Днес не дочаках Годо, надеждата остава

28 февр. 2025 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1171  Коментарите са изключени за Днес не дочаках Годо, надеждата остава

---

Имаме редовно правителство от 16 януари. Правителство на привидната стабилност, което обаче декларира желание да управлява четири години. Дай Боже, но планетите и звездните аспекти са на друго мнение. Да оставим правителството да мечтае и да работи за бюджета, че дълговете, които харвардските мошеници, особено финансовият им министър, натрупаха връз държавата, и следващите поколения ще ги плащат. За друго ми е думата.

Тръпнах, надявах се, само няколко часа остават до влизането на списанието в печат, чаках поне кратко съобщение, намек за желание настоящото правителство, партиите от мнозинството да продумат, че идва краят на гласуването с машини. Не дочаках!

Очевидно темата не е важна, еврото ни е болката. Бързат да изкарат наяве нечии скрити милиони. Сякаш тези, дето ги крият, ще чакат да ги хванат, че глоби да плащат, а няма да са ги обменили или инвестирали до приемането на еврото.

Не искам да споря, загубено време е, а и няма да бъда чута, но според мен не бива да се отказваме от лева, а едновременно трябва да го ползваме заедно с еврото, като в Унгария.

Явно изборните машини са изгодни на всички, иначе първо за тях щяха да внесат законопроект. Дори и на ГЕРБ носят полза. Помним, че под натиска на Борисов и те подкрепиха, вероятно с отвращение, но заради нечия зависимост, този начин на гласуване.

Горда съм, че не принадлежа към нито една политическа партия у нас, а през последните години дори не симпатизирам на никоя. Предателствата са ми чужди, лоялна съм до глупост, но мен ме предадоха множество хора, на които съм помагала. Плашат се горките от ясното ми необратимо поведение, когато си изградя крайно мнение. Разбирам, но презирам хората палачинки, каквито са множеството български политици, до най-високите нива.

Сякаш са ми накъсани мислите, вероятно заради разочарованието, че никой не подема темата за преустановяване на машинното гласуване у нас.

Витаят в България емоционални пристрастия, някои с примес на личен интерес, които не бяха толкова натрапчиви до средата на миналата година. В правата вяра бяха байдънистите, че в него беше ножът и сиренето, а подсказаното му лично застъпничество за харвардските измамници същите развяваха като индулгенция за политическа претенция, само и само да се докопат до властта, е, малко и с помощта на изборните машини. Здравомислещите хора бяха клеймени като тръмписти, не беше здравословно да декларираш явното си предпочитание към Доналд Тръмп, по-черен от Дявола те изкарваха, на смърт заричаха, да не говорим за путинистите, възприемаха ги за морално прокажени. Не бива да забравяме българите украинофили, толкова правоверни в защитата на „братския народ“, че чак фанатици. И те със смърт заплашваха несъгласните с пристрастията им. Де да бяха и такива родолюбци!

Най-важни и най-гласовити, гнилата, но неразрушима основа на съвременната ни демократично материална общност в последните десетилетия са соросоидите и тяхната секта, наместила се удобно на всички нива на властта, включително и в четвъртата.

Отскоро не бива да подминаваме и Макрон, същи втори Наполеон, който иска да властва поне над Европа, ако не е възможно да владее планетата. Мечти, притаени мечти.

А ние сме къде в съвремието? Политиците ни най обичат да са като тръстиката – накъдето духне глобалният политически вятър, натам се кланят. Понякога и без полъх на повей, че да не сбъркат нещо и да им се наруши личният интерес, докато се жертват за благото на България.

Да страдаме ли, че си нямаме лидер като Орбан, който да се наложи в европейското и световното пространство?

Уви, нямаме държавник като Орбан, но имаме вече известните в цял свят харвардски измамници, единият с душевно раздвоение, другият, бившият финансов министър, за когото така и не стана обществено известно има ли диплома за висше образование. Както е тръгнало, и в Британската енциклопедия ще влязат като нарицателно за некадърност. Тези двамата, както отдавна съм написала, създали партия еднодневка, ще бъдат запомнени освен с интелектуалния си недоимък и със силно изразената си омразата към България, която не успяват да прикрият зад лицемерните си слова и съсипващи я дела.

Вярно, държавници нямаме, но кой като нас има политик палячо, дето все е канен на най-високи форуми, ама в собствените му фантазии. Да ви издам под сурдинка, че в другите държави са взели лидерите на ПП на подбив, въпреки че те или не го осъзнават, или не ги интересува – по-добре в устата на хората, отколкото в краката. Е да, това е нашенска поговорка, но в случая се отнася за политици с претенции за власт, каквато им осигури злополучният за България президент Радев, с когото направили „ала-бала“, както разбрахме от разсекретените откровения на Кирчо. Вярно е, че и президентът се отрече от тях, но не съм чула да се е извинил на народа за своето вредно за държавата бабуване. Не бива да му се ядосвам, толкова може, Господ не на всеки е дал ум и интелект за държавник.

С благословията на Сорос и добронамереното пристрастие на изборните машини ПП-ДБ управляваха и съсипаха държавата, но техният меценат, осъзнал мераците им, вече няма да ги пази, защото той тъпаци, противоречащи на неговите идеи, не търпи. Представете си, Сорос се е вживял в ролята на господар на планетата Земя, а те искат да го изместят и да седнат на неговия стол или на този на сина му, който ни диша в лицата и ни трови с дъха си през една граница само. Забравете за разбирателство между България и насилствено откъснатата от нейното тяло Македония, докато там господар е Александър Сорос.

И все пак има шанс да тръгнем към светли бъднини, ако управляващата коалиция забрани машинното гласуване.

Резултатите ще са други, а ПП ще отиде в историята, все пак са партия еднодневка. Трудно обаче ще се случи без подкрепата на ГЕРБ.

За съжаление лидерът на ГЕРБ се раздвои, двата близнака в него теглят в различни посоки и вече има малко общо с човека, управлявал три мандата като премиер. Подмениха му душата, а може би сам избра да го стори. За удобство. Все пак заслугите от миналото не могат да му се отрекат. Той беше факторът да сме част от европейското семейство, а не само балканска държава.

Друг е въпросът доколко го заслужаваме, защото ако следите новините, сте се убедили, че наши сънародници зад граница работят с измами за своето благо, но срещу България. И докога така? Ще ви отговоря – докато не случим на правителство, водено от държавник, което не се повлиява по време на управлението си от хора без политически опит, без интелектуален багаж, който да отваря сърцата на българите за Родината, когато започнем да възпитаваме на дело, а не само на думи, децата си в Родолюбие, а не в ненавист към тяхната Родина и към мечти да заминат в чужбина, защото България е зла мащеха. Когато съумеем да си върнем спомена за историческото величие на предците ни и най-важното – да напишем нашата национална доктрина. Кои сме, защо сме тук, накъде вървим. Къде всъщност е България, най-старата национална държава в Европа.

Правителството, народните представители, за изборните машини ви подсещам. Да ги изхвърлим. Те са само за измамниците, стремящи се да получат незаслужена власт. И този филм го гледахме и скъпо си платихме, че и години още ще плащаме държавните дългове. Г-н Борисов правилно е усетил накъде духа световният политически вятър. Покажете разум и воля, променете правилата, изхвърлете мадуровките, с радост ще преглътнем хвърлените на вятъра милиони за тяхната покупка.

---