Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 25 октомври 2025, 00:00
Замръзнали мисли очакват пролетта
Дойде и март! Отново тръпнем в очакване на пролетта, която събужда в нас желанието за живот, дори и ако сме смазани от проблеми, от студа, от негативните емоции, от безпаричие или пък просто сме недоволни от живота. Хубав месец е март, почти като Нова година, защото винаги през март идва последната голяма сметка за парно. Е, от тази година ще започнем да плащаме данък сгради и такса боклук през март. Може би за да не отвикнем да плащаме големи сметки към някого и нещо. Иска ми се да повярвам, че тази българска пролет ще бъде по-различна и че колкото и да сме балкански тарикати, щастливо битуващи с едри и дребни далавери, ще повдигнем взор и ще размърдаме мозъчните си клетки, търсейки единение с морала на европееца. Много често се питам защо в нашето общество всичко, което може да е лесно, нарочно се прави да е трудно, сякаш не се чувстваме хора, ако не създадем проблем на някой друг. Ей така заради кефа, не задължително заради интерес. В края на зимата винаги се питам защо асфалтовата смес по пътищата ни се прави с такова качество, че дупките зейват за един сезон. Явно някой има интерес от това българските пътища да не са като европейските. Защо се опитват да обвинят майката, чието дете е погълнато сода каустик с киселото мляко? Тя го била направила – твърдят неизвестно защо някои. Кой ли се опитва да скрие с далавера една призводствена немарливост? Защо не се замислим, че това може да се случи във всеки български дом, вместо да твърдим, че нас няма как да ни споходи? Защо не сме обществено отговорни и нямаме смелостта да изразим гражданската си позиция? Как да си отговоря на драстичното противоречие, свързано с убийството на български младеж в Париж преди 9 години? Некадърни ли са французите, установили без никакво съмнение за тях кои са убийците – двама български младежи, или българската правораздавателна система съвсем не е независима, щом приема същите тези хора за невинни? На кого ще тежи повече думата пред Европа – на България или на Франция? Въпросът е риторичен и не чакам отговор. Защо никой от оторизираните органи не пожела да чуе моите думи и причина за изчезването на младежа от Благоевград, сякаш бяха горещ неудобен картоф? Защо по никакъв начин не може да бъде прекратено насилието в училищата? Защо омразата в нашето общество ескалира до степен на истерия? Докога ще разчитаме на чудо, за да тръгнем към по-добро бъдеще? Докога все някой друг ще ни е виновен? Защо се опитваме през целия му мандат да сваляме правителството, което си избрахме сами, включително и негласувалите, а не си дадем отговор за личната си отговорност. България е това, което сме ние.
Безкрайният ми оптимизъм сякаш вече се поразклати в очакване да ме зарадва нещо позитивно, да повярвам, че се променяме, че придобиваме ново самосъзнание, че сме започнали да се стремим към полезни знания, че отново се учим да общуваме. Че сме по-добронамерени. Че отново се усмихваме. За съжаление си оставам с очакването. А то все някога може да се превърне в реалност.
Ще си кажете, че това е невъзможно, но аз не мисля така въпреки случващото се около мен. Не е хубаво да продължаваме да живеем обезверени и да задълбочаваме омразата, породена от постоянното ни недоволство, да виним политиците (не че нямат вина, а някои от водещите ни политици са си и неприкрито некадърни), защото като ги критикуваме, не променяме нищо към по-добро, а разпалваме страстите, които са причина за скандали дори в хармонично живеещите семейства. На кого е нужно това?
Защо вместо да си създаваме допълнителни проблеми, не се замислим, че идва поредната, но този път изключително тежка политическа година. Всъщност тя вече започна и на нас, избирателите няма да ни е лесно. Предизборната агитация, в своя скрита зад други прояви, уж невидима, но ясна за всички нас същност, започна още през есента на миналата година. Започна с нападки, със скандали, породени от обидни реплики, със странни и неадекватни реакции, сякаш в тези скандали не са включени политици, а деца от втора група на детската градина, които искат да имат нещо, принадлежащо на друго дете. Ето защо ние, българските избиратели, сме тези, които е редно да се доверим на своя разум, доколкото ни е останал, а не на сърцето си, за да не се налага в мига на истината, научавайки кой е победителят и бъдещ наш управник, да възкликваме: “Е, какво стана сега?”, защото за съжаление или дай Боже – за радост, е станало под наше ръководство. Ние сме пуснали бюлетината си или пък не сме я пуснали, но заради избирателния закон в България гласът и на негласувалия се брои. Не е ли гадно, ако си негласувал привърженик на СДС, гласът ти да бъде служебно разпределен за БСП?
От нас зависи дали през следващия мандат българското правителство и новият парламент ще работят в полза на народа или отново за личните си облаги. А годината е трудна и заради неовладените емоции – вече имаме достатъчно примери от нейното начало. Тези емоции може за пореден път да ни тласнат в погрешна посока и отново да бъдем “изненадани” заради нашите действия от правителство… което след броени месеци за пореден път ще искаме да свалим, защото не ни харесва, отново неосъзнавайки, че си сърбаме това, което сме си надробили.
Ще ми се попарата, която ще сърбаме, тази година на избори да ни зареди с калориите на доброто и с енергията на съзиданието. Само от нас зависи да сготвим с качествен “материал” “попарата”, наречена български парламент, защото ще я сърбаме цели четири години. От нас зависят съставките, от нас зависи дали ще роним солени сълзи или ще сме доволни от сладостите на живота.
Нека отсега се подготвим за нашия правилен избор, за избора, от който зависи по-доброто бъдеще на нашата родина!
Пролет е! Съхранете я в сърцата си и не позволявайте на слънцето да напусне душите ви!
Успешно сечем българския корен
Хороскопът помага на хората да опознаят себе си и правят по-малко грешки
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki