмелявам се да погледна както за себе си, така и за планетата Земя. За миналите си прераждания знам всичко. Мога да ги опиша ден по ден. Знам и какво имам да уча сега, в този живот, като следствие от предходни мои прераждания.

– Случвало ли ви се е някога да не се доверите на дарбата си?

– На моята дарба се доверявам на 100%. Тя никога не ме е подвеждала. Случвало се е преди години да се противопоставя на това, което ми е заложено в даден ден, и да реша да го пренебрегна. Естествено е, че резултатът от започнатото е бил провал.

– Всичко ли е съдба в живота на човек, или зависи и от неговите решения към даден момент?

– Всичко е съдба, но тя не е неизменна. Ако човек е запознат със заложеното му от звездите, става едноличен господар на съдбата си и може да я управлява, даже в ситуации с глобални промени като световни кризи и война. Един пример: За всичките 500 години на своето съществуване Инквизицията е унищожила повече от 10 милиона човека в Европа, но нито един от най-добрите астролози на континента. Въпреки че и те са били набелязани за жертви.

– Каква е прогнозата ви за България през 2012 година и за правителството на Бойко Борисов?

– Очаква ни това, което сме си направили и заслужили. Даром добро или зло няма да дойдат. 2012 година е подвластна на Меркурий и на вибрация 5. Меркурий е планетата, която без ни най-малко колебание можем да наречем мост на съзнанието между духовното и материалното битие. Меркурий е нашият водач и учител по пътя към единение с Вселенския разум. Но не даром, а едва когато осъзнаем духовното си начало. През 2012-а можем да очакваме умишлени палежи, саботажи, вандализъм, насилие, провокирани „нещастни” случаи и природни бедствия. А през следващата година и половина, до следващите парламентарни избори ще нараства уж спонтанното недоволство, но всъщност постоянно провокирано и организирано. Тъй че предизборната борба за вота през 2013-а вече започна, а хората да мислят какво ще заслужат с действията си. Въпреки благоприятното влияние на Меркурий ни очаква трудна година, изпълнена с предизвикани изпитания. И съм категорична, че премиерът Борисов е човекът с качества, който може да изведе държавата извън тресавището, в което предходни правителства и коалиции ни принудиха да затънем.

– Ще бъде ли успешен президент Росен Плевнелиев?

– Да, президентът на България Росен Плевнелиев ще се справи добре на поста си – от една страна заради качествата, които доказа и като министър, а от друга, защото е диалогичен с останалите политически партии. Моята астрологична прогноза му даде предимство далеч преди кандидатурата му да бъде официално обявена. Иска ми се съпругата му да застава до него поне когато протоколът го изисква, за да не излага България и президентската институция. Но ми се струва малко вероятно.

– Така ли, защо?

– Защото такива са астрологичните изчисления… Този разнобой в семейството на държавния глава даже и да е само между тях си, вреди и на ГЕРБ. С поведението си, вероятно без да иска, Плевнелиева играе ролята на троянския кон, който ще отнеме гласове на ГЕРБ през 2013 г. Загубилите цялата власт социалисти откриха, без да са търсили, може би една от най-силните карти в предизборната си битка – първата дама. Нейното поведение, без да е престъпно, а само несъобразено с поста на съпруга й, ще им осигури доскоро загубени гласове.

---

• алена, интервю, карма