За българина разрухата е градеж

01 сеп. 2021 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1475  Коментарите са изключени за За българина разрухата е градеж

---

Дали Господ е българин – не знам. Може и да е българин, защото знаем, че Бог на най-любимото си дете – кое да е, ако не българския народ, най-много страдания дава. Както и да го въртим и сучем, скачаме високо, падаме бързо и все на страдание го докарваме. Така ни е лепнало това страдание на душата, че Господ и в райската градина да ни засели, животните ще изтровим, щото всичките не можем да изядем, дърветата ще изсечем и запалим – друг да не ги ползва, ще страдаме ли, страдаме, и ще молим Бога Отец да ни прати Спасител да ни поведе от немотията на нашата несрета към светлото бъдеще на европейци. Е, не чак при най-богатите, но и по средата на стандарта ни стига и ако може, без да работим.

Съмнявам се обаче, че Господ е българин. Вие да сте чували за глупав, нагъл, тарикатеещ, измамник Бог? Дори в гръцката митология, стъпила върху тракийската, само Хермес си позволява да хитрее, но умерено, божествено, с достойнство. Ако говорим за Иисус, и Той няма общо с българите, поне със съвременните, нищо че родоначалникът ни бил Зиези и сме сред бащите на народите. Или поне аз не мога да открия допирна точка между божествената мъдрост, любов, разум и глупостта, завистта, омразата, потребността за разруха и безцелно унищожение заради самото унищожение, това богатство от качества в характера на съвременния българин поне от преди 80 години. Както и да го мъдрим, допирната точка със Светлината и градежа на Божественото проявление я няма. Вероятно заради факта, че привидно мнозинството са християни, целуват иконите с демонстрация на вяра, палят свещи, кръстят се, но иначе на ум молят за помощ Сатаната. Казвала съм ви: не е важно какви думи изричаш дори наум в молитвата си, важ­но е каква е тяхната енергия. Тази енергия достига и избира Бога. Добрата енергия отива към Създателя и Демона на Мрака. Злата – към Сатаната. Глупостта в Доброто не вирее, но на Злото е мечтата и намерила си е земята.
Ако САЩ са държавата на неограничените възможности, България е държавата на неограничените абсурди, заслужила достойно място в Книгата на рекордите. Необоримото доказателство е настоящата политическа обстановка у нас.

Чувам често напоследък: Боже, пази България!

И поради каква причина Бог да го прави? От съжаление към наивниците, които направиха всичко възможно, че и невъзможното да вкарат България в дългосрочна криза? Предупредих за тази опасност преди година, писах, че в най-добрия случай ще започнем да излизаме от нея през 2023-а, в най-лошия – през 2030-а, и какво от това. Безспорно глупостта е диагноза.

Колелото на историята се върти и повторения не може да се случват, освен при управление на глупостта, получило власт от късата памет на туй, що наричат суверен. Но що за суверен е този, който дори инстинкт за самосъхранение няма, а е роб на негативните си чувства? Такава мразеща тълпа задължително ще даде властта в ръцете на хора или човек, вибриращ в една честота с нейната душевност и преродил се в подходящото време на подходящото място. Сред всеки народ има хора, мечтаещи да го поведат към разрухата с измамата, че те са вестителите на градивното бъдеще, но там, където царува разумът, мечтата им за власт не прескача границите на тяхната фантазия.

У нас обаче е друго. Рушителят изведнъж установява, че може да се случи нещото, за което мечтае, ако с действия извън закона и Конституцията, с многократно изричани лъжи и нагла демагогия успее да наложи свои правила. Правилата на грабежа, диктатурата, тормоза на инакомислещия.

В последните 30 години се наслушахме на планини от лъжи. В последните десет години пирамида от неистини до Луната построиха мечтатели за властта българска. И ако не бяха закърмени с комунистическо мляко, щях да кажа, че са отлични ученици на Гьобелс, министъра на пропагандата и информацията на нацистка Германия и наследник за ден на Хитлер. Негови са думите: „Човекът е бил и си остава животно. С недоразвити или върхови инстинкти. С любов и омраза. Но винаги е животно.“

А Хитлер в „Моята борба“ е написал: “Колкото по-чудовищно излъжеш, толкова е по-голяма вероятността да ти повярват. Обикновените хора са склонни да вярват на голямата лъжа, не на малката… И даже когато им показват, че става дума за лъжа с чудовищна величина, те ще продължават да се съмняват и ще са склонни да вярват, че вероятно в лъжата има и доза истина.“

Дали откривате прилики с родната ни действителност в предходните години и преди всичко в последните две?

Психиката на хората се мени, мисленето също се променя, единственото, което сякаш се повтаря извън нечистоплътните действия на политиците и партиите на протес­тите, е безсмисленото бърборене в опит да повярваме колко добра е новата политическа смяна, изповядваща веруюто на вдигнатия юмрук и несанкционирания хитлеристки поздрав. Боже опази от хората, които бяха назначени като служебни министри, но се доказаха като самовлюбени и следващи само личните си интереси, а за наглостта им не говоря. Хитреци, измамници, некадърници, всеки ден – нов скандал. Лошо било управлението на Борисов, да бъде „изчегъртан“ – това е целта на новата смяна, за да грабят безконтролно. И същите тези докараха държавата до ръба на пропастта за броени месеци, парите свършиха, къде ги похарчиха, не казват, а зимата идва. Преживяхме Виденовата зима, не искам да преживявам Радева зима. Но как да отклонят вниманието от некадърността си? Като размътят мислите и все още живите спомени на част от хората с „полицейското насилие над децата, които искат да си върнат държавата“. А тези „деца“ защо отказаха да свидетелстват срещу насилниците? Само така насилникът би получил заслужено наказание. Или се уплашиха да не се разкрие, че са пионки в нечия игра, а не идеалисти революционери на новото време. Кой на кого е отнел държавата и коя точно държава, защото и ние живеем уж в същата? Кои деца? Къде бяха досега? Какво помнят от комунистическото миналото на България, че точно през 2020 година разбраха, че някой им е отнел държавата? Дали не доживяхме да видим няколкото „протестъри“ в Народното събрание, като първите лястовици на новите активни борци против… против какво? Е, докарахме си хунтата на мразофилите, малко доброволно, малко с измама, малко с компютърни изборни манипулации. Сега ще трябва да си изживеем страданието.

Страданието, което сами творим и в прозаичния си делник. В предходната година на Меркурий – 2012-а, характерни за юли и август са пожарите. Около 200 на ден, предимно умишлени. През 2021-а е същото. Между 190 и 240 пожара на ден гасят огнеборците. А десет години до втръсване ни вменяваха, че пожарникар е обидна професия, недостойно начинание, заслужаващо подигравките и презрението на политическите носители на новото време.

Август е сякаш най-кошмарният месец за тази година, но не само заради повторението на цикъла пожари, а и заради катастрофите по пътищата с много жертви. Битовите убийства станаха част от ежедневието ни, при това извършени с жестокост. И вместо да се смирим и да сме предпазливи, сме заредени от безхаберие, защото мнозина вярват, че вдигнатият юмрук на президента Радев носи положителната промяна, която е вече доказано вредна и за народа, и за България. Доказано за умните хора. На мразещите и глупците ще им е нужно да минат през катарзиса на страданието, защото и те няма да бъдат пощадени. Страданието е за всички, а не за избраници, както напоследък ни внушават – за „бивши хора“.

Преди доста време написах, че хаосът и омразата ни орисват на избори след избори. Написах, че „…влиянието на Нептун предупреждава за нови избори в края на 2021 година. А ретроградният Меркурий във Везни от 27 септември до 18 октомври няма да му попречи. Точно обратното – ще го подкрепи.“ Не вярваха доста хора, но дори и с изборните манипулации на 11 юли пак предсрочните избори са в календара ни на отегчителните задължения.

Въпреки че минаха 31 години от рождението на криворазбраната ни демокрация, по-точно анарходемокрация, сме забравили да бъдем общество, за гражданско дори не сънуваме, и стадо добитък не сме, и хищници не сме, защото от всички се различаваме. На омразата и парите само се подчиняваме, а моралът ни пробит оловен грош не струва.

Тъжно ми е. Астрологичните ми прогнози както винаги са верни на 100%. Посочих двата пътя – на възхода и на страданието. Нима са умни тези, които избраха страданието, през което вече минава държавата и народът? Ама така им било хрумнало да гласуват. Е, нека хрумките останат в близкото минало, а за предстоящите избори да заслужим Божията милост и отново се появи Вселенската птица на истината, та да ни дари разум за оцеляване, щото глупостта е по рождение и до живот. Очаква ни тежка зима и не е изключено отново белият автобус да спасява депутати и пак от сградата, в която на инат се върнаха да заседават.
Карма ли е, ще видим.

---