Светлана Тилкова – Алена: Защо завиждате и мразите? За да се разболявате ли?

08 мар. 2016 сп. Кармичният кръг Интервюта 4676  Коментарите са изключени за Светлана Тилкова – Алена: Защо завиждате и мразите? За да се разболявате ли?

---

Човек може да променя съдбата си, твърди известната астроложка и смята за своя мисия да учи хората как да избират верния път

Светлана Арсова – Тилкова, позната като Алена, е родена на 26 януари 1955 г., в знака Водолей, с Луна в Риби, с асцендент в Рак, почти на ръба с Лъв. Говори шест езика, завършила е немска гимназия и международни икономически отношения. Астрология започва да изучава през 1977 г. в Япония. Духовното си име Алена получава по време на обучение в Тибет. През 1983 г. заминава да учи астрология и психоанализа в САЩ, по-късно отново специализира там. Редовен член е на Германския съюз на астролозите от 1999 г., а от 2006 г. е член на Световната астрологична асоциация.

Баща й, доц. д-р Тодор Арсов, е един от най-добрите български съдови хирурзи, майка й Цветана Димитрова Янева е акушерка. Дядото на Светлана по майчина линия – Димитър Янев, е първи братовчед на Владимир Димитров – Майстора.

Със съпруга си Андрей Тилков, който й помага в работата и когото тя смята за своя кармична половинка, са заедно от повече от 30 години.

Синът й Мартин работи като програмист, въпреки че е завършил история в Софийския университет.

Когато дошла на бял свят, навън греело необичайно топло за сезона слънце и хората посред зима ходели по къси ръкави. Баща й казал на майка й: „Погледни навън и я кръсти Света, Светлана.“ Когато навлязла в дебрите на астрологичното познание, тя разбрала, че това име съвпада с вибрацията на съдбовния й път – да бъде отдадена на хората и да им помага. От почти пет десетилетия изследва зодиакалните знаци и обяснява как да се вслушваме в гласа на Вселената.

– На колко хора сте помогнали, Алена, водите ли такава статистика?

– Заниманията ми в необятната област на нумерологията и астрологията наближават вече 45 години. От 1996 г. можех да си го позволя и превърнах хобито си в професия. До началото на февруари 2016 г. съм направила 201 000 хороскопа. Първата ми книга „Буквар на Душата или как да чуем гласа на Вселената“ излезе през 1998 г. До момента съм издала 56 книги и се радвам, че са добре приети. „Настоящето е само ден“ се продаде в близо 25 000 тираж. Поддържам с авторски текстове пълния обем на zodia.bg, списанието ми излиза всеки месец вече 15 години цялото го списвам само аз. Работя много в България и чужбина, но не мога да си представя, че ще спра да работя

Нямам представа общо на колко хора съм дала съвет и съм помогнала. Такава статистика не водя.

– Отдавате се и на благотворителност с организирането на Виенския бал, каква е каузата му, с какво ви спечели?

– За Виенския бал моята задача е медийното отразяване, но цялата организация пада на плещите на Мария Нейкова, главен секретар и създател на Сдружение Виенски клуб. Аз членувам във Виенския клуб заради възможността да работя в полза на благотворителните каузи, с които задължително е обвързан Виенският бал, въпреки че за мнозина той е лукс, блясък, танци и обилно отрупани маси. Тази година се провежда 16-ото издание на Виенския бал, като за четвърти пореден път средствата ще бъдат дарени на Сдружението за деца с онкохематологични заболявания. За съжаление държавата е мащеха за тези деца и не отпуска почти никакви средства за тяхното лечение. Сдружение Виенски клуб е дарило до момента 40 000 лв. за тези деца. Събраните средства от томболата на тазгодишния Виенски бал, който се състоя миналия уикенд, е 6025 лв., а сумата за дарение ще стане ясна през април и ще бъде съобщена официално от Управителния съвет на Виенския клуб.

– Как човек открива истинското си призвание? Какви знаци го водят по пътя? Защо много хора не са сигурни, че са попаднали на своето точно място?

– Защото инертно са приели случайностите на живота и волята на своите родители, не са имали вътрешната мотивация да се борят за мечтите си. Когато се роди дете, то идва в новия си живот със заложбите си от предишни прераждания. Съгласно избраната от него дата, особено ако е на кармична разплата, то е избрало и какви свои умения да доразвие, или какви нови да придобие в поредния си живот. След третата годинка детето вече не носи спомена от предишните си прераждания и затова не бива, когато се прави прощъпалник, родителите да се вкопчват в предметите, които е взело и да ги приемат за негово призвание защото „само си ги е избрало“.

Призванието се проявява в години между 8 и 14, ако е свързано със заложби в сферата на изкуството. Друг начин да бъдат дадени насоки, е изготвянето на хороскоп за професионална реализация, където се описват всички професионални възможности, заложени в мига на раждането на всеки от нас. Знам, че има хора, които се лутат цял живот, но през последните 10 години се засилиха поръчките за такива хороскопи и много хора се преориентираха, след като научиха защо не се чувстват на място и смениха работата си. Други започнаха ново обучение. А най-радостното е, че все повече млади хора се насочват към средното си и висше образование, след като са научили какво им е заложено.

– Вие как стигнахте до истинското си призвание?

– Първият ми учител е японец. Като студентка имах колега от Япония на име Йоно, с когото години наред поддържах приятелски отношения и на когото гостувах през 1977 г. И там, в Страната на изгряващото слънце, неговият дядо господин Осукава ме запали по астрологията. По-късно дори ми изпрати собствените си учебници и книги. На връщане от Япония отидох в Тибет, където срещнах медитиращи тибетски духовници. Поканиха ме да остана при тях да уча. Което и сторих след три години, през 1980-а. Прекарах там 30 дни и оттогава, в продължение на 13 години, ходех всяка година в Тибет за по един месец. Междувременно завърших в Щатите астрология и психология, а през 1990-1991-а отново специализирах там. Тогава се срещнах с именитата астроложка Линда Гудман и с нейна помощ открих вярната посока на моите занимания – кармичната астрология.

– Защо вашата астрология е кармична, какво означава това?

– Нямам моя астрология. Това е невъзможно, тъй както е невъзможно да се каже, че математиката е на този или онзи. Астрологията е класическа – Слънчевият зодиак, и източна – Лунният зодиак. Има и други зодиаци, но те са по-скоро екзотика в съвремието. Нумерологията, науката, тълкуваща вибрациите на числата в тяхното взаимодействие, е класическа и кармична. Аз работя във всички изброени области, но съм отдала силите си на кармичната нyмерология и астрология, като продължавам делото на моята учителка Линда Гудман. Успях да докажа и изведа понятието съдбовна забрана за брак както и значението на съдбовен път с вибрация 5. Тълкуванията ми за Хирон и Лилит днес са във всички западни астрологични сайтове. Още много мога да разказвам, но не е нужно.

– Какво представлява кармата?

– Тя е всичко онова, което сме мислили, говорили, действали в своите предходни прераждания. И тъй като човешкият живот е твърде кратък, стореното преди един живот, преди два, три, може да бъде разплатено в настоящия. От закона бихме могли да се скрием, но от кармата никога. Каквото посеем, това ще пожънем, а дали ще се страхуваме, е без значение. Кармата ще ни накаже или награди в точната мярка, колкото сме заслужили със своите мисли и действия.

– Доколко астрологията може да ни помогне и доколко трябва да се съобразяваме с нея?

– Астрологията сама не може да помогне. Нужни са и тълкувания, и съвети от астролог. Както пак казвам, астрологията е математика, облечена в думи. В нашата звездна карта са кодирани множество възможности, различни пътища, водещи ни или не до целта. Знаещият астролог ще ви помогне, като ви посочи правилния път, тъй че практичният човек, който сам управлява съдбата си, ползва астрологията, за да успява в живота. За всяко важно нещо трябва да се допитваме до тази наука, но тя няма да се разсърди, ако гледате с пренебрежение или недоверие на нея. То е само за ваша сметка, защото ние, хората, имаме свободната воля да успяваме, или да грешим, ако си позволим да робуваме на самозаблудата, че сме по-силни от своята звездна карта, на която всъщност сме продукт и следствие.

– Тегне ли лоша прокоба над България? Защо много хора смятат, че тук тъпчем на място? Има ли светлина в тунела?

– Лошата прокоба е оправданието на мързеливците, които все са недоволни, че съдбата, правителството, някой на власт не им дава блага. А за да има блага, някой трябва да ги създаде и произведе. Кой е този някой? Същите тези мързеливци. Били сме на опашката на Европа по доходи. Вярно е, както е вярно, че сме последните по производителност на труда. Като добавим далавераджийството, ненаказуемостта, дерибейството в по-малките населени места, все по-натрапчивото оглупяване на народа, откъде да дойдат благата. Умните млади хора бягат зад граница. Имаме живота, който заслужаваме. Освен това светлината в тунела никога не може да е за всички.

И днес в България не са малко хората, които успяват благодарение на своя труд. И за тях тунелът, ако го е имало, е зад гърба им.

Готованковците винаги ще си стоят в тунела и дори да видят светлината в края му, тя винаги ще си остане химера за тях.

– Каква е тайната на личното щастие?

– Съгласно незримия свят – да изберем мястото и семейството, в което ще се родим, така че да не противоречи на нашите задачи в поредния ни живот. Съгласно зримия свят – да намерим нашата среда, да намерим най-доброто професионално поприще, да учим непрекъснато, защото винаги има какво да се научи, да обичаме, да помагаме, да не мразим и да не унижаваме околните, да изчистим сърцата си от злобата и завистта. Все наглед лесни неща, но за мнозина непостижими, а е нужно само малко – желание и воля!

– А какъв е ключът към семейното щастие?

– Да срещнем своята подходяща половинка. Не е нужно да е среща с партньор от минало прераждане, а и тя не винаги е възможна във всеки нов живот. Да проповядваме еднаква житейски философия, да гледаме в една посока, да приемаме другия с неговите положителни и отрицателни черти, защото всеки от нас ги има и освен любовта и обичта, които да царуват в дома ни, винаги да имаме за какво да си говорим. Отново лесни, но за мнозина трудно постижими изисквания.

– Във вашето семейство имали ли сте кризи?

– Ако имате предвид скандали, не, такива кризи не сме имали. Живеем спокойно и в хармония.

– Разкажете нещичко за вашите родители и за това как са ви възпитавали? Какво бихте посъветвали днешните родители?

– Не обичам да съветвам, а и няма как моите съвети да бъдат полезни и следвани, ако те не съвпадат с житейската философия на едни или други родители. Ако съвпадат, също не са нужни, защото такива родители ще правят онова, което аз приемам за правилно и без моите препоръки. И все пак най-важното правило е обичайте децата си и бъдете строги!

Колкото повече ги глезите или ласкаете собственото си его колко сте преуспели в живота, с толкова по-големи проблеми те ще ви изненадат. Моите родители са ме възпитавали с много обич, но строго, докато навърших пълнолетие. Техният начин на възпитание и изискванията към мен ще прозвучат ужасяващо за младото поколение и младите ще ги приемат така, сякаш са ги хвърлили в каторга. Искаха винаги да знаят къде съм и кога ще се прибера, да им се обаждам по телефона, за да не се притесняват дори когато пътувам зад граница. Възпитавайте децата си спокойно и без агресия, а след тяхната пета годинка говорете с тях като с възрастни. Ефектът е невероятен, а изграденото доверие е жизненоважно за вашите бъдещи отношения.

– Каква е цената на един развод? Много хора смятат, че на всяка цена трябва да се запази семейството и да не се допуска разпадането му. Така ли е наистина?

– Такъв тип мислене е абсолютно погрешен. Безброй хора сключват прибързан брак, омаяни от самовнушението, че са срещнали любовта на живота си. Когато чувствата изтлеят, особено ако бракът е сключен в твърде ранна възраст, защо да се съхранява? Само за да захранва омразата между партньорите, които пред обществото демонстрират идеалното семейство, но всеки живее неговия си живот. На какво учат децата си? Затова винаги съветвам, преди да насрочвате дата за брачна церемония, установете дали имате и докога съдбовна забрана за брак. Моят отговор и вашите разумни действия ще ви спестят проблеми, омраза, самота, защото винаги има втори шанс в живота, но истинската любов е само една. Пропуснем ли я, ще си останем с надеждите, мечтите и неудовлетворението от живота си.

– Какво ще ни посъветвате да предприемем сега, в сезона на настъпващата пролет, за да сме здрави?

– Като астролог не мога да дам общовалиден съвет. В звездната карта на всеки човек са заложени неговите лечими и нелечими болести, като наследство от предходни прераждания или заложени в настоящия му живот. Как да говоря за здраве при напрежението, което ежедневно съсипва тялото и психиката ни, заради мръсния въздух, който дишаме и наблъсканата с химикали храна, която сме принудени да ядем, защото и най-скъпите продукти са твърде далеч от някогашното разбиране за чиста храна. Единственият ми съвет, който пряко е свързан със здравето, е да не завиждаме и да не мразим. В България тези две качества са повсеместни и всичко друго да ни е наред, пак ще ни разболеят. Българинът отказва да разбере, че всеки има своя път и никой не може да му го открадне. Защо тогава завиждате и мразите? За да се разболявате ли? Друга печалба нямате.

– Вие как се справяте с натоварването, как поддържате форма, какви са тайните ви за здравословен живот?

– Надали аз съм добрият пример за здравословен живот. Работя поне по петнадесет часа в денонощието на компютъра. Работата нерядко ме изпива, но работата е и моята почивка. Чрез работата се зареждам със сили за нова работа. Спя по няколко часа на нощ и това засега ми стига. Все си обещавам да правя гимнастика, да си почивам по няколко минути на час, да се разхождам, но все забравям. Обещавам си и да спортувам. Купила съм си различни уреди, но само събират прах и ме гледат укорително, а аз се правя, че не ги забелязвам. Тонусът ми за работа обичайно е добър и без стимуланти. Единственото, което винаги е неотменно на вечеря на семейната маса, е гарафата с червено вино.

– Имате ли страхове, бихте ли споделили от какво се боите?

– Ако под страх не се разбира уплах, защото тогава човек се стряска за миг, но бързо му минава, дори и известно време да сънува кошмари, а говорим за страх като състояние на съзнанието и подсъзнанието, то тогава страховете ми са хлебарки, плъхове и змии.

– Щастлив човек ли сте?

– Щастлив човек съм! Много неща ме правят щастлива – хармонията в брака и семейството ми, успехите, които жънем, красивият залез, настъпващият изгрев, цъфнало цветче, успехите на познати, но и на съвсем непознати хора, които са постигнати чрез знания и труд. Човек може да бъде щастлив, ако обича и е обичан, но и когато се научи да се радва на малките красиви мигове, които му поднася съдбата. Пожелавам на вашите читатели да се огледат и сами ще открият колко поводи за радост има около тях, но в забързаното ежедневие не им обръщат внимание. А именно те ще ги направят щастливи!

– Какво според вас е съдба? Може ли да променим съдбата си, или трябва да я приемем?

– Съдбата е предопределена от рождената ни звездна карта. За много хора съдбата е коловоз от началото до сетния ни миг, от който е невъзможно да избягаме. Такива хора обикновено имат труден, нещастен живот, защото те чакат нещото да им се случи и са щастливи да се жалват от тежката си орисия.

Съдбата ни не е постоянна и неотменима през живота ни. Ние може да я променим към по-добро, ако знаем и спазваме законите на кармата. Представете си, че вашата звездна карта ви чертае много и различни пътища – трудни, лесни, мъчителни, разболяващи или даряващи ви успех. Само от вас, от вашите действия зависи по кой път ще изберете да тръгнете. Хората, които успяват да са господари на своята съдба, обикновено наричаме щастливци, късметлии, любимци на съдбата, а те просто са направилия верния избор. Дали трябва да приемем съдбата си? Зависи дали сами я творим или сме нейни инертни слуги. Струва ли си да живеем, ако приемем безропотно, овчедушно своята тежка съдба, без да направим опит да я променим? Понякога трябва много малко. Човек има право и може да променя съдбата си.

---