Понуда или погача

25 май 2016 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 25328  Коментарите са изключени за Понуда или погача

---

Модерната понуда – творба на простотията

Реших да направя понуда на бебето ми, която се прави до 40-ия ден, което било първото му представяне пред света. Разпитах майки с малки деца. Разбрах, че се прави сладка питка от жена с живи родители. Канят се жени, които не бива да са в цикъл, за да няма кожни проблеми бебето. Сервират се само сладки неща, за да е сладък животът на бебето. Питката се разчупва над главата на майката и бебето, за да е сладък животът на двамата и първото парче се оставя в бяла кърпа, която се завързва да престои 40 дни, след което се прави на трохички, за да бъде изядена от птичета. Гостенките оставят монети в друга бяла кърпа, за да си купи сън бебето и му пожелават нещо, като кърпата се завързва на възел, не много стегнат и не много отпуснат, за да не е скъперник или да не харчи много. Вързопът се оставя нависоко в къщата, за да са високи целите на бебето. Поканих колежки, приятелки и сестра ми. Омесих питка по рецепта от интернет, но не ми се получи. При печенето се разчупи. Сестра ми също омеси малка питка и нейната стана много хубава. Какво да направя с парченцето питка и с монетките? Какво да направя с пъпчето на бебето?

Алена: Ритуалът не се нарича понуда, а се кани на погача. Понудата е нещо по-различно и предхожда погачата. Понуда е гощавка на близки хора, роднини непосредствено след раждането на дете. Понуда е посещение при родилка с храна, която тя обича. Понудата не е ритуал, какъвто е погачата на 40-ия ден, и не мога да си обясня защо едното се отъждествява с другото.

На 40-ия ден от раждането се меси погача и се канят само жени, за да кажат добра дума на бебето. Грешка е да се възприемат тези жени като орисници, защото въпреки привидно доброто си желание да са му полезни, може да изпитват негативизъм или завист било към родителите, било към самото бебе и орисията да е неблагоприятна. Затова е най-добре да се канят само близки и добронамерени хора, без да наричат каквото и да било.

Орисници

Ако орисниците искат да са полезни на детето, трябва всяка да прошепне над очичките му своята орисия, която ще е тайна за останалите. Ето тук също може да бъде създаден проблем, защото не се знае дали орисията е добра, тъй че според мен е по-добре да се избягва.

Описаният от теб ритуал ми се стори много завършен и детайлизиран. Очевидно се е превърнал в някаква съвременна традиция, която обаче на мен ми беше неизвестна, докато не се порових в интернет. С изненада установих, че този ритуал се е появил преди около петнадесетина години и вече е станал едва ли не задължителен. Много ми е интересно дали някоя от всичките майки, които са го правили за своето бебе, си е задала въпроса защо този впечатляващ ритуал не съществува в народните традиции на нашите предци, които без съмнение са много по-сведущи от днешните хора за правилата на незримия свят. Явно този сложен мисловен процес убягва на съвременните майки, след като твоето писмо е първото с въпрос за смисъла на ритуала от толкова години.

Ще опиша детайлите в този странен, смехотворен, но вреден за бебето ритуал, за да внеса още малко яснота защо не бива да се прави по този начин.

Преди 20 години разказах за първи път, че жените не бива да са с месечен цикъл, когато отиват на погача, което е задължително изискване, защото ако са и докосват бебето, може да станат причина за здравословни проблеми, алергии и кожни обриви в резултат на попитото от малкото човече тяхно биологично излъчване.

Е, очевидно това полезно знание се е превърнало в народен фолклор. В същото време стародавната народна традиция е доукрасена с не малко ритуални елементи, които, ако бяха само някаква форма на суеверие, щях да си затворя очите, но те всъщност са и вредни.

Погача

Погачата се прави не до 40-ия, а точно на 40-ия ден – това е обичайно срещана грешка.

Разчупването на питката

Няма причина питката да се разчупва над главите на майката и детето, а и не е вярно, че това е първото му представяне пред света, защото то се представя пред него с излизането от родилния дом. Тогава е първата му светска поява. Чупенето на питка над главите на майката и детето може да затвори частично или изцяло седма чакра и да спре потока на чиста космическа енергия, чрез която поддържаме живота и тялото си. Бебето не е изключено от този естествен вселенски обмен на енергия, който е незрим за нас, но ако липсва, се разболяваме.

Коя е правилната питка

Не е трябвало ти да направиш питката, а е било правилно това да е сестра ти или някоя от гостенките. Затова твоята се е разчупила при печенето. Дала ти е Съдбовен знак, който не си разчела.

Погача за помен

Ако парчето питка стои 40 дни след 40-ия ден на бебето, това означава, че на току-що родения човек се прави помен като на починал.

Трохи на птичките

Даването на трохите от парчето на птичките, за да има детето или да дава след време храна на бедните, е своего рода орисване на това дете, когато стане зрял човек, да изживява периоди, в които няма да има храна. Този странен ритуал залага в неговото бъдеще липса на средства и бедност, вместо да е обратното.

Монети за сън, възел за щедрост

Суеверие, граничещо с идиотизъм, е идеята, че бебето може да си купи сън с монетите. Също така не е възможно нито монетите, нито рехавостта на възела да определят дали човекът ще е скъперник или ще е щедър към нуждаещите се. Тези характеристики са заложени в неговия хороскоп в мига на раждането и по никакъв начин не се влияят от каквито и да било възли и вързопи.

Съветвам те да пуснеш монетите в касичка прасенце. Нека си отлежават там.

Парчето от питката, което вече е изсъхнало, можеш да направиш на сухар и да го запазиш, докато бебето стане на възраст, за да му го направиш на попара. Това е в случай, че се страхуваш да го изхвърлиш. Ако аз трябваше да избирам, нямаше да се поколебая да го изхвърля на боклука, защото няма как да се върне наопаки всичко, което е направено като ритуал с питката.

Пъпчето се изхвърля в течаща вода, река, море.

Четене в черква

Четенето в черква за здраве на детето и представянето му пред Създателя не вреди, но и не носи никакъв смисъл. Ритуалът за общението с Божественото начало е кръщаването на детето.

Денят на раждането се брои, когато определяме деня за погачата, в случай че детето е родено от 0.00 часа до към 22.00 часа. Ако е родено след 22.00 часа, денят за погачата се брои от следващия ден.

Ритуали от суеверие

Здравей, скъпа Алена! Надявам се да прочетеш писмото ми и да получа бърз отговор, преди да съм допуснала грешки и да навредя на бебето си по повод погачата за неговия 40-и ден. Навсякъде в интернет са подробно и детайлно описани безсмислените ритуали, наречени от теб „вредна мода“, и няма от къде да се получи информация за това какво точно е редно да се прави. Родих и 40-ият ден от раждането е след броени дни. Още бях в родилното, когато свекърва ми започна да планира въпросния ритуал понуда и да мисли колко и кои хора да покани, за да показва бебето. Всичко това беше доста неадекватно, прибързано и малко обидно за мен. Беше решила да бъде в неделята преди 40-ия ден, да покани цялата рода, да направи всичките измислици от интернет и цялото събитие да се състои в нейната къща. Много държеше да е в неделя, защото иначе се пада през седмицата, хората били на работа и нямало да могат да дойдат всички, които си е наумила. Бях чела твои статии в списанието още преди да забременея и ми се беше набило в ума, че ритуалът се прави точно на 40-ия ден и че питката не се разчупва над главите на майката и бебето. Казах й тези неща, а тя стана агресивна. Нападна ме, че аз нищо не съм разбирала, че тя затова била по-възрастна, за да знае повече за традициите и ритуалите и какво изобщо аз знам за тези неща. Стана грозна сцена, но накрая извоювах погачата да се направи точно на 40-ия ден.

Алена: Писмото ти ме изненада с искането да получиш бърз отговор. След като си писала на „Питай Алена“, трябва да си наясно, че тези писма идват до мен и ги чета след деня на затваряне на формата в сайта на списанието, като те получават отговор единствено на страниците на списанието. Не приемам, че това е единственият начин за връзка с мен. Ако беше задала въпроса си с писмо по обичайната поща, изпратено веднага след раждането, щеше отдавна да си получила от мен отговор, а не да чакаш последния момент и да пускаш електронното си писмо броени дни преди да правите погачата.

По темата съм писала достатъчно. След като си прочела съветите ми, е трябвало просто да ги спазиш. Не мисля, че е невъзможно да наложиш своето мнение над околните, над желанията на свекърва и майка, защото това си е твоето дете и ти поемаш отговорност за живота му до неговото пълнолетие, тъй като то живее в твоите полеви структури и в тези на баща си. Бабите ли ще поемат отговорност заради появили се несгоди с детето, докато расте, заради онова, което са правили уж съобразено с традицията? Не се надявай да поемат вина, дай Боже и да не им се наложи.

Разбирам, че ритуалът понуда набира все по-голяма скорост и с непоколебимо дръзновение суеверието и човешката простотия творят нови български традиции. Коя съм аз, че да твърдя колко са вредни? Правят си хората понудата, а на бебето нищо му няма. На майката – също. Къде е тогава вредата? Когато след година, две, десет се появи сякаш от нищото проблем, късата памет на творците на „народни“ традиции услужливо ще е заличила от съзнанието им какво са творили на 40-ия ден на бебето. Естествено ще си намерят друг виновен – някой зъл им прави магии. Няма излизане от капана на нашата народопсихология, в която често невежеството и суеверието се нарича народна традиция.

Задала си ми два въпроса, обогатили за зло и направили още по-вредна модата с понудата.

Отракват ли орехи в сито?

Как ще коментираш и ритуала със ситото и орехите, които се слагат в него, за да бъде детето отракано? Или пък другия ритуал със счупването на орехи, за да бъде детето здраво и кораво.

Има ли разумен и мислещ човек на цялата планета, който би могъл да направи заключението, че бебето ще се превърне в отракан човек, ако се слагат орехи в сито и то се тръска, за да тракат. Със сигурност има, при това много, в България. Смях се със сълзи на това, което се прави като ритуал за отракване. Ами ако в хороскопа на това бебе не му е заложено да бъде отракан мъж или жена? Може ли удрящи се един в друг орехи в сито да имат по-голяма сила от заложеното в хороскопа съгласно часа на раждане. Сигурно може, ако имаш мисловната антилогична разсъдливост на българина, спазващ „народни“ традиции.

Счупване за здравина

Във втория ритуал също наблюдаваме недостиг на разсъдък, да си го наречем, откровена глупост, защото този, който е измислил ритуала, очевидно не е осъзнал, че счупването не е белег за здравина. Счупването на целия орех не само че не прави детето здраво, такава взаимовръзка не съществува в зримия и в незримия свят, а има силата да го разболее заради силната мисъл-форма на възрастните хора, която попива в бебето при счупването на черупката. Да не забравяме, че орисването е мисъл-форма, концентрирана и насочена към някого.

Ако орехът е изгнил, мухлясъл и спаружен, как ще се почувствате вие, близките? След като за вас чупенето е орисващо, то очевидно спаружената или загнила ядка е предупреждение за сериозни болести на мозъка и главата. Кой ще поеме отговорността за такава зла орисия, която вероятно не е заложена на бебето по хороскоп, но може да му бъде насадена като силна мисъл-форма?

Отново повтарям, че тези ритуали са вредни, плашещи и създаващи негативна мисъл-форма, която попива в бебето и е допълнително засилена от притеснението на майката, че може да навреди на детето си.

Хора, не си играйте със сили и енергия, които не разбирате и са ви неподвластни. Проявете поне капка разум и не измисляйте традиции, които разболяват и дори унищожават.

---

• погача, понуда