Здравейте, Алена! Във връзка с информацията, която давате за това, че Земята се намира на 12-о ниво на духовно развитие и ни предстои преминаване на следващо, имам няколко въпроса. Не знам разрешено ли ви е да разкривате подробности, но съм любопитна на какво ниво е било човечеството по времето на древен Египет например, по време на Римската империя или през Средновековието. Имаме някаква общоприета представа за разбиранията и начина на живот на хората от онези времена (колко е достоверна, е отделен въпрос) и ми е интересно на какво равнище на развитие сме отговаряли през тези времена. Освен това, казвали сте, че в много далечното минало хората са имали отворено трето око и са можели да общуват телепатично. Значи ли това, че тогава духовното ниво е било по-високо и с времето сме деградирали? Възможно ли е връщане назад, към по-ниско равнище по принцип? Много ще се радвам да науча повече по темата.

Алена: Нека започна с няколко думи за нивата на развитие на Разума във Вселената. Те са 24. Най-високото 24-о ниво се обитава от Създателя на Светлината и Духовното начало както и от Демона на Мрака и повелител на материалното начало. Всеки в своята си зона на пентаграм и шестограм. Ние, земните хора, обитаващи сушата на Земята като цяло, в момента сме достигнали до 12-о ниво на интелектуално развитие. Само по себе си то е твърде ниско и е в групата на нивата, които са оставени да самооцеляват в своето развитие до 15-о ниво. Разбира се, земното човечество е постоянно наблюдавано, за да не му се позволи, ако рече да се самоунищожи, да разруши и планетата, защото това би довело до катаклизми в Слънчевата система. А по-голяма част от планетите в Слънчевата система са населени с по-високо развити от нас същества, на които няма да ни бъде дадено право да вредим, тъй както те не ни вредят на нас.

И тъй като всяко развитие има две страни – възходяща и низходяща, очевидно е възможно по пътя към 13-о и нагоре Вселенски нива не само да се унищожим като човечество в най-лошия вариант, но и да оцелеем, пропадайки на по-ниско ниво от настоящото ни. Този сценарий се е повтарял многократно на Земята. Само от нас, земните хора, зависи да се развиваме еволюционно до сливането ни с ра­зумната Вселенска общност, като съзнателно избягваме конфликтите, водещи до глобални земни войни. Вече писах, че в близките 200 години ще осъзнаем, че е по силите ни да избегнем или преживеем поне три световни войни.

Първата ще е войната между религиите.

Втората – между малцинството, управляващо и владеещо парите на планетата Земя, и човечеството като цяло, което ще бъде повече от радостно да работи и получава достатъчно съгласно общовселенските правила, където пари и кредитни институции не съществуват.

Третата война ще е между хората и нехората, вклинили се в човечеството с надеждата, че няма да бъдат открити, докато прелеят своя генетичен код с този на земляните и ги тласнат по пътя, който е тяхна цел. Държа да припомня, че във Вселената продължителността на живота на индивида може да бъде и до пет-шест хиляди години, което изглежда повече от невероятно в сравнение с 57 години, колкото е средната продължителност на живота на човешкото същество. Тъй че всяка планета от Космоса, хвърлила своята семка на Земята, още в рамките на един техен живот вижда и резултата.

Първите заселници

Първите жители на планетата Земя са дошли от пет високоразвити планети, чиито имена нямам право да оповестя, за да облагородят, заселят и създадат взаимно допълваща се симбиоза между себе си и успокоената вече откъм унищожителни природни катаклизми наша планета.

Първото поселение на Земята от високоразвити хуманоиди е преди 450 000 години.

Тази земна цивилизация е живяла на Земята 370 000 години до 80 000-ата година пр. н. е. През този период поколенията са изпълнили поставените им задачи и са подготвили Земята за следващите заселници. В осемстотния век преди новата ера са се върнали на родните си планети. В следващите 70 000 години не са посещавали Земята. След тях на Земята са дошли заселници от Сириус С, които в следващите 700 века градят живота на планетата и подготвят условията за появата на автентичния земен човек - това, което сме ние днес. В 100-ия в. пр. н. е. на Земята са се върнали и хуманоиди от първите пет заселнически планети. Те са се прелели във вече аборигенното население и постепенно са се претопили, деградирайки към едно несравнимо по-ниско ниво на развитие от тяхното. Тяхното знание и опит са останали скрити, неявни, но съществуващи. Когато сякаш е достигнала най-ниската си точка на деградация, новата култура е изживяла скок към бърза еволюция. Тук трябва да направя едно пояснение.

На Земята възприемаме като естествени за развитие две възможности - плавна еволюционна и революционна. Вселенското развитие обаче се подчинява на друг порядък. Във Вселената амплитудата на развитие на разумна цивилизация (култура) е от максимум към нула и след това отново към максимум. Развитието винаги е скокообразно. Отрицателно развитие не е заложено. Отрицанието е свързано единствено със самоунищожението, но стигне ли дотам, човечеството би дало знак, че се е превърнало в негодно за живот. А човечеството е повече от годно за живот, след като сме съзрели, за да пристъпим в 13-ото ниво. А потомците на нашите предци от Сириус С ни наблюдават и биха се намесили, ако решим да съсипем красивата си планета Земя, за да не допуснат нашето самоунищожение. Нека да попитам: Ако вие в рамките на последните 80 000 години сте се трудили, облагородявали, страдали, умирали, за да създадете годен за самостоятелен живот хуманоид, който да определим като ваше дете, ще допуснете ли то да се самоунищожи, както се опитват да ни внушават разни шарлатани, гурута и прорицатели?

Обратният път

Нормално и естествено е еволюцията да минава през деградация на обществото и културата, развиваща се самостоятелно на различни места по планетата Земя през хилядолетията.

Ние, съвременните хора, вторачили се в техническите постижения и внушили си, че знанията ни във всяка област на науката ни дават право да бъдем надменни и едва ли не с подигравка да се отнасяме към по-слабо развитите си предци, дълбоко грешим. Грешим, защото отказваме да приемем еволюцията като скокообразно развитие на вида след създаването му от Създателя, а си внушаваме, че еволюцията е само възходяща и еднопосочна. Поради което ние задължително трябва да сме по-можещи в духовен и материален план от предците ни. Уви, докато избием тази грешна философия от главите си, доста вода ще изтече.

Хората, създали цивилизацията на древния Египет, са били на изключително високо духовно и интелектуално ниво, надхвърлящо 14-а степен. Много векове живот предстоят на съвременното човечество, докато достигне това ниво и благата, които то предоставя. Но както всяка цивилизация и египетската е загинала при достигане на своя апогей. На пръв поглед сякаш я е наследила цивилизацията на древния Рим развил се до репуб­лика и деградирал до империя. В настоящето мнозина подкрепят тезата, най-вече учени, че днешна Европа е това, което е, заради факта, че била култивирана от Римската империя, представляваща връхна точка в развитието на Европа от близо 2500 години. Всъщност достиженията на Римската империя са преди всичко отглас на по-старите и отмрели тракийска, египетска и гръцка култура. И ако си позволим да цитираме едно загубило се в хилядолетията назад общо заключение на траки и гърци, което обаче е било неподлежащ на съмнение извод тогава, е, че: ние, траките и гърците допуснахме грешка, като създадохме римляните.

От днешна гледна точка техническите и културните достижения на римляните сякаш са безспорен връх, но аз бих казала, че този връх е нисък хълм спрямо предходните цивилизации, живели на Земята. Някои от тях даже още не сме ги открили. Могъществото на Рим било съпътствано от разгулен живот, който се приемал за нормалност, а всъщност представлявал ежедневно извращение. Характерно за римляните са изключително материалната им нагласа и отношение към живота и стремежът им към задоволяване на собствените потребности, дори и на най-низшите. По време на Римската империя, ние европейците, сме се сринали до 10-о ниво на развитие. Ето защо трябва да сме благодарни на Средновековието, когато е започнал постепенният възход на културата на европейската и близките до нея части от планетата. Този сравнително бърз възход ни е помогнал за кратко време, не повече от 1000 години, да достигнем 12-о ниво. Ако не бяха световните войни през 20 век и избиването на безброй учени и ценни хора за Земята, щяхме вече да сме преминали на следващото и отново да гоним 14-о духовно и интелектуално ниво. За всичко това можем да виним само себе си, защото от нас, хората на планетата Земя, зависи да се превърнем в Човеци и Хуманоиди, заслужаващи присъствие между високоразвитите цивилизации.

Аз не мога да кажа как точно ще се осъществи преходът от 12-о към 13-о ниво на Земята, нито кой как ще го усети. Може би малцина ще бъдат тези, които ще почувстват и усетят прехода. Все пак не бива да забравяме, че земното човечество не е хомогенна маса от близки в развитието си хора. То е съставено от хора-животни, които съм убедена, че нищо няма да усетят, хора, част от които ще усетят нещо, и човеци, които ще са наясно кога и какво се е променило. И нека да не забравяме – даром във Вселената нищо не се получава. За да бъдем допуснати във вселенското семейство, трябва да докажем, че сме заслужили.