Възникването на Вселената е загадка. То винаги ще си остане загадка, защото е толкова отдавна, че още Времето не е било родено. Ние смятаме, че ако знаем някаква точна дата за възникването на Вселената, ще направим някакви особено важни изводи за нашия живот и за себе си. Това обаче не зависи от знанието за възрастта на Майката Вселена.
Друго е много по-важно за развитието ни
Знанието за живота във Вселената, законите във Вселената и нашето място сред тях.
Вселената това е животът! Той се създава, развива, съхранява в живата Вселена. Тя е разумна, но сама не може да твори живот. В този смисъл ние, земните хора, а и всички останали вселенски създания живеем вътре в утробата на разума.
Създателят и еволюцията на живота
Животът във Вселената се създава от всетворящата любов на Създателя, нейното дете. Всичко, родено да живее и се развива, е създадено от Него и след това оставено да се развива материално и духовно чрез еволюцията на видовете. Създателят олицетворява съзидателното съзидание във Вселената.
Вселената е безкрайна, но нейната обитаема част е крайна и познаваема до нивото на Създателя. Тя има приблизително форма на двоен конус, допрян с върховете си, и е разделена на 9 галактики, състоящи се от милиарди малки галактики. Допирната точка на конусите е деветата галактика и там е домът на Създателя.
Живата Вселена непрекъснато се разширява за живот
Планетата Земя е в четвърто галактическо ниво, 358-а галактика, наречена от нас Млечен път. Животът в живата Вселена е наблюдаван непрекъснато и едновременно във всичките му проявления.
Всеки от нас носи частица от съзидателната енергия на Създателя. Тя е нашата енергийна връзка с Него. Всяка наша мисъл и действие се записва на енергиен носител. Така ние сами пишем книгата на нашия живот, живота на нашия дух с многобройните му прераждания.
Кармата и вселенското равновесие
Нищо не остава скрито, нищо не се забравя и в тези думи няма нищо мистично, фатално или религиозно. Във Вселената животът е в непрекъснато равновесие и хармония. Те не могат да бъдат нарушавани.
За да може животът като цяло да се развива нормално, такова енергийно равновесие трябва да има във всяка наша постъпка или мисъл. Всяко действие и мисъл се компенсират и затова всички разумни същества до 18 ниво включително се развиват в съответствие със Закона на кармата. Чрез изплащане на кармичните си задължения всяко разумно същество увеличава чистотата на духовната и на мисловната си енергия.
Животът на Вселената и във Вселената се крепи на тях, с което кръгът се затваря.
Но има и друго начало във Вселената
То е съзидателното разрушение и се олицетворява от Властелина на Мрака. Ние още го наричаме Княза на Мрака, Демона на Мрака, Луцифер, Дявол. Неговата територия е материалното начало. Мракът не създава живот, той не може да твори живот, но използва неговата слаба енергия.
Демонът на Мрака е второто дете на Майката Вселена. И тук има едно изключително важно пояснение: Демонът на Мрака, или Дяволът не е Сатаната!
Създателят и Демонът са двете абсолютни начала във Вселената. Това са Светлината и Мракът. Духовното и материалното.
Духовното и материалното начало
Материалният живот, превърнат в цел, е разрушението във Вселената. Създателят и Демонът са двете най-висши еманации на живота във Вселената и те са от страната на Доброто. В заложеното развитие на живота няма противопоставяне Добро-Зло. Злото е продукт на вторичния разум и носи само унищожение.
А във Вселената нищо не се унищожава. Само се трансформира от един в друг вид живот.
Духът гради структурата на Вселената
Нейният строеж е клетъчен от взаимно преплетени обемни пентаграми и шестограми. Пентаграмът е полето на Светлината. Там Създателят създава живота. Всеки пентаграм се дели на множество други, които обграждат по един шестограм.
Шестограмът е територията на Властелина на Мрака. Там живот не се създава, само се приобщава и използва. Във вселенската терминология това са тъй наречените черни дупки, но това понятие не съответства на земното.
Паралелните светове
Делението на пентаграмите разделя Вселената на множество паралелни светове. Земята също е пресечена от много такива, но те са невидими за нас. Не влияят върху нашето развитие, но хората, попаднали там, рядко пожелават да се върнат.
Свободният избор и енергията на духа
Физичното обяснение на противопоставянето на духовното спрямо материалното и определянето на материалното начало като съзидателно разрушение във Вселената е следното: енергията на разумното същество, избрало материалното начало за свой ръководен принцип в живота, е твърде слаба. Животът на разумната Вселена не може да се поддържа от такава енергия, вследствие на което Вселената ще загине.
Енергията на духа е достатъчно мощна и чиста за поддържане на живота и съзидаване на нов. Във Вселената всяко разумно същество има право на свободен избор на своя Бог и енергийно начало.
Окото на Бога
Яркосинята зеница и бялото на окото са обрамчени от “клепачи” с телесен цвят.
Окото е толкова голямо, че за да достигне от едната му страна до другата, на светлината са нужни две и половина години.
Снимката е толкова детайлна, че в “очната ябълка” в центъра се различават далечни галактики. Окото на Бога се намира на разстояние 700 светлинни години в съзвездието Водолей.
