Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 27 октомври 2025, 00:00
Алена: Живях с ревнив бял тигър
Интервю на: Магдалена ГИГОВА, в. „Труд“
Интервюто е публикувано във в-к „Труд“ на 08.12.2006 г. На всички, които черпят от извора на списание „Kармичният кръг“, напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
Тя е Алена от Би Ти Ви. Там може да прави кратките всекидневни хороскопи за всяка зодия, но когато поиска знае и как да изготви подробна лична прогноза за живота на всеки от нас. Известната астроложка знае повече за нашето бъдеще, отколкото самите ние можем да допуснем. Защото се занимава повече от 20 години с астрология.
В живота на Светлана Тилкова – Алена има хляб поне за няколко дебели приключенски романа.
Защото тя е пътувала по целия свят – от Сингапур, до Америка и отново към Далечния изток към Страната на изгряващото слънце. Там 93-годишен японски оракул й предсказва, че ще помага на хората да узнаят повече за съдбата си. Той направо й заявява, че има способности и дарба за тази мисия и Светлана за пръв път започва да мисли за професионално отношение към астрологията. Следващата стъпка е началото на предсказанието на японеца.
През целия си живот съм била известна. С раждането си станах звездичката на татко, защото съм първородната дъщеря, а пък и майка ми е загубила преди мен син в началото на бременността. Часове след раждането ми съм станала още веднъж известна заради опита на една акушерка да ме задуши с пелените. Била уплашена от погледа ми… доколкото едно бебе на няколко часа може да е страшно.“ – каза пред „Дневен Труд“ астроложката Светлана Тилкова – Алена.
Копие на баща ми съм – д-р Арсов. В английската забавачка бях известна с прилежанието си. В гимназията – с перфектното спазване на реда и дисциплината, което допадаше особено на учителите, пристигнали от Германия. В института сякаш се стараех да не бъда известна, но всички чуждестранни студенти искаха да си копират моите лекции.
Когато родих и загубих първото си дете, станах знаменитост като родилката, раждала 26 часа, без да издаде звук. Когато започнах работа в „Деспред“ пък, бях любимката на всички снабдители от страната, които идваха в кантората да освобождават стоки. Съжалявах чичковците, пристигнали с найлонова торбичка банкноти, за да платят транспорта и митото на пратките, помагах им при попълването на документите, а когато ме срещнеха на улицата, ми целуваха ръка.
По време на престоя ми в Сингапур станах известна сред местните като дребничката лейди от България, на която разрешиха да гледа цели шест месеца бял тигър. А той на всичкото отгоре беше и ужасно ревнив и не допускаше в двора на къщата дори хазяина.
Когато през 1995 започнах да сътруднича в езотеричните вестници, вече с името Алена, бързо спечелих доверието на много-много повече хора.
Разбира се, детската ми мечта не е била да стана астролог. До приемането ми в специалност „Международни икономически отношения“ (МИО) ми беше позната само номерологията. Астрологията не ми говореше нищо. В първите си съзнателни години исках да стана летец, за да достигна звездите.
Така че и преди да се превърна в „звездобройка“ пак обожавах небето. В десети клас реших да кандидатствам атомна и ядрена физика. Баща ми ме разубеди, защото тази професия не била за жена, която ще ражда деца.
После имах желание да запиша художествената академия. Рисувах много добре, но не защото Владимир Димитров – Майстора е чичо на майка ми или защото моят татко отлично пресъздаваше на хартия операциите, които му предстояха. Когато общувах с листа и боите сякаш забравях за околния свят. Не бях запалена спортистка и не ми допадаше математиката. Сега съдбата ме наказа, защото астрологията е математика, облечена в думи.
Започнах със „звездобройството“ подтикната от дядото на мой колега. Възрастен японец, астролог, на който въпреки безбройните бръчици под очите трудно можех да дам 92 години.
Дядо Осукава беше пъргав и очите му гледаха и се смееха съвсем по младежки. Той реши, че с дарбите, с които съм се родила, ще помагам още по-активно на хората, като ги съчетая с науката астрология. Запали ме и за два месеца при престоя ми в Япония ме научи на много неща. След това сама продължих да навлизам в дълбините на тази наука.
През 1983-1984 г. продължих да изучавам астрология и психоанализа в САЩ. Престоят ми там беше по линия на културния обмен между България и Америка заради моя публикация в тамошно списание. През 1991-ва последва кратко обучение и при Линда Гудман, която ми препоръча да се задълбоча в кармичната астрология. През 1993 г. посетих семинар отново в САЩ. Членувам в германското дружество на астролозите от есента на 1999 г., а от тази година вече съм член на ISAR – световната им организация. През 2000 година представих за първи път книгата си „Хирон и Лилит“ в Москва на Международен конгрес по астрология. Бях единствената българка там. В реда на нещата е след като имам астрологичните знания, в един момент да започна с професионалното им прилагане. Първият хороскоп съм изготвила през 1979 г. След това започнах да правя прогнози и цялостни хороскопи на близки, и колеги, но все още не си давах високата оценка на професионалист, който може да помага на хората да управляват Съдбата си.
Превърнах астрологията и номерологията в своя професия през 1997 г. След 18-годишен опит вече бях сигурна, че няма да объркам живота на хората, които ми вярват.
Има моменти, когато съжалявам, но не защото вече не ми е интересно знанието за звездите или магията на числата, а понеже в България астрологията и номерологията все още се причисляват към гадаенето. Сега стана някак модерно врачките да се наричат астролози, а някои от тях нямат дори основно образование, камо ли познания в тези древни науки. Този факт обезсмисля до голяма степен цялото знание, което дават астрологията и номерологията. Вместо да извървят пътя, който им е съдбовно заложен, като следват съветите на науката, много хора предпочитат да им се „погадае“ и някой друг да поеме вината за техните грешки.
Специално за читателите на „Дневен Труд“ ще кажа, че на 18 февруари 2007 г. навлизаме в Годината на Огнения глиган, според източния зодиак.
През нея ще бъдем обсебени от съмнения за правилността на постъпките си. Ще се опитваме да премахнем своите недостатъци, но ще приемаме безрезервно кривиците на другите хора, затова често можем да бъдем мамени, да губим пари.
Ще бъдем обсебени от материалните си стремежи и ще оставим на заден план духовното си развитие, а това не е в наша полза.
Огненият глиган, съчетан с властващия Марс е взривоопасен и може да донесе неочаквани обрати в живота на човечеството. Решенията ни винаги ще бъдат крайни. Можем да постигнем стабилност и материален просперитет. Но сме в състояние да изобретим технологични постижения, с които неусетно да съсипем живота на планетата. Марс в Огнения глиган може да разпали войни.