Орденът на тамплиерите – Част 3

20 юли 2016 Светлана Тилкова - Алена Любопитно 4092  Коментарите са изключени за Орденът на тамплиерите – Част 3

---

Живот след края

След разгрома на Ордена на тамплиерите в периода януари 1306 г. до януари 1312 г. формалното му разпускане от папа Климент V под натиска на Филип IV Хубави на 22 март 1312 г. и изгарянето на клада на последния Велик магистър на Ордена на 18 март 1314 г. останалите живи негови представители намериха радушен прием в Шотландия и Португалия. В тези две държави оцелелите тамплиери поставиха началото на съвременното масонство в потвърждение на заложеното от звездите, че…

изгорели хора ще се възродят като птица феникс през бъдните векове

Звездите орисват Ордена да изживява смърт и погром, докато неговите членове не осъзнаят, че и най-голямото материално богатство без духовност е обречено на загиване.

Жертвите на кръстоносците – в Европа и Азия – все още търсят възмездие. Не е изключено част от тях да са били тамплиери в следващо свое прераждане през близо 200-те години на съществуването на Ордена до неговото закриване. Не е изключено част от тях да са били и предателите, помогнали на кралската власт за разбиването на Ордена. Не е изключено сред тях да има и членове на Ордена, които чрез приемането и изпълнението на сатанистки ритуали да са търсили подсъзнателен начин за кармична мъст.

Възможно е да има такива и сред съвременните тамплиери, готови подсъзнателно да започнат да мъстят в мига, в който някакво събитие, дума или стечение на обстоятелствата отключи тяхната кармична памет.

Преди деветстотин години деветима тамплиери получиха шанса да бъдат носители на Светлината, но техни последователи избраха да служат на Господаря на Материалния свят. Днес възроденият Орден на тамплиерите получава нов шанс, но само ако успее да намери баланса между Дух и Материя.

Изчезналата флота на тамплиерите

В тъмата на първия час след полунощ на 15 октомври 1307 година от тайния пристан на тамплиерите, далеч от големите и постоянно наблюдавани от съгледвачите на Филип IV пристанища, няколко лодки се отделиха от брега. Греб­ците натиснаха веслата и в пълно мълчание се стопиха в тъмнината на нощта. Далеч от брега ги очакваха със спуснати платна и рядко проблясващи сигнални фенери три кораба на Ордена на храма. След няколко курса до брега всички 120 братя бяха на корабите. Облаците, скрили Луната, също помагаха на бегълците. Днес, в третия ден на пълнолунието, избягалите и укрили се от арестите и гоненията тамплиери отплаваха към своя нов живот. Отдавна се знаеше, че този миг ще дойде и те бяха подготвени. Както винаги звездобройците на Ордена бяха точни в изчисленията си.

Мракът погълна корабите на бегълците. Заглъхна и плясъкът на вълните, разсичани от плаващите в група кораби. Кормчиите насочиха платноходите към следващата среща. Група от 9 кораба очакваше всичките братя от Ордена навътре в морето.

Корабите се носеха леко под вдигнатите платна. Освен екипажа, бегълците, храна и вода друг товар на корабите нямаше. Съкровищата на Ордена отдавна бяха скрити на безопасни места. Точно както ги бяха посъветвали звездобройците.

Началото на края

Годината е 1261-а. Десет години след избирането на Тома Беро за Велик майстор на тамплиерите братството на бедните рицари достигна върха на своята мощ, влияние и материално богатство. Всички спорове за владенията на тамплиерите в Европа и Светите земи са разрешени. Собствеността на Ордена в Йерусалимското кралство, Антиохия, графство Триполи и Кипър е безспорна. Слънцето е обляло в живителна Светлина Ордена и сякаш му обещава още величие и власт. Спокойствието обаче е измамно. След зенита настъпва залезът, който ще превърне мощта в безсилие, богатството в бедност, а белия плащ с червения осмоъгълен кръст и орисаните да го носят – в мразени и убивани бегълци.

Залезът на Ордена продължи 46 години до онзи 13 октомври 1307 година в 3.00 ч. през нощта, когато въпреки пълнолунието, настъпило точно преди 24 часа на 12 октомври 1307 година в 3.03 ч., Мракът от плъзналите черни облаци погълна завинаги Ордена на храма такъв, какъвто го познаваме.

Залезът на кръстоносците

Времето на присъствието на кръстоносците по Светите земи изтича.

През 1260 година мамелюците превзеха Кайро.

През 1263 г. Акра – резиденцията на хоспиталиерите, в която има и тамплиерска кула, беше нападната от мамелюците, но яростната съпротива на рицарите от двата ордена ги принуди да се откажат. Постепенно почти всички крепости на кръстоносците бяха превзети от мюсюлманите.

Гийом дьо Божо

През 1273 г. за Велик магистър на Ордена беше избран брат Гийом дьо Божо. Той успя да преподпише за още десет години мирния договор с мамелюците, но въп­реки него султанът на Египет Каалун извести, че ще нападне Триполи. Благодарение на уважението, което питаеха към Дьо Божо в двора на султана, той беше известен за предстоящото нападение и веднага предупреди сеньорите в Триполи. Никой не му повярва.

На 26 април 1289 година Триполи падна в ръцете на мюсюлманите. Графство Триполи беше унищожено.

Кръстоносците губят своите владения, но тамплиерите не биха допуснали да изгубят своите богатства.

Звездобройците съветват

Звездобройците на тамплиерите вече са начертали своите звездни карти. Съветът им е съкровищата на Ордена да бъдат изнесени възможно най-бързо от Светите земи.

Богатствата се събират в Акра, където е и най-сигурната тамплиерска кула, и още през 1289 година се натовариха на кораби на Ордена, които отплаваха за Кипър, собственост на рицарите на храма.

Усещане за несигурност

Владенията на кръстоносците и тамплиерите все повече намаляваха. Маршалът на Ордена на храма започна да усеща несигурност, без да знае откъде идва.

Едната причина за усещането за нестабилност е грешният избор на част от войните рицари тамплиери да се върнат в земите на Азия, за да защитават тамплиерските владения в Светите места, за което не бяха длъжни. Това беше задача на кръстоносците. Задачата на тамплиерите да защитават поклонниците и заселниците в Светите земи отдавна се е обезсмислила. Такива няма, а единичните авантюристи не оцеляват в размирните земи. Тамплиерите воюваха, но продължиха да трупат богатства за Ордена, с което си печелиха все повече и повече омраза.

Другата причина е, че въпреки техните задължения да помагат за съхраняване на християнството, част от тях работиха за собственото си облагодетелстване. Членовете на Ордена започнаха да се оглеждат за предатели в своите редици. Станаха мнителни и подозрителни. Никой не знае защо непрекъснато се случват странни неща, които продължават да подронват стабилността на тамплиерите.

Обсадата на Акра

През 1291 година брат Гийом дьо Божо предупреди, че е получил знак – предстои обсада на Акра, но сеньорите на града отново не му повярваха.

Обсадата на Акра започна на 15 април 1291 г. в 4.00 ч.

Денят е носител, от една страна, на непочтеност при опит за преговори, а от друга, на изискването всички пришълци да напуснат доброволно града, за да не бъдат избити. Късметът изостави защитниците на Акра. Съдбата беше благосклонна към мюсюлманите. Те имаха ясна заповед – заграбването на богатствата и избиването на християните. Пленници да не се взимат.

Рицарите в града бяха 958 тамплиери и стотина хоспиталиери. Те имаха самочувствието и воинските умения да се противопоставят на 40 000 сган от сарацини, но нямаха никакъв шанс пред двестахилядната елитна армия на султана.

Атаката започнаха сарацините, които хвърляха гръцки огън. Няма видимост. От черната лепкава мъгла не спира пороят от оперени стрели.

Оперена стрела

Оперената стрела е подло оръжие, спомен за което историята сякаш не е съхранила. Или поне аз не съм срещала информация за туй що е оперена стрела.

Какво представлява оперената стрела? Към върха на стрела, който е така изсечен, че е леко закривен в двата края, се стягат парчета от пера, които се мажат с отрова.

Когато оперената стрела попадне в тялото, тя не може да се извади както обикновената, защото закривените връхчета и перата не позволяват. Стрелата може да се издърпа само напред. Даже и да се извади с цената на много болезнени допълнителни наранявания, все нещо от перушината остава в тялото. Смъртта от зараза, отрова или инфекция е неизбежна. Оперените стрели, според мен, са средновековен аналог на куршумите дум-дум. Причиняват огромни поражения, кръвозагуба и смърт. Оцелели след пронизване от оперена стрела няма.

Грешката на брат Гийом

Брат Гийом направи грешка. С 12 тамплиери заедно с маршала на Ордена на хоспиталиерите и малобройни попълнения от тяхна страна поведе своята битка, един срещу един, в защита на портата „Свети Антоан“.

Ранен от оперена сарацинска стрела под мишницата, брат Гийом преглътна болката си и продължи боя, като не каза на рицарите си за своето раняване. Остана на коня до изнемога.

В началото раната не кървеше, но в един момент кръвта бликна като фонтан. Започна да губи сили и промълви: „Аз съм дотук.“

Обърна коня. Рицарите решиха, че той се готви за отстъпление. Умоляваха го да остане, защото се надяваха, че след като е получил вест от султана за обсадата, ще успее чрез преговори все пак да спре кръвопролитията и спаси града.

Гийом дьо Божо показа стрелата, забита в подмишницата му, и припадна. За помощ е късно, кръвта му е отровена. С огромни усилия беше изнесен от бойното поле и пренесен на безопасно място. Великият магистър на Ордена брат Гийом дьо Божо умря на следващия ден. Докато текат последните мигове от живота му, атаката към Акра е подновена.

Превземането на Акра

Градът, въпреки съпротивата на тамплиерите, падна в ръцете на султана на 18 май 1291 в 13.40 ч., четвъртия ден от пълнолунието.

Ден, носещ егоизъм, стремеж към задоволяване на низшите потребности на животинското начало в нападателите, но и ден, обещаващ бъдеща кармична разплата.

Тамплиерите защитаваха резиденцията си, но в очите на сарацините, които не правеха разлика между кръстоносец и тамплиер, те бяха част от кръстоносците.

Жестокостта на сарацините е неописуема. Сред тях има преродени от избитите при предходните кръстоносни походи, които мъстят на тамплиерите, въпреки че не са избивани от тях. В тяхното съзнание, доколкото са могли да разсъждават в омразата си, всеки кръст трябва да бъде унищожен. Множеството помита всичко, през което минава.

Пиер дьо Севри

Наследникът на Гийом дьо Божо, магистър Пиер дьо Севри, и тамплиерите успяха да укрият в своята резиденция над десет хиляди християни. С цената на неимоверни усилия и с не малка доза късмет натовариха хората на кораби и по-големи лодки. Животът на всички, приютени в Храма, беше спасен. Морският път води към Кипър.

Първа грешка

Дьо Севри постъпи наивно, като се довери на султана и прие неговите условия, за да се предадат. Мамелюците и сарацините обаче не спазиха условията и се нахвърлиха върху християнските жени, приютени в резиденцията, като особено агресивни са сарацините. Тамплиерите избиха нападателите.

Султанът не можа да превземе резиденцията със сила, но не се отказа. Гризейки нервно ноктите си, той продължи преговорите.

Втора грешка

Маршал Дьо Севри направи втора грешка. Отново му се довери. Съгласи се да предаде на победителите невредимите рицари, като в Храма останат само ранените.

Настъпи мигът на голямата драма. Това, което видях, дълго ще остане в съзнанието ми. В мига, в който султанът се увери, че рицарите са в негова власт, той даде знак с ръка и вместо да ги приеме и изпълни обещанието си, маршалът и коленичилите рицари бяха обезглавени. Главите им почти едновременно паднаха в краката му. Кръвта струи, излива се и напоява одеждите му. Султанът е щастлив. Могъщите рицари са мъртви. Останалите в кулата, до които достигна тази вест, събраха сили за отпор, но са малко.

Сарацините започнаха да подкопават кулата. Пробивът е направен. Тълпата озверя. Сарацините нахлуха в кулата. Алчни за още смърт и богатства, за мъст и прослава. Огромна тълпа обгради кулата. Блъскат се, тъпчат се, но отворът в каменния зид е тесен. В кулата вече има много повече хора, отколкото подкопаните основи могат да издържат. Кулата се срути, а отломките се разхвърчаха на всички страни. Всички вътре загинаха. Отвън смазаните от разлетелите се камъни бяха над 3500 човека. Това се случи, след като цели десет дни тамплиерите успяха да съхранят съкровищницата си – на 28 май 1291 година в 15.30 ч.

След два месеца

Два месеца по-късно – на 30 юли 1291 година в 19.30 ч., в Кипър се събраха оцелелите тамплиери. Изборът на Табо Годен за Велик магистър е потвърден. Първото взето решение беше да се скрият и съхранят съкровищата на Ордена.

Денят е носител, от една страна, на неподходящи контакти или обграждане с неподходяща среда от страна на тамплиерите или на част от тях, които са се предоверили на предатели. От друга, ги задължава да изнесат богатствата си от Европа и най-вече от Франция съгласно общата вибрация на този ден. Решението е взето, въпреки че не са се допитали до звездобройците. Те са в Париж и няма време за астрологични изчисления, защото не се знае кога ще има възможност да бъде свикан свещеният съвет на Ордена.

---

• орден, рицари, тамплиери