От овчедушието покълва насилието

01 юни 2022 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1433  Коментарите са изключени за От овчедушието покълва насилието

---

На 11 май многолюден протест, организиран от партия „Възраждане“, препълни улица „Московска“ и околните градинки в опит украинското знаме, бучнато редом с българското и с флага на София върху фасадата на общината, да бъде свалено. Множеството беше няколкохилядно и надскочи по численост жълтопаветните протести отпреди две години.

Не успяха да свалят украинското знаме, което няма място там, където, незнайно пред кого, раболепието и сервилността на Общинския съвет на София, гласуваха да стои. Докога ли? До края на войната? Да не би да се гласим да ставаме федерация с Украйна?

Или пънем мускули пред Русия да си имат едно наум как ще ги смачкаме с нашите осем изтребители, а ако извадим от секретните си хранилища и осем легендарни танка Т-34, свиден спомен от Втората световна война, ще се чудят руснаците къде да се скрият. Сега е моментът да го сторим, а дългосрочната ни цел е освобождаването от руски гнет на Волго-Камска България, днес част от Руската федерация. Така решаваме и стратегически проблем на родината ни – осигуряваме си евтин петрол и газ до вечността, щото това са си отколешни български земи. Мечти!

С какво тази моя градивна визия на прага на фантазията е по-лоша от визионерството на многоуважавания от секретарката на политическия му кабинет и подиграван де що иде по света настоящ министър-председател, който народната любов нарече Просто Киро. Помните ли какво ни обеща този човек през септември миналата година? Забравили сте! „За три години правиме България Швейцария на Балканите. Знаем и можем! Времето за тотална промяна в България настъпи! Стига вече кражби и корупция. В държавата пари има, но те не се разпределят правилно, всъщност те изобщо не се разпределят в държавата, а просто потъват в нечии джобове и офшорни банкови сметки. Ако се прекратят кражбите, в държавата има достатъчно пари, че да достигнем швейцарският стандарт на живот.“

Точно се размечтах как може и конфедерация с Швейцария да направим, че и франка да приемем, наравно с еврото, а визията на премиера да се окаже лъжа, като гледам горкото ни битие. На големите лъжи най-лесно се вярва – не го казвам аз, Гьобелс, министърът на пропагандата и просвещението на нацистка Германия, го е изрекъл.

Да се върнем в действителността.

Защо митингуващите не успяха да свалят знамето? Жандармерията беше малко, а стълбата на протестиращите дълга. Скандираха много, клатиха буса на жандармерията, не успяха да го обърнат, накрая по команда се обърнаха наопаки и тръгнаха нанякъде. Много шум за нищо. И една потрошена частна кола.

Денят 11 май 2022 година е на Съдбовно подчинение, на което са подвластни и излезлите на протеста. Общата вибрация е на трудности, породени от странични фактори, които за съжаление са свързани с нежеланието на общинската власт да свали украинското знаме. Трудности, от които на първо място ще са потърпевши точно хората, съставящи сегашната общинска власт. Забравят, че догодина има избори.

Повикаха, поискаха оставката на премиера, сякаш се беше скрил при кмета, а не през един океан, уж на важни разговори в САЩ, и си тръгнаха. Сега очакваме четири пъти по-евтин американски газ от руския, но на този етап се оказва, че не е сигурно дали американците знаят за договорката.

Така и не разбраха политпротестърите, че ако искаш да постигнеш целта си, е правилно, разумно и печелившо да я наченеш според астрологичен съвет. Иначе цялата пђра отива в свирката. И за да не ви хрумне, че говоря празни приказки, ще ви припомня какво казах за преобладаващо платените протести от лятото на 2020 година: 9 юли, датата, на която започнаха, ги обрича на провал. Предсрочни избори няма да се случат. Така беше, нали? Тогава обаче никой не ми вярваше. Така и не им узряха главите на даващите парите, че да виждаш в бъдещето е умение различно от душевното състояние да вярваш или не.

Ако някакъв протест иска да постигне нещо по-различно от крещящи тълпи, ласкаещи егото на партията организатор, датата му трябва да бъде предварително изчислена. Другото е бутафорна шумотевица. Да привикват хората към зрелищата, че хлябът стана скъп, а за пастите да не говорим.

Хляб и да няма, ще го изгладуваме. И пак ще има. Но достойнството си като личности, българи, народ и с гладуване няма да спасим. За протеста говоря. Искат да свалят украинското знаме от общината. Похвално. Но веят руски знамена заедно с българското. Не свършиха русофилите в окаяната ни държава. Иска му се на някой да сме руска губерния. Добре, червеното знаме е заместило кръвта във вените ви и зомбирало мозъците ви. Дигайте си багажа и емигрирайте в Русия. След като достойнството ви като българи, потомци на тия, дето са дали писменост и християнство на руснаците, се е свило на запъртък, какво правите в България.

Хем българин, хем руснак ми прилича на българското автентично дясно, което се оказва популистко ляво, при това и с раздвоена полова идентичност.

Това беше дребен пример за голямата липса на достойнството да си българин. Все някакви фили и фоби. А аз все си пея моята тъжна песен на самотен българофил.

Където и да разръчкаш, достойнството да си българин, уважаващ сънародниците си според делата им, дори не е мираж на хоризонта. Забравено понятие, отживелица от вехти векове.

Според окончателно решение на Столичния общински съвет от 12 май 2022-а в София, район Подуяне, ще има улица „Милен Цветков“, от чиято смърт изминаха две години, след като колата му беше смазана на столично кръстовище. Според младежкото дръзновение на 35-годишният вносител Симеон Ставрев от „Демократична България“ мотивите за такава чест са ясни: „Милен Цветков остави ярка следа в обществения живот на страната и града ни. Целият му професионален журналистически път е преминал в телевизии и радиа, които се намират на територията на София.“

Дали Цветков заслужава или не на негово име да е кръстена улица, вече е минало. Решено е. Вижте мотивите – човекът заслужава, защото „целият му професионален път е преминал в София“. Колкото до ярката следа, ще оставим на историята да я съизмери с българите, оставили наистина запомняща се следа с делата си, а не само заради местообитанието си.

Мисля, че въпросната следа се е превърнала в ярка такава заради невежеството на вносителя. Вероятно в паметта му няма по-стойностни журналисти или личнос­ти. Само този спомен се е запазил от неговия пубертет и съзряване. Иначе можеше да предложи и Емил Трифонов-Кембъла, телевизионен и радиоводещ, поет, художник, музикант, загинал при катастрофа на „Цариградско шосе“ на 17 март 2007 г. Да, но той не отговаря на критерия, работил е не само в София.

Димитър Цонев с какво е по-непригоден за да носи софийска улица името му?

Можеше да е Боян Трайков, бивш директор на БТА, също покойник, след като смъртта е необходимо изискване. Този журналист направи много в защита на България и Сергей Антонов, обвинен за покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Кой го помни, това е толкова отдавна. Вносителят Ставрев не е бил роден през 1981 г. А сега за всичко си има Гугъл, защо да си затормозяваш сивото вещество с мисловни усилия. Както е тръгнало, бъдещето може и да превърне способността на мозъка да разсъждава и помни в рудиментарна ненужност.

Невежеството е заразно и води до загуба на достойнство заради липса на спомен какво са направили хора преди теб.

Много пъти пиша, че Сергей Антонов е мъченик на съвременна България, който не предаде родината си, независимо на какви психотропни мъчения беше подложен в италианския затвор. Ако беше поддал и продал родината си, България вовеки веков щеше да е позорно петно на картата на човечеството. Но Сергей Антонов не заслужава честта на негово име да се кръсти дори завой, камо ли улица. А на безродника Димитрий Паница, подел и осъществил най-лъжовната кампания срещу България за атентата срещу папата, измислил „Българската следа“, която цял свят помни, улица срещу парламента кръстиха през март 2019 г. Същият този Столичен общински съвет. Невежеството е недъг, който убива достойнството.

Достойнството на произхода е непотребно там, където господства невежеството.

Лошото е, че в душевността на народа ни си съжителстват в разбирателство невежеството, овчедушието, безхаберието и не остава почти никакво място за достойнството. Което е много опасно, защото многото търпение избухва в безконтролна агресия.

Радев и Борисов сякаш са се наговорили да залъгват народа как моментът бил най-неподходящият за избори. Заради войната. Народът на България от сто години воюва сам със себе си. Без война се самоунищожаваме. Кога да са изборите? Когато настоящите грабители ни доведат до нова национална катастрофа?

Колкото по-скоро са изборите, толкова по-малко ще са пораженията и вредите за народа и държавата. Защото народът може и да не е съвсем наясно с това що е достойнство, иначе нямаше да сътвори мъдростта „преклонена глава сабя не я сече“, но има лошата черта овчедушното му търпение да избухне с човекоунищожителна агресия. Не един и два пъти са го преживели предците ни през 20 век. Оранжев терор, бял терор, червен терор – тежък данък на смъртта сме платили.

Да ви припомня, че в хороскопа за 2022 година съществуват планетарни аспекти, подтикващи към изблик на народната агресия, и не е сигурно, че сега управляващите ще избегнат възмездието.

Мисля си, че е по-добре да вървим към избори. Есента е таман навреме.

---