Жалкарите около нас

01 сеп. 2022 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2437  Коментарите са изключени за Жалкарите около нас

---

Колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам е казал Сократ, с когото съм склонна да се съглася, макар и не в сравнението между знанието, което по волята на Вселената притежавам, и незнанието, присъщо на всяко същество независимо от неговото ниво на развитие. Дори и да не знам нещо, мога да си го видя, защото то някъде съществува, на Земята или на друга планета в далечна галактика. Трудно се изненадвам от нещо, което не означава, че не би могло да ми се случи. По-често ме изненадват не големите неща, без значение какви са те, а дреболиите, формиращи човешкото поведение, особено когато съм потърпевша.

От есента на 2020 година, продължаваща и до днес, забелязвам странна промяна в българина. Може да ви се струвам твърде наивна, ако тази промяна в нашите сънародници отдавна сте я забелязали и ако ми се присмеете, няма да ви се сърдя.

У нас, а може би и по света, в пос­ледните две години не съм пътувала, се появи ново течение на „знаещи и можещи хора, но без знания и умения“. В България сякаш се оформя ново гражданско многолюдно съсловие от такива хора с лъскава фасада, но кухи откъм съдържание. За планетата още не съм правила проучване, може да се окаже, че и в други държави се развива, а може ние, както не рядко се случва, да сме първопроходците. Жалко е, че по-често сме пионери в тъмната страна на живота.

В последните две години се офор­ми група хора, които, без да са посредствени, се възползват нагло от околните и когато ползата прекъсне по някаква причина, започват да злословят и маскарят, ако може, да унищожат духом и телом човеците, дали им своята помощ. Тази нова еволюционна клонка в българското общество е без никакви скрупули. Ще кажете – винаги е имало такива хора. Вярно е, но преди сякаш бяха тук-таме, а сега са съсловие от морални и духовни деградати от всички поколения.

Дълго мислих как да го нарека това съсловие, най-вече да пасва на хората, които му принадлежат и го запълват с „членуването си“, което може още да не са осъзнали, защото не е партия, нито формация, а засега е само групиране на хора със странна житейска философия и огромно его, без задължително да е с покритие.

И ето че името ми хрумна. Тези хора са жалкари! Да, точно такива са.

Преди доста време, след поредния хороскоп на мамино синче, сякаш от само себе си се роди думата пухльо. Производна е на мухльо. Съвсем точно определение на такъв тип мъже. След това дойде думата прекрасница, която за разлика от пухльото веднага бързо започна да се разпространява, но ми е приятно, че се наложи като определение най-вече за жени, но и за мъже, които са красиви, очарователни, доказано умни, интелигентни, успяващи, усмихнати, грабващи вниманието, а моето „прекрасници“ съчетава всички тези качества.

Ето я и новата дума –

„жалкари“.

Това са жалките злобари, умни и глуповати. Тези хора винаги демонстрират натрапчиво завидно самочувствие, с което прикриват самоизяждащите ги терзания на завистливата им злобна душа. Ако решат, че им е по-изгодно, се правят на нещастни, притеснени, търсят си отдушник, който да ги изслуша и да повярва на техните внушения, често само интриги за хора, на които завиждат. Жалкарите нямат нужда от психотерапевт, те са за психиатър, защото и като част от обществото са се капсулирали в свой свят, в който властва омразата към всички успели и успяващи хора. Към всеки, който сам, без чужда помощ достига поредния си кариерен или житейски връх, а те дори и някога да са постигнали успехите си сами, вече са деградирали и вместо да се борят, чакат наготово дарове, които според тях са заслужили. Може и с измама и далавера. А като не идват даровете – мразят и запълват пустотата в душата си, като интригантстват и разпространяват лъжи за някой, който им възбужда завистта и омразата с постиженията си или с хармоничния си личен живот.

Жалкарите са преди всичко консуматори, има ги в клубовете, в които членувам, има ги и в партиите. Около вас също има хора, които си вярват, че са велики, единствените, нарцис неповторим насред сивотата от човешка посредственост. Хора фанатично убедени, че са орисани да блестят в публичното пространство и никой няма право да ги засенчи, но в един момент се оказва, че известните са никому или малко известни и ако някой не ги популяризира като имена, си остават анонимни за обществото. Затова при първа възможност се освобождават от можещите, знаещите, наистина публичните личности, които са ценени и уважавани, или ако не се освободят, защото нямат тази власт, се опитват да ги неглижират, да ги мачкат, за да блестят те. Не осъзнават, че техният блясък е този на фалша и че без хората, които опитват да унижават, няма да бъдат обществено забелязани, камо ли да блестят. Боже опази държавата, има ги вече къде ли не.

Как да ги разпознаете?

1  Поведението на жалкарите е в двете крайности. Или винаги са нещастни и ви се жалят колко работят, какво творчество имат от световна величина и как не са оценени, за да ги съжалите и да им помагате. Или другата крайност – демонстриране на самочувствие, дискретно парадиране със скъпи дрехи и аксесоари, което не отговоря на статуквото им и поради тази причина малцина възприемат носеното от тях за оригинално. Е, това не ги смущава, маскировката продължава.

И двете групи жалкари умеят да се подвират и да постигат целите си чрез нечия помощ. Ако може, без да плащат. Чуете ли „благодаря“, е с половин уста.

2  Добронамерени сте и им помагате безкористно до момента, в който осъзнаят, че сте заслужили място, което според тях не ви се полага, и започват интригите, обидите в очите ви и зад гърба ви. Те са великите, вие сте никой, но изобщо не осъзнават, че благодарение на вас някой ги е припознал.

3  Колкото и да сте помагали и чрез вас такъв жалкар, и от двата пола, да е стигнал до връх, недостижим за него със собствени усилия, ако вие поискате най-дребната услуга, дори да не е за вас, ще се сблъскате с надменен ироничен отказ, сякаш сте слугата, длъжен да помага, без да иска нищо. Въпреки че аз лични услуги не искам, такава е моята житейска философия, дори и от хора, на които съм помагала много, съм получавала откази. Ще дам пример. По време на пика на ковида при дефицит на маски и защитни средства се обаждам на политик, имащ властта да разпорежда, с молба да осигури защитни материали на държавна болница, повтарям, на държавна болница. Този човек чу искането ми и се скри, типично за него, когато не иска да помогне, иначе звъни до втръсване. Няколко човека събрахме нужната сума, не беше кой знае колко голяма, и купихме всичко поискано от държавната болница. Ето ви пример за жалкар.

4  Работите всеотдайно, без значение дали само членувате някъде, или си имате ваша организация, но в един момент осъзнавате, че организацията, за която давате душа и сърце и сте отговорни, не обича такива като вас, защото чакащите наготово не са склонни да ви следват… и започват униженията, сплетните и лъжите как вие без тях сте нищо. Като например хора, които съм освободила от моето дружество поради нелицеприятни техни качества, обясняват как те ми подсказвали как да правя политическите си хороскопи и аз без тях съм нищо, голяма работа, че от 45 години творя на астрологичното поприще. Няма да цитирам имена, жалкарите ще се разпознаят.

---