Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 25 октомври 2025, 00:00
История, име и структура на Таро
Карти Таро
В тази статия ще се запознаете с историята на Карти Таро, проследена, написана и синтезирана за всички нас, от световно известния и най-добър специалист и тълкувател на Таро, Хайо Банцхаф.
Кой е Хайо Банцхаф?
Хайо Банцхаф (15.5.1949 – 11.2.2009) е роден в Гютерслох – Германия. След като завършва средното си образование и езикова квалификация във франция, следва философия в университета в Мюнстер. В последствие учи банково дело в Мюнхен и работи в тази област 12 години. От 1985 година е на свободна практика. След 1992 година издава книжната поредица „Кайлаш“ в Мюнхенското издателство „Хугендубъл“.
Редовно провежда семинари по Таро, публикува статии в известни издания и от години изнася доклади в областта на астрологията и Тарото.
Книгите му са издадени в милионен тираж не само на немски, а и на английски, френски, датски, чешки, фински, гръцки, турски, унгарски, полски, румънски, португалски, италиански, испански, японски… вече и на български. Сред най-известните заглавия, издадени на българският пазар са „Самоучител по Таро“, „Наръчник по таро“, както и „Таро на Кроули“, като към книгите са включени и колоди карти.
–
А сега, предлагаме на вашето внимание, кратък откъс за историята на Карти Таро, от книгата на Хайо Банцхаф, „Самоучител по Таро“.
История
Кога и как са се появили картите Таро е неизвестно. В ХVIII век те сякаш са били открити отново от Антоан Курт де Гебелин (1725-1784), описващ в своя труд “Първичният свят” (1775-1784) картите Таро като “единствената книга, запазила се за нас от изчезналите съкровища на египетската библиотека”. Това предположение е било подхванато с улеснение и се е повтаряло по-късно по различни начини. Чрез него добре се съчетава представата за народа Израилев като посредник между древния Египет и съвременната цивилизация. Обикновено това предположение доказват с твърдението, че на 22 Старши Аркана съответстват 22-те букви от еврейската азбука, имащи сходно кабалистично значение. Особено активно е защитавал тази теория френският окултист Алфонс-Луи Констан (1810-1875) по-известен под псевдонима Елифас Леви (Захед), който твърди в своята книга “Догма и ритуал на висшата магия” (1856 г.), че Таро е била книга, за автор на която евреите са приемали Енох, египтяните – Хермес Трисмегист, а гърците – митичният основател на няколко града – Кадмос. Други, напротив, предполагат, че картите Таро са дошли до нас от Индия тъй като много техни символи и детайли принадлежат на индийските божества. Роджер Тили в книгата си “Играем на карти” (Playing Cards, 1973) прави интересен паралел със символите на четирите групи Малки Аркани (жезли, чаши, мечове и кръгчета – монети), представляващи сами по себе си атрибути на индийското върховно божество Ардханари, чиято лява страна е бог Шива, а дясна – небесната Шакти.
Така или иначе, всички следи на картите се губят през ХIII век. Наистина, през 1240 г. на църковния събор в Уорчестър се говори за игра “на цар и царица”, но в никакъв случай не може достоверно да се твърди, че са имали предвид точно игра на карти. За тях става дума за първи път през 1299 г. в “Трактат за семейство Пипозо и Сандро” (“Trattato del governo della familia di Pipozzo di Sandro”), където картите фигурират под своето старинно название Наиби (Naibi). В ХIV век ние намираме цяла група документи, забраняващи игрите на карти, например: Декретът на френския крал Карл V от 1369 година. В колекцията на Британския музей се пази манускрипт на латински, написан от брат Йоан, монах от швейцарския град Брефелд, където се казва: “В годината на Рождество Христово 1377 у нас се появи някаква игра, наречена карти. В тази игра на рисунки се показани всичките нрави на днешния свят. Кой къде и кога я е измислил на мен обаче ми е неизвестно”. И по-нататък той описва колода от 52 карти, разделени на четири цвята.
Съществува напълно достоверна теория, признаваща на древните единствено 22 карти на Старшите Аркани, а 56 карти на Малките Аркани се отнася към Средновековието. При това четирите групи на Малките Аркани се приемат за съответстващи на четирите социални прослойки през Средновековието. Мечовете – това са рицарите, чашата – духовенството, монетите – търговците, а жезлите (тоягите) – селяните.
Що се отнася до историята за произхода на картите, съществуват най-различни теории. Едните приемат, че картите Таро са се появили в Египет, а в Европа са ги донесли кръстоносците, други свързват появата на картите с циганите, които, както е известно, произхождат от Индия. Наистина нито едната, нито другата теория не се припокриват с по-горе документално потвърдените дати. Времената на кръстоносните походи отстоят по време твърде далече от тях, а Орденът на тамплиерите, занимаващ се с подобен род духовни търсения, е бил унищожен от Филип IV на 13 октомври 1307 година. А и циганите са дошли в Европа едва около 1400 година, така че тях можем да ги приемем в най-добрия случай като разпространители, но в никакъв случай не и като изобретатели. Впрочем, за нас е без значение дали картите са се появили “едва преди 500 години” или много по-рано? Главното е, и в това няма никакви съмнения, че техните символи и образи, запечатани преди всичко в Старшите Аркани, точно съответстват на архетипа на нашата съвременна цивилизация, макар че тези архетипове в по-голямата си част са известни още от най-древни времена.
Име
Отначало картите са се наричали “Наиби (Naibi). В различните варианти се срещат като “Наибис” и “Найпес” – това название на картите е дошло, както се говори от Кастилия, а произходът му е от санскритската дума “Набаб”. Така са се наричали царските съветници, управители на провинции и други знатни хора. Съвременното название Таро (Tarot) се отнася от едни към италианския израз Tarocchino, Tarocco или Tarocchi, което означава “козове”, а от други, се свързва с името на река Таро, приток на река По в Италия.
Трети пък са склонни да видят във вариациите при разместването на тези четири букви доказателство за техния най-древен и поради това особено окултен произход. Така, американският окултист Пол Фостер Кейс (1884-1954) построил от тази тетраграма следната фраза: “Rota Taro Orat Tora Ator”, което в превод от латински означава: “Колелото на Таро провъзгласява закона на Атор” *. И, разбира се, наистина е удивително това, че от думата “Таро” с неголямо разместване на буквите се получава думата “Тора”, което означава Моисеевото петокнижие, юдейския Закон.
Структура на колодата
В далечното минало количеството на картите в колодата е било различно. Така например: във Франция са играeли с четиридесет и един “коза” и 56 “обикновени” карти. В Болоня картите са били общо 62. А прекрасната колода на Андреа Мантена от Мантуа е включвала 50 карти. Имало е и по-големи колоди, състоящи се от 12 части, с 12 карти във всяка част както и по-малки колоди, където групите са били само осем. Едва около 1600 година италианецът Гарзони съставя описание на колода, чиято структура напълно съответства на съвременната. В нея е имало 22 Старши Аркана и 56 Малки. Точно тази колода по-късно са започнали да я наричат “Венецианска” или “Марсилска”.
Старшите или Големи Аркани се състоят от 22 карти (от 0 = Глупакът до XXI = Светът), сюжетите, на които изглеждат удивително познати тъй като напомнят едни или други митове, приказки и други образи. Останалите 56 карти на Младшите или Малки Аркани се подразделят на 4 групи, както и в обикновените карти за игра, но наименованията им са други. Различно е тяхното съпоставяне една с друга, най-често ето как: жезли = спатии; мечове = пики; чаши = купи; пентакли (монети) = кари.
Всяка част се състои от 14 карти – десет числови (от единица – асо до десетка) и четири фигурни: крал, дама (кралица), рицар и паж.
На границата между ХIХ и ХХ век картите Таро са преживели не само взрив на интереса към себе си, но и са обогатили своето съдържание. За това е помогнал Артър Едуард Уейт (1857-1941), американец, израснал в Англия, сдобил се с немалко успехи в изучаването на окултизма. Той е бил член, а по-късно и един от ръководителите на “Херметичният Орден на Златната Зора” – един влиятелен окултен орден, основан през 1888 година от Самуел Мак-Грегор Медърс, д-р Уин Уесткът и д‑р Уилям Удман. От другите членове на ордена можем да посочим поета Уилям Йейтс и знаменития маг Алистер Кроули. Уейт е духовният баща на новата колода Таро, рисунките на която са от художничката Памела Коулман Смит, също член на ордена. Нейните инициали, буквите “РСS”, могат да бъдат забелязани на всяка от картите в колодата. И ако във всичките предишни колоди, сюжетни рисунки са имали само Старшите Аркани, фигурните карти и понякога асата, то в колодата на Уейт с такива рисунки са обогатени и отаналите 36 карти, което твърде много стимулира работата на интуицията. Благодарение на това колодата на Уейт е станала (и все още си остава) най-популярната колода в света. На нея се основава и описанието на картите, показано в тази книга.
–
Бел. ред.:
* Атор или Атир означава „Майка на нощта“ или „Домът на Хор“ и олицетворява изначалния Хаос в Египетската космогония.