Носталгия за кренвирш и атомен реактор

01 окт. 2010 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2017  Коментарите са изключени за Носталгия за кренвирш и атомен реактор

---

Вие как ще отговорите, ако ваши познати, не българи, ви звънят по телефона и ви питат: „Приятели, вие българите що за хора сте?“ Вероятно на някой няма да му пука от подобен въпрос, но аз лично се срамувам. Това нелицеприятно питане в няколко разновидности дойде от Щатите като следствие от новината за одраното живо и обезглавено двумесечно кутре. Как да им обясня, въпреки че те идеално ме познават, че българинът не е току-що слязъл от дървото комплексиран садист, който изпитва наслада от насилието и едва ли не щастие, че може да навреди на някого. Няма да бъда разбрана не защото по целия свят не съществуват жестоки хора, които обичат да се гаврят, насилват и даже убиват по-безпомощните от тях, особено когато става дума за животни, а защото за разлика от България в нормалните държави като САЩ например законите за тормоз над животни са абсолютно безкомпромисни. Не че съм толкова запозната с тези закони, но с удоволствие гледам “Зоо полиция” по Енимълпланет и се чувствам добре, когато виждам, че има държави по света, в които и животните имат права и заради тяхното неспазване стопаните им може да отидат в затвора или да отнесат солидна глоба. Далеч съм от мисълта да сравнявам САЩ с България. Колкото и да съм краен родолюбец, длъжна съм да призная, че хуманизмът на българина все още е на пещерен стадий, а това от своя страна ни обещава поне в обозримо бъдеще да си останем втора ръка хора. Поне досега не ми е станало ясно защо нашенецът, особено този, дарен със законодателна и изпълнителна власт, отказва да разбере, че когато уважаваш достойнството на едно животно, ти ще уважаваш достойнството и на всеки непознат човек, твой сънародник. Питам се, но без отговор, защо българският парламент отказа или поне засега отказва да последва примера на САЩ и да приеме закони в защита на животните. След като един друг коплексар отряза четирите крака на едно кученце, в парламента бяха депозирани двеста хиляди подписа с искане за промяна и осъвременяване на този тип закони у нас. Както се казва, блажени са вярващите. Нашите депутати очевидно не считат, че садизмът към животните е проблем за обществото. Очевидно много от тях, въпреки че са се „замогнале“, както казва шопът, все още не са култивирали своя морал.

Интересно ми е каква е причината за случващото се. Дали у нас започват да се изявяват прикрити до момента садисти, които изведнъж са решили, че няма как да бъдат разкрити, но пък ще блеснат в собствените си очи? Или убиецът на малкото кученце, чакащо осиновителите си, е избеснял, че то заминава в чужбина, а той си остава несретник в собствената си родина, за което със сигурност никой не му е виновен? Или това е дело на сатанисти? Нормално е да си го помисля, след като у нас все повече секти с ясен и неясен произход пробиват уж здравите основи на християнството и промиват мозъците на податливите хора, търсещи начин да си купят вечен живот? Какъвто и да е подтикът, съжалявам единствено, че няма да получи адекватно наказание за деянието си. А наказанието, колкото и жестоко да звучи, трябва да е само едно – същата смърт, каквато е причинил. Знам, че това е невъзможно и ще се намери някой, който да ми напълни главата с думи за хуманизъм… но неуместен. Аз знам друго – че човек, който може да посегне на куче бебе, въобще на животно, за да задоволи садистичния си нагон, е роден убиец и без никакво притеснение ще унищожи и себеподобния си, ако е сигурен, че няма да бъде разкрит. Ето и за това служат законите за защита на животните. Защитавайки тях, ние защитаваме себе си.

Още нещо, но не само едно, буди подигравките на западняка към нас.

Скоро откриха паметника на Гарибалди на едноименния площад в София. По-старите софиянци с носталгия си припомниха времето, когато под колоните можеше да се мине спокойно, а не да слаломираш през сергии, отрупани с китайски гащи, сутиени, ризи, вратовръзки по 2 лева и какви ли не още боклуци. В началото на демокрацията тези сергии се появиха сякаш от нищото и до момента няма сила, която да ги махне оттам, където изобщо не им е мястото. Вече не помня от колко години предпочитам да мина на другия тротоар, вместо да се ръгам между хора неизвестно защо решили, че да си купиш боклучава стока на ниски цени и с ниско качество е едва ли не шестица от тотото. Затова подкрепям намерението на кмета на София госпожа Фандъкова, която обеща, че там повече няма да бъдат допускани сергии, за които със сигурност има място на определените за пазари места. Дай Боже тя да е силата, която да се пребори с тези сергии.

Те пък обаче се защитават – ама било така и в Европа. Къде точно? Идват ни гости от чужбина, разхождаме ги из центъра и към ротондата “Св. Георги”, и… изведнъж те питат: „А, и вие имате ден на разпродажба, както е у нас един път в месеца, нали?“ Правим се на разсеяни или измърморваме нещо под нос, а те снимат, пък после се сърдим, че ни се подиграват по цял свят и не само с това, а и с прането, висящо по балконите на централните улици, нищо че е забранено. Сами сме си виновни. И ако имаме поне малко гражданско самосъзнание и национална гордост, самите ние няма да пазаруваме от тези сергии, за да изявим нашата лична позиция, а когато няма търсене, е ясно, че няма и предлагане. Надявам се, че общината ще има волята и почтеността да не допусне да победят и този път наглостта и корупцията, които властват години наред от началото на криворазбраната ни демокрация.

Наканих се да платя дължимия от мен данък сгради и такса смет по банков път. Дотук добре – сметките са изписани на бланката, която всеки от нас получава в началото на годината. Но, оказва се, че някои от общинските сметки, които трябва да поемат нашите пари, са сгрешени и… служителката в банката хуква бързо, за да донесе няколко страници, на които са посочени верните сметки. Без значение е дали грешката е една цифра или са повече – по-важното е, че отново се подиграват с нас, данъкоплатците. Защо ли някой “отговорен” чиновник да не си достави удоволствието, като ни скъса невинно нервите? Е, та това си е ежедневие у нас. Надявам се, че то скоро ще се превърне в минало. Под натиска на Европа, разбира се.

Септември се оказа за мен месец на носталгията. Появиха се месните продукти със стандарта “Стара планина”. След повече от 10 години за първи път си купих кренвирши от месо. И още ще си купувам сега. Даже ще преям с кренвирши, защото не е сигурно, че в следващите месеци месото в кренвиршите пак няма да започне да изчезва, заместено от някакви дрожди въпреки стандарта.

И за трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ ми е носталгично. Всички досегашни правителства дали заради личен интерес, дали заради нещо друго, но без съмнение заради външен натиск предадоха на унищожение тези два работещи и сигурни ядрени реактори. Явно пречехме на някого с евтината им енергия, а пък готови на компромис със собствената си съвест български политици винаги ще има. Това е разликата между България и Германия например. Правителството на Германия реши да удължи работата на 17-те германски АЕЦ средно с 12 години след изтичане на сегашните срокове на действие. Имало протести, имало спорове. Нормално е да има. Но решението е в полза на редовия германец и германската икономика. Мога само да поздравя Ангела Меркел и ще го направя, без да търся сравнение с българските политици.

---

• българи, българия