Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 26 октомври 2025, 00:00
Безхаберие и къса памет имидж не лъскат
Имидж. Една интересна чуждица в съвременния български език, която, както много други подобни несвойствени за нашата реч думи, иска да ни внуши, че е по-стойностна и по-всеобхватна като смисъл от българския си еквивалент: образ пред хората, авторитет. Другата вероятност също не е за подценяване – в последните 20 години не малко сънародници, които имат беден речник на родния си български език, глаголят с чуждици, за да изглеждат по-значими в очите на околните, а и в своите.
Винаги съм била с убеждението, че моят личен имидж си е съвсем лъснат и нямам причина да се притеснявам за авторитета си както в родината, така и пред приятелите и партньорите ми извън България. Оказва се, че греша, след като Сергей Станишев, докато е бил премиер, е платил един милион евро на австрийски лобист, за да лъска имиджа на България в Австрия и в частност моя като редови български гражданин. Разбираме, че въпросният лобист е върнал обратно към неслучайната пиар агенция, на която Станишев е възложил задачата, сто хиляди евро. Някъде прочетох, че били двеста и петдесет хиляди. Същия този австрийски лобист сега го разследвали за корупция в родината му. Е, как да не се зарадваш, че така ни е лъснал имиджа, че в момента и в парламента на Австрия, и в медиите България и корупция са си лепнали като лъжицата за меда. Вие да чухте Станишев да се извини, че е допуснал очевидна грешка, давайки държавни пари за изграждането на добър образ на България, което според мен е загубена кауза. След малко ще обясня защо. Не се извини и няма да се извини, защото на всички е ясно, че парите са дадени не за да се гради образ на България в Австрия, а заради онази част от сумата, която е трябвало да бъде върната в България и посредством доверени фирмени сметки да влезе в частен джоб за лична облага. Което си е злоупотреба със служебно положение. Въпреки че надали ще понесе законово възмездие, защото всичко си е изпипано по правилата. Не можем да му се сърдим на човека. Знаем, че в България в последните 22 години значителна част от политиците ни са единствено консуматори на държавни блага и изповядват философията, че най-късият път към богатството минава през политиката.
Не ме интересува каква е била личната изгода на бившия премиер. Интересно ми е само с какви очи Станишев ще се изправи пред пенсионерите, на които уж заради левите си идеи и партийна принадлежност се изживява като стожер пред жестокия капитализъм, лишаващ ги от хляб и лекарства. Предполагам, че няма да има никакви скрупули, тъй както не се безпокои, че фотографите са го увековечили с часовник „Картие“ от розово злато на стойност двадесетина хиляди лева. От колко ли пълни заплати трябва да се лиши един премиер, за да си купи подобен часовник? Ще ви кажа – поне от осем. Човекът се оправда, че му бил подарък. Което пък намирисва на благодарност за свършена услуга заради заемания пост. И пак не е имиджово… но само извън България. У нас подобно мислене си е част от далаверата, защото знаем, че корупцията в България няма почва за развитие. Всичко е далавера, а тя е естествена част от българската душевност. Затова и ни куца имиджът пред света. Направо си е отрицателен. И е напълно безсмислено да се троши народна пара, за да се лъска нещо несъществуващо.
Образ пред света и авторитет с пари не се избелват, нито се купуват. Те се градят с десетилетия и столетия първо вътре в самото общество, между хората, и едва впоследствие могат да прескочат границите на държавата, за да създадат онова впечатление, което твори авторитета на нацията пред света.
За какъв положителен образ на България можем да говорим, че и пари да плащаме, за да го градим, с тази къса памет, безхаберие и далавераджийство, които са се вкоренили в нашето разбиране за живота.
За нас вчерашният ден е тъмно и дълбоко забравено минало. Ние живеем само в настоящето и само в един негов миг. Изживяваме се като богоугодни същества, които всички трябва да уважават, защото са ни длъжни и удобно забравяме, че хората извън България – дали ще е редови гражданин, пристигнал на туризъм у нас, фирма, решила да прави бизнес с български партньори, или пък държавна делегация, не забравят видяното, прочетеното, стореното им по нашите земи.
Без да се напъвам да си припомням, защото са естествена част от бързо забравеното ни битие или безхаберно подминато настояще, ви предлагам няколко примера за впечатляващия ни авторитет и имидж, но отрицателни.
Снимките на уличното кутре Мима с отрязаните крака обиколиха цял свят. И бяха запомнени. Кучето беше осиновено в Германия, където му направиха и протези. Дали в главата на редовия германец ние сме нещо по-различно от жестоки и безчувствени твари? Етикетът се лепва върху всички ни – ние, българите, сме такива – а не само върху анонимния озлобен ненормалник, осакатил животното.
Пред халите в София се търкаляше откъсната, повтарям, откъсната глава на куче. И май на никой не му направи впечатление. Но този садизъм също е запомнен и видян не само от българи, а и от чужди туристи. Те какво ще разкажат в родината си и дали няма да покажат съответната снимка на невярващите, че това става в Европа?
Англичани си купили къща в китно българско селце. Ремонтирали я и решили да се върнат до Англия. Каква била изненадата им, когато след връщането в тяхната нова родина България открили, че домът им е не само ограбен, но и всичко, което е могло, е потрошено. Хората откъде да знаят, че за десет села отговаря само един полицай, а за мнозина български граждани унищожението е душевна потребност. Нищо че били цигани. Все са български граждани. Като властимащите от близкото минало Костов, Бакърджиев, Софиянски, които с пионерското дръзновение на творци на историята взривиха мавзолея на Георги Димитров. Един от трите на планетата. Авторитетът и имиджът, които сами си съградихме, с пари не се лъскат, ако ще и милиарди да са.
Туризмът на България бил отбелязал 10% ръст в предходната година. Чудесно. Дай Боже двойно тази година, но клеймото – българското Черноморие е евтина алкохолна дестинация, ни е лепнато. Радваме се на парите на най-бедните прослойки, дошли от Запада, и позамогнали се такива от Изтока, но авторитета ни го няма и богати туристи у нас няма да дойдат. Поне в обозримото бъдеще, защото не се славим с добро име.
Да сте чули някъде в държавите, които са ни за пример, санитар да изхвърля трупчета на бебета в контейнера за боклук, защото бил сбъркал? Не сте и няма да чуете. Или пък за блъснат и убит човек на пешеходна пътека убиецът шофьор да получава условна присъда? Дали е проява на авторитет, достоен за уважение, фактът, че родното правосъдие не успя да намери доказателство за убийството на българския студент Борилски от други двама български студенти в Париж въпреки безспорните доказателства, предоставени от Франция. Трябваше да се намеси френският посланик, за да получат убийците възмездието си. Корупцията не е авторитет.
Спомняте ли си – преди 6 години имаше един български посланик в Германия – Николай Апостолов, който, за да не го хванат, че е пил, се опитал да избяга, прегазил крака на немски полицай и отказал да даде алкохолна проба. Знам, че не го помните, но тази типична за родината ни и много нетипична за западните държави картинка също гради пъзела на отрицателния авторитет на българската държава.
Чуждестранните туристи, посетили София, по правило минават и през НДК. Какво според вас е мнението им, с което си отиват, фотографирайки озадачено останките на ограбения паметник „1300 години България“? Без колебание можем да му сменим името и да го наречем паметник на българското безхаберие. Паметник на нашия авторитет пред света.
Нелепо е да даваш пари за чистене на имидж, който нямаш. И поне засега звучи като утопия възможността българският гражданин, независимо от неговия етнос, да промени мисленето си и да припознае европейските ценности като свои. Дотогава България все ще си обитава задния двор на Европа. Ще се радваме, че сме в Европейския съюз, но удобно ще забравяме, че сме допуснати не защото заслужаваме, а заради земята, която сме получили в наследство от своите деди. Земя, върху която не малко българи чувстват жизнеутвърждаващата ги потребност шумно да храчат и да се секнат, за да демонстрират превъзходството си над природата и заобикалящите ги двукраки, родни и международни. Колко ли пари ще са необходими, за да европеизираме този безценен детайл от нашата душевност? Е, щом е безценен, значи не се продава, защото туй, дето ни идва отвътре, то с пари не се купува.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Отново сме засрамени, и аз неудомявам как може да се „лъска имидж“ по този начин, но настрана неудомението. Познаваме си се ние българите и за никого в нашата Родина не е новина, че пак се изложихме. Което е също много жалко и е един още по-голям показател, който обаче вместо да ни отваря очите, по-скоро си ги държи затворени. Дано някой като прочете тези редове го загобили, да го жегне така да се каже.
Здравей, Влади!
И аз се надявам на това.
Алена
Излишно дадени пари САЩ сложиха аборигените в резервати Германците носеха чанти и портфейли от от човешка кожа да не забравяме и за камерите и всичко свързано с тях.Британците и французите като колониялисти не проявиха висша хуманност.Да оправим себе си гласуваме за премиер който ни казва да не квичим че България е кочина и сме некачествен материал уподобявани на неговите кучета и ние вместо да му теглим една чобанска умираме от умиление.Можеш да пътуваш във времето и пространството отговори кое е вярно за него от написаното в Бивол и другаде и за Цветелина също.
ЗДРАВЕЙ, МИШО!
Аз нищо не забравям. Човекът независимо от неговата националност е жестоко същество. Тук е мястото да припомня една мисъл на Рабиндранат Тагор, че когато човек се превърне в животно той става по-лош от животно. Жестокостта съпътства човешката цивилизация, но във всичките държави, част от които всичките ние се стремим да бъдем, се срамуват от нея, създали са необходимите закони и обществото има безспорна нетърпимост, особено към животните. Затова е и моята редакторска колонка, която не защитава кучетата, а се бори срещу жестокостта на българина. Жестокост, която въпреки че се възмущава от нея, обществото толерира и някак си я възприема като нормална.
Как би се почувствал ти, ако този, който е надянал куче на кол и го е запалил, стори това с човек, когото ти познаваш? И това ли да оправдаем с примери, че в другите държави имало жестокост, при това към хора? Който може да убива животни, може да убива е себеподобни, без да има никакви скруполи. Та думата ми е за имиджа. Пътувала съм много извън България, по всички континенти и знам какво име сме си изградили. А името за една нация се гради и по дребничките нещица от ежедневието, които обаче се вклиняват в подсъзнанието на чужденеца и се помнят. Иди им обясни после, че ние българите не сме садисти.
Както вече съм казвала, българина винаги гласува от любов, заради омраза и заради пари. Много рядко от практичност. Моето мнение за премиера е категорично положително. Той е човекът необходим СЕГА на България. И това го казвам от нивото на знанията и възможностите, които имам, без да съм пристрастна и без да мразя когото и да било друг от някоя друга политическа формация.
Алена
Не мразя Бойко но ако не се обеденим няма спасение за нас . А ние сме най разделения народ.Управляващите за заложиха обикновенния човек да плати цялата сметка на кризата нищо не жертваха много е трудно Да не повтаряме известни опитности като реплика като нямат хляб да ядат пасти.Не бива да правим пир по време на чума,точно това става сега в България
Ние няма да се обединим, защото няма толкова критична ситуация, заради която да го сторим. Поне в обозримото бъдеще.
Държавата, това е народа, тъй че винаги обикновения човек плаща сметката за всичко, което се случва в държавата. Това е правило и във всяка друга държава, защото няма как друг народ да плати сметката за всичко онова, което правят родните ни политици и всеки един от нас поотделно за „благото“ на държавата.
От нас зависи как ще живеем, ето защо всеки народ има или пък няма мъдростта да избира правилния политик, но не заради фанатизираната си партийна омраза, а най-вече заради собственото си благо. Докато българина не се научи да гласува с практичността си, а го прави само с емоцията си, винаги ще попадаме на привидно правилните политици, но всъщност некадърни или работещи най-вече за себе си.
Алена
Ти не си нито бесчувствена и студена жестока личност. Отговорна и справедлива си.Но според мене рибата се умирисва най напред от главата. всички имитират успелите.За мене дори и хуманния капитализъм си изпял песента.а България само родените 16 ли трябва да спазват почтенност. или можем да убиваме макар и не директно да ма мамим и да бъдем безкруполни за сметка на другите важното е да успеем
За родените на 15 имах впредвид.
Естествено, че всички трябва да се променяме и да сме човечни и отговорни, но… как да го обясниш на хората? Виж само какво се случи за шест дни през цялата страстна седмица!
Алена
А какво можем да направим ние българите,които не се примиряваме с този имидж?
С какво можем да допринесем,за да се променят онези наши сънародници,които очернят името на България и които ни карат да се срамуваме пред другите,за делата извършени от самите нас?Аз не мога да си отговоря на този въпрос.
Какво да сторя,за да спра цялата тази несправедливост с животинките,тази агресия към хората и цялата чернилка,която се излива навсякъде около нас?
Обичам страната си,обичам природата на нашата родина и съм горда от рода си,но също така искам и другите по света да виждат тези неща.Искам да идвата тук заради всички красоти и заради приветливите хора,които ще ги посрещтнат.
Аз не мога да се примиря!Или по-точно трябваше да напиша,че не искам да го правя.Искам,когато отида някъде на почивка,за да видя красотите по земята,да не ме отбягват и следат всяко мое движение когато чуят езика на,който говоря.Искам с гордост и без притеснение да заявя“АЗ СЪМ ОТ БЪЛГАРИЯ“!Да не ми искат визи или каквито и да било разрешения,за да премина границата на тяхната държава.Искам да се възхищават на историята ни и още куп неща.
Много би ми се искало да знам,че когато дъщеря ми се прибира към вкъщи ще се прибере жива и здрава,а не премазана,ограбена или пребита някъде.
ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ СПОКОЙНО В МОЯТА СТРАНА!
Отговори ми Алена,има ли някаква рецепта с която да променя начина на мислене на нашият сънародник,защото определено сегашното положение на мен никак не ми харесва и не се чувствам добре тук.
ЗДРАВЕЙ, ИВА!
Разбирам разочарованието ти, защото и аз като теб непрекъснато се ядосвам заради човешкото безхаберие, заради злобата и омразата.
Единствения начин да помогнем на България и да променим поне мъничко мисленето на хората е като казваме това, което ни притеснява, като говорим, защото с мълчанието ставаме невидима подкрепа за тези, които вредят.
Ще ти дам един пример: След като панагюрското златно съкровите след 63 години се върна в града, който най-много го заслужава, чух коментар в репортаж по телевизията, че било най-добре да пътува по света, за да ни прави известни.
За разлика от човека, който изрази това мнение, моето, а мисля, че и твоето и на много други българи е точно обратното: СЪКРОВИЩЕТО ТРЯБВА ДА Е В БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА ИДВАТ ТУК ЧУЖДЕНЦИТЕ, ЗАЩОТО ТО Е НАШЕ НАЦИОНАЛНО БОГАТСТВО. Така както те не изнасят своите богатства, или го правят изключително рядко, а ние ходим да ги гледаме на място, така трябва да ценим възможността, която имаме и да развиваме туризма, а също и да говорят за нашата красива държава, защото са я посетили и имат с какво да я запомнят.
Може, внесли чужда култура, да ни повлияват така, че да се променим и да заживеем като бели хора.
Поздрави
Алена
Благодаря ти искрено за отговора,който ми даде и съм напълно съгласна с твоето мнение и примери.Но е трудно!Дори начинат на мислене на мъжът с който живея не мога да променя,пък камо ли за околните.
Въпреки всичко мисля,че колкото и време да е нужно,за да се промени манталитета на българина,ще си е струвало само и само,за да вида България като едно прекрастно и предпочитано място за живеене от народа ни,а и не само.
Надявам се за България да дойдат по-светли времена,и да бъдем по-добри във всяко едно отношение,но да е по-скоро,за да се порадвам и аз малко на това.
Поздрави Ива Ц.
Относно Панагюрското съкровище и коментара ти за него, Алена, мога само отново да те подкрепя! Толкова е ясно и красноречиво за разбиране, че не разбирам защо винаги сме с главата наопаки и например тази тема също трябва да бъде повдигана под въпрос. Много ме боли, че мнения като твоето по-често остават сякаш нечути, преднамерено пренебрегнати. И защо? Защото са могли и могат да бъдат полезни на всеки?! А иначе се трепем да гледаме и слушаме, четем и коментираме поредните неща, които нито на следващият ден ще се помнят, подобно на примера ти за нашите „звезди“, или ако се запомнят няма да има смисъл и разумна причина за това. От момента в който съм започнал да разсъждавам на тази тема, продължавам да си мисля, че ние българите или сме много изпростели, или сме по-способни от нивото, което се счита за високо. Ето ги спортните и интелектуални наши родни гордости. Причина колебанията, че тези мисли сигурно са просто форма на „самонавиване“ изчезват. И знаеш ли, винаги си спомням за думите на Петър Дънов, който казва, че ако душата преди да се прероди се нуждае от каляване, от твърдост, се ражда в България. А сигурното е че хората, които наистина мислят, живеят, страдат за Родината си са силни хора. И докато ги има, ще има надежда за България. Пример за това си и самата ти, и силно се надявам хората чийто коментари са в колонката под статията.
Благодаря ти Влади!
Дай Боже повече такива родолюбци.
Алена