С хъс градим, рушим с наслада

02 дек. 2019 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2000  Коментарите са изключени за С хъс градим, рушим с наслада

---

Изборите за местна власт минаха. Каквото казах като астрологично тълкуване, това е. Преди близо една година написах и впоследствие няколко пъти преповторих, че настоящият кмет на София ще спечели нов мандат, независимо кой ще пожелае да заеме мястото му. Никой, поне до края на май, не предполагаше каква война ще се разрази по време на кметската кампания и какви Сталинградски битки ще се водят не толкова с думи, манипулации, лъжи и смазваща агресия, колкото на невидимия енергиен фронт, отлично осигурен с огромен ресурс за „превземането“ на столицата и „връщането є на гражданите“. Внушението от предварително обречения да загуби „независим“ кандидат за кмет на столицата, издигнат от инициативен комитет, беше, че в София гражданите-софиянци са репресирани и подложени едва ли не на геноцид от статуквото, каквото и да означава това. Аз като кореняк софиянка и съпругът ми – пето поколение софиянец, така и не разбрахме защо някой иска да превзема София, че да ни я връща, при това, човек регистрирал се на софийски адрес преди по-малко от година. Вярно, в София сега живеят всякакви хора, донесли традициите от родните си места, често несъвместими с живота в столичния град, но какво да се прави – софийското жителство отпадна… И все пак от „спасители“ нямаме нужда.

Минаха изборите, тази война приключи, София не се даде и България не падна… в ръцете на грабителите.

Мятат се мислите ми като шума на вятъра и въпреки че би трябвало да съм доволна, защото както обикновено това, което съм предвидила, е факт, всъщност ми е тъжно. Горчилка ме е стиснала за гърлото, защото все по-рядко мнозинството показва способност да разсъждава и да прави заключения въз основа на мислене, а не на импулсивно емоционално бърборене.

Седмицата преди изборния ден в пет поредни дни дадох своята астрологична прогноза във в. „Труд“ за двадесет и седемте областни града, включително столицата. В три от градовете се оказа, че не са ми дали името на кандидата, впоследствие спечелил изборите, тъй че те отпадат. В два от градовете двамата кандидати бяха абсолютно равностойни като астрологични характеристики. Не беше възможно да кажа кой ще бъде победител. Дори някаква незначителна дреболия можеше да наклони везните в едната или другата посока. В останалите двадесет и два града спечели кандидатът, който посочих, независимо от партийната му принадлежност. След всичко това чух – „Алена пак позна“, което дълбоко ме натъжи.

Правя политически прогнози вече близо деветнадесет години. Всичките са точни. Но за много хора, дори висшисти, дори на високи държавни постове аз „познавам“. И не им проблясва повей от мисъл, че когато деветнадесет години поред „познаваш“ как ще се развият всички избори, за партийните лидери, за новоизгрелите и почти веднага угаснали партийни формации това не е „познаване“. Това е точно изчисление, защото астрологията е математика, облечена в думи. Няма фантазия, няма партийна любов и предпочитания, а само безпристрастно тълкуване, дори когато ти е болно да го напишеш… но звездните конфигурации няма как да промениш.

Ще кажете – дреболия, какво толкоз. Познаваш, изчисляваш, все тая. Но не е! Думата, която се употребява, говори за душевността на човека и народопсихологията. В това отношение сме твърде различни и от европейците, и от американците. Сравнението между нивото на редовното ми обучение в Ню Йорк по астрология и психоанализа и онова, което се нарича българска астрология сега, почти четиридесет години по-късно, все още е невъзможно. Ако само век мисловна еволюция ни е нужен още, за да ги достигнем, ще е добре. В България хората възприемат астрологията като врачуване, но с по-сложни думи… Нищо и никаква дума – познавам вместо изчислявам и тълкувам ни показва колко несъвместим е нашият манталитет с този на хората от държавите, към които се стремим, и се жалим, че били богати, а пък ние все на опашката кретаме. Няма да сбъркам, като кажа, че богати са държавите, където астрологията се възприема като наука, практикувана след завършено висше образование в друга област на знанието. Бедни са държавите, в които на астрологията се гледа като на врачуване. Тази е едната ми болка.

Другата, сякаш по-силна, е демонстрацията на пълно неверие на крайната ми категоричност кой ще спечели кметския пост в София. Подсмихваха се иронично и не съвсем дискретно и повсеместно очакваха провала ми с надеждата след тъй лелеяния дори сред уж близки приятели и ученици мой астрологичен крах да бъда смачкана от подигравки и натирена нейде в ъгъла на обществените непотребности, защото „преча на мнозина“, както ми беше казано.

На въпроса ми с какво пречи една астрологична прогноза, отговорът беше, че каквото кажа и напиша, това се случва…

Необятна е човешката глупост. Астрологът може да замълчи по собствено желание или по принуда.

През тази година за първи път в цялата ми практика бях цензурирана. Това обаче по никакъв начин не би могло да промени звездните конфигурации в мига на раждането на човек, на събитие, на изборен ден. Не е възможно нито с партийна ненавист, нито с милиони левове за купуване на гласове или медии. Мнозинството не го разбира.

Тъжно ми е и че след изборите имаше хора от управляващото статукво, както се самоиронизират, които си признаха, че са очаквали да се проваля в прогнозите си. Нима за това съм дошла на Земята и в България, за да се провалям?

Тъжно ми е, че съвременният българин, презареден от омраза към някого и често към себе си, изпитва наслаждение сам да си вреди, а после щастливо да псува и да страда.

Когато икономиката се развива добре, и държавата е добре, тогава доброто достига и до всеки един от нас. Неоспорим факт е, че за десет години управление на това толкова мразено статукво брутният ни вътрешен продукт се удвои и надскочи сто милиарда лева. Още десетина години и средната заплата в България ще се доближи до средната в Европа. За десет години София е неузнаваема, превърна се в добре развит европейски град със заплати, надвишаващи почти двойно трудовото възнаграждение в други части на България. И въпреки това, вместо разумът да каже, че трябва да се продължи в тази посока, чух немалко мнения на хора, които казаха: „Да, много е направено, доволен съм, но няма да гласувам за тях. Няма само тия да управляват. А па да видим какво ще се случи…“ Добре, че Съдбата и звездите не позволиха да се случи, иначе щяхме да се радваме на Орешарски втора серия. Но… някои от хората, които искаха на всяка цена да свалят от власт статуквото, вече бяха забравили какво толкова се е случвало по времето на Орешарски преди шест години. Не помнеха срива на икономиката, кордоните с полицаи, обграждащи центъра на София, ежедневните протести. Да имаш толкова къса памет е своеобразна инвалидност. Затова и такива хора лесно се насъскват и като тълпа се втурват всички против управляващите, защото били статуквото, което трябвало да се разруши. Статукво – дума, която за мен си остава неясна и без конкретна разпознавателна характеристика. Дума-мантра за насаждане на омраза. И като се разруши това градивно за България статукво, новопоявилото се нали пак ще е статукво, дежавю на страданието, бързото обедняване и разграбване на съграденото. Е, щом е статукво, то пак трябва да  бъде разрушавано. И така, докога? Както преди години бях писала – девизът над Народното събрание не трябва да бъде „Съединението прави силата“, а „Градим, за да рушим“. Мераклии да творят разруха в България, скрити зад лъжовни думи за градеж, винаги има.

---