Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 30 октомври 2025, 00:00
Самодивите ни пазят
Не знам дали някога си писала нещо за самодивите, но ще ми бъде много любопитно да прочета това, което ти би казала по темата. Чували сме много истории от възрастни хора. Аз на свой ред съм чувала история от моя дядо и негови приятели за кълбото от светлина и гласовете на мъже, жени и деца, които сякаш танцуват. Винаги съм се чудила това души, които се връщат тук ли са, или има друга причина за странното явление. Преди може би година имаше и репортаж от едно българско село по темата, в който много възрастни хора разказват за необичайното явление – кой говори за самодиви, кой – за чакали. Ако вече си писала на тази тема, искам да се извиня предварително, че съм пропуснала и повтарям въпрос, на който си дала отговор.
Алена: Легендите за танцуващи самодиви следват хората от древността. У нас ги наричаме самодиви, в други държави носят други имена съгласно техните народни вярвания или религиозни суеверия. Да, самодивите съществуват. Иначе хората не биха могли да ги измислят, защото вярванията са отражение на една недостижима реалност за границите на живота, които обитаваме ние, хората. Освен живота в минало, настояще и бъдеще, който е постоянен и едновременен, Земята е пресечена и от множество паралелни светове, реални, но недостъпни за човека. Редките случаи, в които същества от паралелен свят могат да бъдат видени в нашето измерение, са тези, при които в определено време се отваря врата в пространството. Тогава някои от обитателите на други светове могат свободно да дойдат в нашия свят, да свършат своите задачи и преди затварянето на времевия проход да се върнат в своя свят. Същото, но по-скоро по случайност, е възможно да се случи с човек, озовал се на място, на което точно при неговото присъствие се отваря врата в пространството към паралелен свят. Характерното тук е, че повечето хора, прекрачили в паралелния свят, отказват съзнателно да се върнат в тяхното настояще и в един момент се превръщат в безследно изчезнали.
Самодивите са огледални същества на хора, които живеят в настоящето, но в техния свят, паралелен на нашия, чиято задача е да работят за оцеляването на планетата Земя и на хората.
Кълбото светлина, за която разказват твоя дядо и неговите приятели, е излъчването на самодивите, които винаги са жени. Гласове на мъже и деца няма как да бъдат „чути“, тъй че приеми тази част от разказа за фантазия. Самодивите имат помощници, които са в друга физическа опаковка, различна от човешката. Те са техните пазители в невидимия за нас паралелен свят. Затова в разказа са споменати и чакали, въпреки че не са такива. Очевидно подсъзнанието им е изрисувало този образ.
Самодивите могат да бъдат видени само от хора с чисти сърца и души, ако попаднат на местата, където те играят своя тъжен или светъл танц. Какъв ще е той зависи от натрупаното от делата човешки в изминалия ден. От доброто, което са сътворили или не са успели, в противовес на злото, създадено от нас, хората през отминалия ден.
Връзката човек – самодива
Всеки от нас има своя невидим за нашето зрение, усет и чувства огледален образ. Той ни помага, защото е нашето друго „аз“ и ни предпазва от грешки. Той е нашият „изповедник“, който живее успоредно с нас. Не е ангел-хранител, а нашият коректив, с който е добре да се съобразяваме, независимо дали приемаме или не неговото съществуване. Затова и от действията на всеки един от нас зависи дали танцът на самодивите ще е в светлината или ще танцуват натъжени в мрака, правило, което се различава от народните вярвания.
Народни вярвания
Самодивите в българския фолклор са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи. Самодивите танцуват и пеят около кладенците. Ако видиш самодива, не трябва да я гледаш в очите. Хората вярват, че от песента на самодивите по-хубава няма и от танца на самодивите няма по-красив.
Живеят под грамадни стари дървета, в изос¬тавени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене). През зимата живеят в митичното село Змейково.
При мръкване самодивите отиват край води – езера, вирове, извори – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище, и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Здравей Алена,
статията е много интересна. Всички в един или в друг момент сме се сблъсквали с необясними явления и сме се обръщали към митовете и легендите за да си ги обясним. Чувала съм, че когато дух- призрак ни навестява, един от сигналите е че се усеща хлад, нещо като студен полъх. Дано някой не ме помисли за луда, но когато усещаме не хлад а излъчване на топлина, все едно от отоплителен уред, какво е?
Скъпа Ани!
Нали ще имаш търпение, за да разкажа в мартенския брой за усещането ти, защото февруарския е вече готов за печат?
Изобщо не си мисли, че си луда, защото тези усещания си имат своето точно тълкуване.
Приятна почивка
Алена
🙂 Благодаря Алена!
Здравей Алена(искрице),
днес си направих регистрация тук.Прекарах няколко интересни часа,
прочетох доста интересни статии и коментарите под тях . Прочетох написаното от Ана, онова за хладните тръпки, хладни докосвания не знам как точно да ги обясня. Може би откачам, но преди да ида на психиатър съм решила да говоря с хора, които според мен биха ми дали логично обяснение. Не са само хладни тръпки а и нещо като емоции .Емоциите понякога са неприятни (това ме плаши), а друг път се чувствам спокойна независимо от присъствието което усещам. Не знам мн. за това което ми се случва,а и не го искам. Знам, че съм в период на невероятен хаос………….. защо Аз, как да се защитя от това искам да бъда далеч от тези усещания.Чувствам се като гръмоотвод, като магнит. Просто не го искам. Какво да направя?
Здравей и добре дошла сред нас!
Разбирам те, както разбирам и Ана.
Изпрати ми на 1000 София п.к.113 твоя снимка, имена, дата час и място на раждане. Ще съхраня това твое писмо и ще ти върна отговор по обичайната поща, а ако е интересен и съвпада този на Ани с твое съгласие мога да споделя анонимно усещанията и тълкуването ми за да знаят и други читатели какви на какво принципно се дължат тези усещания и възприятия.
Поздрави и не се притеснявай!
Алена
Здравей, Алена,
занимавам се с митология и фолклор и чета фантастика и ми прави впечатление, че самодивите присъстват в легендите на всички европейски народи – например в скандинавските страни ги наричат елфи, в келтските – феи, в славянските – самодиви итн. Общото между самодиви, елфи и феи е, че всички те танцуват и пеят, във Финландия дори учени са записали музика от флейта в гората. Разбира се, двама от учените решили да проверят дали елфите ще се появят и останали през нощта в гората. Не се знае какво са видели, но от години отказват да говорят за това. Повечето хора извън Европа обаче ограничават знанията си за тези създания с гледане на „Властелина на пръстените“.
И за твоя разказ ще пиша, защото и аз имам информация, заради пътуванията си в Скандинавските държави – те има освен елфи, елфиди, троли и феи и бял елен, която могат да видят малцина и затова се е превърнал в легенда…. но имай търпение и ще прочетеш:)))
Поздрави
Алена