Десен, ама розов

01 окт. 2019 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1557  Коментарите са изключени за Десен, ама розов

---

Надпреварата в София за местните избори през октомври, от състезание, което би трябвало да покаже на софиянци и столичани кой е най-добрият кандидат за столицата и за тяхното битие, избухна във война. Всички кандидат-кметове се пънат да ни внушат, но без доказателства, как за десет години настоящият и предстоящ кмет на София Йорданка Фандъкова нищо не била свършила. И за дупките по улиците, и за мръсния въздух, и за градския транспорт, и за метрото дори. Жалка работа – ще кажа, защото всичко построено е видимо, а този тип първично отрицание е унижение за мисловните умения на жителите на града. Знам ли, може би кандидат-кметовете, някои от които са комични фигури, наистина си вярват, че в София нищо не е направено и кметът Фандъкова ей така, по Божията милост или заради черните очи на Борисов три пъти печели кметския стол от първия тур. Но не за това ми е думата.

Още от първия ден партии и партийки започнаха да правят декларации кого ще подкрепят и силно объркаха моята душевна праволинейност. Дадох си сметка, че комай нямам представа що е ляво и що е дясно в политическото пространство в България.

Най-простото определение, дадено от народната мъдрост, е, че всяко дясно управление трупа блага и обществото забогатява. Дойде ли ляво управление, благата биват изхарчени. Дясното е богатство, работа, просперитет. Лявото е харчене на готови пари или от кредити, обедняване, безработица. Не говоря за корупция – тя е припозната от всички хора независимо от партийната им окраска. Стъпвайки на това може би елементарно описание за ляво и дясно в политиката, се питам българското дясно дали не е ляво или нещо розовеещо, където всеки се нагажда според интереса си, своите емоционални и неясни сексуални предпочитания.

Според устава на Движение „България на гражданите“ или още Движение „БГ“ тя е центристко-дясна партия, член на Европейската народна партия (ЕНП), създадена от Меглена Кунева. Настоящият й председател е Димитър Делчев. На излизане от ЦИК след регистрацията на партията за предстоящите кметски избори Делчев обяви, че ще подкрепят кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София, защото „тя е доказала, че добре работи с десните хора и очакват от нея да гарантира десни политики, защото моделът на управление на ГЕРБ не бил десен.“

Бих казала, че моделът на управление на София е крайно вреден за ДБГ, защото не са допуснати до кацата с меда. Забравят обаче, че не Фандъкова, а столичани не са ги допуснали. Тези десни съгласно устава им са си очевидно леви.

Слушах едночасово гостуване на Стефан Софиянски при Коритаров. Много локуми се разтегнаха. Няколко пъти Коритаров попита Софиянски – ако се стигне до балотаж между Фандъкова и Манолова, кого ще подкрепите. Какъв според вас беше отговорът, ако си припомним, че „Съюзът на свободните демократи“, или партията на Стефан Софиянски е дясна българска политическа партия, учредена на 9 декември 2001 г. от бивши членове на СДС? Софиянски отговори, че ще пусне бяла бюлетина и ще гласува само за съветници, защото в София било… Накратко казано катастрофа. Ама иначе Софиянски бил десен, десен, но ляв.

Другият кандидат, рекламиран като десен, е Борислав Игнатов. Той е кандидат за кмет на обединението „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“). Христо Иванов от „Да, България“ направи изявлението, че техният кандидат е много силен, затова те няма да подкрепят нито Фандъкова, нито Манолова.

Аз мога да се обзаложа, че дойде ли време за избор, тези ще подкрепят Манолова, нищо че се водят много десни, но коренът на парите им е ляв.

Да си припомним къде стои ДСБ според устава й.

„Демократи за силна България“ е национално-консервативна политическа партия, създадена от отцепили се членове на Съюза на демократичните сили, по подразбиране тъмносиня. Радан Кънев от 23 юни 2013 г. до 2017 г. е председател на партията. Понастоящем е народен представител в Европейския парламент, а мястото му е в групата на Европейската народна партия (Християндемократи), което е от центъра вдясно.

През 2014 г. на среща в София с НПО-та все още като председател на ДСБ Радан Кънев казва: „В българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си“, според информация на БГНЕС, и пояснява: „Критикуван съм в рамките на партията си, че съм сравнително ляв за нея. То е по две линии – и по икономическия вектор съм малко по-наляво от крайните десни позиции, които могат да се срещнат в България, и по социалния либерално-консервативен, където в българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си, но то е, защото България е отместена примерно спрямо Европа доста вдясно“, заявява Кънев.

Разбрахте ли какво казва този проникновен тълкувател на политическата палитра: той е ляв, защото България била много повече вдясно, отколкото било разбирането за дясно в Европа. Според думите му в родината ни ляво не би трябвало да съществува, защото лявото у нас е скрито дясно, но човекът си е ляв откъдето и да го погледнеш, поради което партията му няма да гласува за Фандъкова. Като добавим и че в последните години всички зелени партии се отъждествяват с нещо крайно ляво, отсега е ясно, че уж тъмносините ще си гласуват за червен кандидат, ако има балотаж.

Гледах изявата на десния кандидат Борислав Игнатов при Цветанка Ризова. Не ми стана ясно защо не се кандидатира за кмет на Варна, а е решил да смайва софиянци с нетипичния си за Шоплука говор и идеи. По-голямата част от гостуването му беше свързана с „онези“ снимки, които, видиш ли, мощни, потайни и страхуващи се от него сили пуснали в интернет пространството, за да го дискредитират. Били правени преди десет години. Тогава настоящата му приятелка била луда-млада студентка, изживяла душевен срив, когато снимките от скрити станали явни за всички. И сега отново преживява ужаса. Предполагам, че е така, но без да звуча цинично, бих попитала кой печели тези интимни и доброволно направени снимки да се затъркалят в интернет… Сетихте се, нали? Единствено кандидат-кметът за София от „Демократична България“. Всички го съжаляват, Борисов и Фандъкова изразиха писмено възмущението си, навсякъде канен и приласкаван, защото българинът винаги е на страната на жертвата. Дори когато жертвата сама би могла да измисли такъв практикуван по света рекламен ход, осигуряващ медиен интерес. Не искам да се съгласите с мен, но когато става дума за пари, а годишният бюджет на столицата е милиард и триста милиона, моралът се превръща в боклук на ревера. Издухваш го и целият си в бяло, дори и да си невидимо малък за мястото, към което се стремиш.

На президентските избори през 2016 г., когато предизвестено беше избран Радев за президент, чух коментар на тъмносин, много десен избирател. Цитирам по памет: „Иде ми да си отрежа ръката и се отвращавам от себе си, но гласувах за Радев, а не за Цачева.“ Колко беше искрен този представител на автентичното дясно на думи, но ляв по душа.

Мимоходом подминавам изключението Корнелия Нинова, която от изявен десен седесар вече немалко години е ляв политически лидер.

Дясното в България е ляво и синьото – червено, обратно на Радан-Къневата философия. Мисля, че съмнение няма. Само лявото е непоколебимо, стена гранитна, дори когато се маскира като независимо.

Дали обаче червеното в България е синьо? Понякога и това е вярно, ако си припомним политиката, която водеше Сергей Станишев като министър-председател. По негово време беше приет плоският данък от десет процента в България, който облагодетелства средната класа и богатите хора и отнема десет процента от малкото пари, получавани от най-бедните прослойки, а те би трябвало да са необлагаеми.

В тази политическа помия, където фасадата е една, а същността друга, единственото спасение е да гласуваме за личности, а не като стадо, което е щастливо и изпада в нирвана, даде ли му се възможност да вреди и дори да унищожава хората, които работят за неговото добруване. Да, после ще страда, ще се лишава, ще удря по масата в къщи и в кръчмата, но няма да си признае, че е дал гласа си с наслада от емоцията да отмъсти на този, който му осигурява по-висок стандарт, само защото другият, недостойният си е признал: „правила съм много грешки, стояла съм искрено зад каузи, които са се оказвали нечисти“. А когато един човек е стоял зад нечиста кауза, уж неизвестна за него, но очевадна за цялото общество, дали някой би имал съмнение, че ще продължи да подкрепя нечисти каузи. И ако нечистата кауза се подкрепя дори само от наивност и неспособност да се разпознае, а не от интерес и душевна съпричасност, такъв човек не е подходящ за кмет не на столицата, а на най-забравеното село в България.

---