Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 23 октомври 2025, 00:00
Златото на българските победи
Златното съкровище е открито на 3 юли 1799 г. край банатското село Над Сент Миклош, тогава в границите на Австро-Унгарската империя, днес в Румъния, от братята Христо и Кирил Накови, преселници от Северна България.
При обработване на градината си на дълбочина 50-60 см се натъкват на златен предмет. Разравят около него и намират общо 23 съда, изработени от злато (18-22 карата с изключение на ритона, който е 12 карата) с общо тегло 9.926 кг.
Двамата братя подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са възнаградени богато и получават благородническа титла на името на града – Надсентмиклош.
Съкровището е изложено във Виенския музей за история на изкуството.
За първи път пълният комплект оригинални съдове от съкровището е изложен в България в Националния археологически музей от 6 април до 30 юни 2017 г.
Съкровището се състои от разностилни съдове с различна форма и предназначение, датирани в периода VІІ-ІХ век, като християнският кръст върху един от съдовете е датиран от 693 г., само 14 години след създаването на Аспарухова България отсам Дунава. Съкровището се свързва с имената на боилите Глад и внука му Охтум, управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.
Алена: Ще ви разкажа за една традиция в Първото и Второто българско царство, чийто родоначалник е хан Аспарух. Началото е положено след основаването на България, отсам Дунава на 27 октомври 679 г. и първите големи победни битки.
Традицията е следната: всеки владетел на държавата да ознаменува победите по време на бран не с надписи върху каменни колони или пергаменти, а с изковаването на златни съдове. Всеки владетел е длъжен да увеличи златните съдове символизиращи българските победи с между три и девет златни съда. Допълнително всяка победа е могла да бъде увековечена чрез златен съд, дарен не само от владетеля, но и от най-приближените му, взели участие в битката или войната. Намереното златно съкровище в северозападния край на българската държава през VІІІ век съдържа съдове от времето на хан Аспарух, хан Тервел, хан Крум.
Тридесет и осем са златните съдове оставени от хан Аспарух на наследника му хан Тервел.
Хан Тервел увеличава златото на победите на България до сто съда.
Съкровището се увеличава във вековете напред с всяка спечелена война на български владетели, вече царе, а общият брой на златните съдове е двеста и осемдесет.
Разностилието е характерно, но и логично, защото съдовете са трупани повече от три века и техният вид често е отразявал стила на подобни съдове в държавата, загубила битката или войната.
Намерените съдове, малка част от златото на победите на България, в Надсентмиклошкото съкровище са двадесет и три, а дори и аз не бих могла да кажа дали Пазителите ще ни разрешат да намерим останалите златни съдове до двеста и осемдесет или това, което е оцеляло от тях скрито в недрата на земята.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki