Мартениците – живата памет на българската традиция
Мартениците са неразделна част от българската култура през всичките хилядолетия живот на нашата народност. Сега няма да разказвам кога, как и защо са се появили за първи път. Няма да разказвам кога и защо са се променили до настоящия им вид. И на този разказ ще му дойде времето някога.
Днес ще ви разкажа и покажа какви са били мартениците в началото на Второто българско царство, по времето на великия български цар Калоян, когото според протокола би трябвало да наричаме император цар Йоан-Асен Първи от Асеневци, чиято родова кръв е толкова синя, колкото на всички онези западни крале и императори, на които историята не е успяла да заличи произхода.
Ритуалът, който времето е опростило
Направата на мартениците е сложен ритуал, който за съжаление с вековете е останал само една опаковка. Преобладаващата част от неговото съдържание и наричания е забравена.
Ние днес наричаме плетените червено-бели фигурки Пижо и Пенда, но през XIII в. тези имена са абсолютно непознати. Човечетата са се наричали Марта и Марто.
Ударението на думата “мартеница”, както я наричаме днес, също е различно. Тогава са казвали “мартеничка, мартеница”.
Женската магия в изработката
Само жени са преплитали и правели мартениците, които имат по-сложна изработка от днешните. Всеки пети сплиттк и всеки възел на мартениците е бил наричан за нещо - за здраве, берекет, за здраве на родилката.
Няма да споделя думите, с които са наричали жените, когато са правели мартениците, независимо че и в днешно време тук-таме в народните обичаи има някакъв съхранен спомен за тези наричания.
Лунният цикъл и началото на живота
Началото на направата на мартеници е в точно определен момент за всяка година. Това е денят на фактическото новолуние. Продължава в дните на нарастващата Луна и приключва в деня на фактическото пълнолуние през месец февруари.
Това начало е свързано с идеята, че тъй както Луната започва да се пълни, така животът на хората ще бъде сит през цялата година, хамбарите ще бъдат пълни и жените ще зачеват лесно.
Цветовете и тяхната сила
За направата на мартениците нашите предшественици са използвали четири цвята предимно вълнени конци - червен, бял, син и зелен.
Червено за здраве и силна кръв, бяло за светлина в сърцето, синьо - за да е синьо и мирно небето, зелено, за да е плодородна земята и да храни хората.
Мартениците за хората
Правили са се гривни за ръцете на децата, жените и мъжете, като са вплитали четирите цвята или са ги промушвали през изрязана кора от бреза.
Мартеници с кора от бреза са дарявали на жените заради поверието, съществуващо по времето на цар Калоян, че жената, която я носи, няма да страда от задух, проблеми с дишането и ако е по-млада булка, с лекота ще зачене.
Освен това жената ще бъде кипра, стройна и нежна като стъблото и листата на брезата. Бялата или външна част на кората е лягала върху тялото.
Огърлиците и техните „тежести“
Четирицветните огърлици от преплетени конци са имали за тежест пробит жълъд или половин черупка от лешник, за да се носи мартеничката на врата, предимно от жените.
В черупката от лешника и жълъда не се е влагал допълнителен смисъл, служели са тежест и са били оцветявани в синьо, зелено, жълто.
Никога в маретница - гривна, огърлица или фигурка, не се е слагала монета, защото се е вярвало, че Земята ще им отмъсти и ще ги лиши от реколта.
Марта и Марто – образите на пролетта
На двете фигурки - Марта и Марто, които олицетворяват пролетните ветрове, гонещи зимата, също изработвани от четирите цвята конци, са слагали на коланчетата плетена торбичка с троха хляб с наричане да не гладуват хората и за пълнота на дома.
Никога монета!
На гърба на момченцето и момиченцето са прикрепяли метличина - да измете лошото и неволите, да изгони студовете и подсети Малък Сечко да си ходи, да раждат много посевите.
Мартениците и животните
Направата на мартениците освен важен за живота на българите ритуал е била и твърде трудоемка работа за някои.
Правило е било на всичкия добитък и домашните любимци също да се върже мартеница, независимо дали в къщата има една овца, крава или коза или стотици овце.
Мартеничките за животните са били двуцветни - само червено и бяло.
Любопитен факт е, че днешните българи носим мартеници, които някогашните българи са слагали на животните.
Болката, водата и пречистването
Когато се е случило войник с мартеница да бъде ранен в битка преди края на март, мартеницата задължително се е хвърляла в река с наричане да отнесе болката и страданието.
Хората в това време знаят, че предметите, в случая мартениците, попиват енергията на човека, който ги е носил. Затова и енергията на страданието трябва да бъде отнесена от водата, а не съхранявана до периода на изхвърляне.
Дар, а не стока
Мартениците са се правели от жените в дома. Не са се продавали. Традицията е позволявала да бъдат подарявани.
Освен хората с мартеници са закичвали дверите на къщите.
По традиция в нощта на 1 март селянките от царските села около Царевец закичват крепостните порти на Царевец и Трапезица със стотици мартеници.
Краят на мартеницата и краят на март
Мартениците по времето на цар Калоян са се носели от 1 март до 31 март, когато задължително са се хвърляли в река с наричания.
Не са се носели както е прието днес - докато видим първия щъркел.
Марта и Марто, а не „Баба Марта“
Също така понятието “Баба Марта” не съществува.
Новото възраждане на природата се е възприемало за нормално да бъде олицетворявано чрез двете деца - Марто и Марта, за които растежът е бил неотменна част от техния живот.
На човека от началото на XIII в. му е непонятно защо българите от XX-XXI в. бележим началото на растежа на събудената за нов живот природа чрез образа на една баба, жена, на която животът затихва, а не се възражда.
