Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 28 октомври 2025, 00:00
Вярата и неверието на форматирания разум
Днешното затрупано под планини от информация време сякаш всичко тайно е явно, всичко за всеки се знае и е толкова лесно достъпно, че са нужни само един-два клика на мишката, за да се разкрият на екрана на компютъра заключените с девет катинара тайни към недостъпни до скоро знания и умения. А дали е така? Дали е вярно написаното? Обичайното разсъждение е, че щом е написано, значи е вярно. Мисълта, че може да е измислица или полуистина, е сложна за не малко от потребителите на „знания“ в интернет пространството.
Колкото повече технологично лесно достъпна информация трупа човечеството, толкова по-ленив става човешкият ум, разглезен от получаваното без усилие знание, но и без гаранция за достоверност. Манипулацията на тълпите през социалните мрежи става все по-лесна и бърза. Малцина са мислещите, анализиращите, способни да направят логични изводи. Мнозинството все повече разчита на елементарната си оперативна памет, която му е полезна в битието, и счита за излишен баласт способността за задълбочено разсъждение и мисъл. Мнозинството си мисли, че мисли, докато удобно и без напрежение на мозъчните си гънки бързо намира в интернет информацията, с която имитира компетентност и знание. Затова и когато сред група хора започва да се води разговор, свързан и с по-задълбочено мислене, и с натрупани знания, но пъпната връв с интернет е прекъсната и не може да се разцъка набързо, тогава разговорът зацикля до най-простото: вярвам – не вярвам.
Много пъти съм се оказвала в ситуации, в които току-що започнал разговорът набързо приключва, защото някой не вярва или пък вярва на това, за което се говори, но и двете емоционални състояния не са следствие от мислене, знания и изводи, които съответният човек сам да си е направил в процеса на изчитане на много налична информация. За мисловния мързел най-простият отговор е вярвам или не вярвам.
Мисловната ограниченост на човека и неговото битие са първата и най-важна причина да сме все още съвсем начинаещи по пътя на духовното си поприще, след като отвсякъде сме се обградили със защитни правила, често абсолютно неверни, но удобни. А най-интересното е, че измисляйки нещо, звучащо правдоподобно за нашите схващания, бързаме да го впишем в справочниците като достигнато знание. Върху него трупаме нови знания, но фактите вече са пречупени през измамна призма. Оттам нататък без наличието на крайни доказателства уж широкият път се превръща в крива пътека, която изисква все повече и повече усилия, за да бъдат убеждавани мислещите хора, че е правата.
Масовият интернет потребител обаче няма такива душевни терзания. Щом го пише, значи е вярно. Примери за удобни хипотези възприети като доказани знания има колкото щеш. Те са правило, а не изключение и можем да ги видим във всяка енциклопедия, във всеки учебник.
Най-интересното на енциклопедичните книги е не толкова събраното знание, а рамката, към която то е приковано. Рамката, наречена „здрав разум“ – едно само по себе си безсмислено понятие. То отразява нивото на духовната свобода както на научните общности, така и на обществото като цяло в живота на едно или няколко поколения.
Хипотезата за възникването на Земята като планета има почти 250-годишна възраст и все още не е доказана, но се изучава като факт! Типичният учен безкомпромисно ще закове: не вярвам, ако му се каже, че Създателят, Творецът, Великият архитект на Вселената е създал планетите и всичко живо, разумно, динамично и стационарно. Същото заклинание ще чуем и когато говорим за възрастта на Земята. Съгласно съвременното разбиране тя се приема по косвени доказателства за 4,5 милиарда години. Тази възраст, нищо че е невярна, ще откриете и в учебниците. Ударението е на „приема се“, защото на някой му се е сторило достатъчно разумно, тъй както е било много научно аргументирано преди два века възрастта на планетата Земя да се приема за 80 милиона години.
Шокиращо ли ще звучи, ако днес разберем и осъзнаем, че привидно неподвижната твърд на земното кълбо е в непрекъснато енергийно движение съгласно неоткрити все още природни закони. Възможно е да се окаже, че истинската възраст на Земята е много, много по-голяма. Нима животът ще спре, ако един ден прелистим поредната страничка и разберем, че майката Земя е доживяла 70 милиарда години. Много пъти по много разум е намирал дом и убежище върху нея и в нейните недра.
Друга мисловна невъзможност е допускането, че възрастта на Вселената е около 20 милиарда години. А преди нея какво е имало? Друга Вселена, може би.
Случвало ми се е в среда на учени да ми казват, че не вярват Времето да е многомерно. Дори мимолетно колебание нямат в догмата си. Не било възможно Минало, Настояще и Бъдеще да съществуват едновременно. Не вярват, ама някои от тях ходят по ясновидки. Какво по-добро доказателство от ясновидството за съществуването на многомерното време. Добрият ясновидец е такъв, защото черпи информация от успоредно съществуващи на нашето Време и Пространство.
Хиляди са научнопопулярните филми, убедително разказващи и с много картинки как човекът е произлязъл от маймуната. Във всеки учебник го пише… но не е доказано. Факт! И никога няма да бъде доказано, защото човек не е произлязъл от маймуната, тъй както и маймуната не е произлязла от човека, а са творение на Създателя, тръгнали по своя самостоятелен, близък, но различен, еволюционен път. Кажете го това и ще чуете пак – не вярвам. Ако някой каже: „Би могло и да е вярно“, ще е голям пробив в догмата.
Човечеството е само във Вселената. Няма данни за друг толкова еволюирал Разум. Въпреки това 40 процента от хората вярват, че не сме сами. И са прави. Дори околните на Земята планети си имат своите, по-високо развити от хората, обитатели. А на невярващите дори извънземен кораб да им кацне на главата, пак няма да вярват. Доказателството, който го търси, е постоянно пред погледа ни. Няма нужда от теории на конспирациите и епичността на Розуел истина или фалшификация е.
Загледайте се вечерно време в тъмното небе. Ще разпознаете самолетите, спътниците, дроновете и ще видите, всяка вечер без изключение, светещи бързо или бавно придвижващи се обекти, които не са нито едно от изброените, но не са и мираж… невярващите ще намерят оправдателен отговор.
Животът е по-лесен с множество удобни невери. „Не вярвам“ спасява от опасността да се мисли. И както казах, все повече хора ще бягат от мисленето като от отрова. Развитието на технологиите на този етап на еволюция на човечеството, все повече ще пречи на мнозинството от хората да мислят. Все по-рядко ще проблясва импулсът на мисъл, питайки се „дали това е вярно?“. Все по-често ще чуваме „вярвам“ и „не вярвам“, и двете еднакво изключващи мисленето. А когато такива думи са изречени от хора, претендиращи, че са интелектуалци с научни степени и книги, ми става болно. Особено когато са невярващи в номерологията и астрологията въпреки хилядите доказателства и математически апарат, доказал тяхната практична ефективност. Не вярват, но ходят по врачки и се лекуват при екстрасенси. Не вярват в кармата и прераждането, защото „няма как Господ да ни държи сметка за греховете. Каквото било, било! Да плащат наследниците ни“. Когато за първи чух тези думи, не повярвах на ушите си, но ми ги повториха, а неотдавна ги чух отново, изказани по различен начин, но със същия смисъл и съдържание. Ако всички тези хора можеха да надникнат в бъдещето, с неприятна изненада щяха да установят, че за човечеството в следващите векове те са ненужен баласт, от който ще се освободи.
Всеки има право да вярва в каквото и когато иска, но е добре да помним, че вярването или невярването замества способността да мислим, анализираме и унищожава човешкия интелект. Паметта закърнява и започва естественият еволюционен процес, при който малцина жители на планетата Земя ще вървят нагоре към по-високото си ниво на развитие, а огромното мнозинство на пренаселената Земя заради интелектуалната си и духовна деградация ще бъде пренасочвано към по-примитивни същества и планети в следващите си прераждания.
А дали сред висшите маймуни на Земята няма преродени хора, учени, които са подчинили живота си на „вярвам – не вярвам“. Ако са доволни от битието си на разум, лишен от човешки интелект ще продължат да бъдат примати. Ако осъзнаят грешките си и имат потребност да развиват интелекта си тогава може да им бъде разрешено следващо прераждане в човешко тяло.
В ежедневното мислене, анализ, изводи е спасението, а вярвам – не вярвам отварят портите към заточението.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki